Скъпа зима

Колко е временна "временната" инфлация

Защо навсякъде цените растат и кога се очаква нормализиране

Pъкoвoдитeлят нa Фeдepaлния peзepв нa CAЩ Джepoм Пayъл например нacкopo кoмeнтиpa, чe инфлaциoнният нaтиcк "вepoятнo щe пpoдължи пo-дългo oт oчaквaнoтo и мoжe дa ce зaпaзи и пpeз cлeдвaщaтa гoдинa"
Pъкoвoдитeлят нa Фeдepaлния peзepв нa CAЩ Джepoм Пayъл например нacкopo кoмeнтиpa, чe инфлaциoнният нaтиcк "вepoятнo щe пpoдължи пo-дългo oт oчaквaнoтo и мoжe дa ce зaпaзи и пpeз cлeдвaщaтa гoдинa"    ©  Shutterstock
Pъкoвoдитeлят нa Фeдepaлния peзepв нa CAЩ Джepoм Пayъл например нacкopo кoмeнтиpa, чe инфлaциoнният нaтиcк "вepoятнo щe пpoдължи пo-дългo oт oчaквaнoтo и мoжe дa ce зaпaзи и пpeз cлeдвaщaтa гoдинa"
Pъкoвoдитeлят нa Фeдepaлния peзepв нa CAЩ Джepoм Пayъл например нacкopo кoмeнтиpa, чe инфлaциoнният нaтиcк "вepoятнo щe пpoдължи пo-дългo oт oчaквaнoтo и мoжe дa ce зaпaзи и пpeз cлeдвaщaтa гoдинa"    ©  Shutterstock
Темата накратко
  • Инфлацията в САЩ и еврозоната достигна рекордни нива за последните години.
  • Експанзионистична парична и фискална политика, проблеми с производството и доставките и растящи цени на суровините са сред причините за поскъпването на потребителските стоки.
  • Повечето прогнози са за успокояване на цените през следващата година, но рисковете не са за подценяване.
  • Задачата на централните банки да балансират между икономическо възстановяване, финансовата устойчивост на правителствата и ценова стабилност изглежда невъзможна.

"Хиперинфлацията ще промени всичко. Вече се случва." Този кратък туит на основателя на Twitter Джак Дорси говори много за засилващите се страхове, че покачването на цените сега не е някакво мимолетно явление, подклаждано от злощастна комбинация на временни фактори.

Мнението му определено не е мейнстрийм. Повечето икономисти, анализатори и институции залагат в прогнозите си успокояване на инфлацията през 2022 г. А предупредителните гласове срещу щедро изливаната от централните банки ликвидност са доста прегракнали и приглушени, след като въпреки че от 2008-2009 г. "печатането на пари" почти не е спирало, това не доведе точно до ценови апокалипсис. Индексите на потребителски цени във водещите икономики оставаха дори под целевото ниво от 2%.

Големият въпрос е дали сега няма да е различно и дори да не говорим за неконтролируема хиперинфлация, да трябва да свикнем с идеята, че предстои по продължителен период на сравнително бързо обезценяване на парите? И тук вече задачата става сложна, защото трябва не просто да се изчисти шумът от текущите краткосрочни фактори, но и да се прецени и остойности влиянието в бъдещето на сложни икономически, социални, а все повече дори и климатични процеси. В това уравнение всеки грешка или пропуск може да доведат до съществени отклонения. А отделно и всеки може да попълни неизвестните както му е угодно, за да получи желания резултат, който да защити тезата му.

Какво роди ценовият шок на 2021 г.

Със сигурност привържениците на концепцията за "преходната инфлация" имат своите силни аргументи, че голяма част от текущите повишени нива се дължат на неравномерния шок от пандемията и мерките за справянето с нея.

От една страна, въпреки дълбоката рецесия на 2020 г. потреблението се възстанови изненадващо бързо - до голяма степен заради безпрецедентните фискални стимули (финансирани с щедра монетарна политика), които запазиха работните места дори в сектори, които бяха практически блокирани. Разполагаемите доходи като цяло не само спадаха, а дори се покачваха, след като редица правителства прибегнаха до различни добавки към пенсиите, временни данъчни облекчения и т.н.

А от друга, предлагането остана под сериозен натиск заради затлачвания и прекъсвания по веригите на доставка. Значителна част от високите цени за крайните потребители се корени в растящите разходи на фирмите за суровини, транспорт и работна ръка. Цените на ключови материали, включително метали и горива, използвани в почти всяка индустрия, отчитат рязък ръст през последната година, най-вече поради намалено производство и затруднени доставки във връзка с пандемията. Индексът за пазара на суровини Bloomberg Commodity Index се е повишил с близо 50% за последната година.

Растящите цени на горивата - природен газ, петрол, въглища, както и на електроенергията, се прибавят към себестойността на произвежданите от фирмите стоки и до голяма степен се прехвърлят на домакинствата. Цената на природния газ е скочила със 78% на годишна база, а петролът сорт брент е поскъпнал със 123% от рекордно ниските си нива миналия октомври по данни на Trading Economics. За това спомагат и по дългосрочни фактори като геополитически търкания и политически решения като декарбонизацията на Европа. Но рязкото покачване се отдава предимно на стечение от климатични фактори - студената зима, която е стопила резервите, липсата на вятър през лятото и т.н.

Очакванията са през следващата година това да се нормализира. Анализ на The Еconomist сочи, че по-високите цени на енергийните ресурси в САЩ допринасят с 2.15 процентни пункта към общата инфлация и те ще имат отрицателен принос върху ръста на цените към края на следващата година. Според анализ на ING Think ефектите от високите цени на енергийните суровини върху инфлацията и потреблението няма бързо да отшумят, като ключов фактор ще е колко сурова ще бъде зимата. На база на фючърсните договори анализаторите очакват рязко понижение на цените на газа през 2022 г., но ефектът се пренася със забавяне при домакинствата.

Същевременно обаче при петрола не се задава връщане към ниските нива от 2020 г., а някои очаквания са цената да надхвърли 100 долара за барел още към края на тази година. А това вещае и скъп транспорт, който също беше сред основните инфлационни фактори досега.

По данни на Freightos разходите за превоз на товари по вода са нараснали над 4 пъти от миналата година. Към средата на октомври цената на доставките от Китай до Северна Европа са скочили 6.7 пъти на годишна база до над 14 400 долара. Така мнозина търговци са изправени пред избора да платят по-високите такси, да пострадат от забавяния или да се откажат от внасянето на съответните продукти. Някои вече са започнали да търсят алтернативи на морския транспорт в железопътния и въздушния превоз.

Според анализ на The Economist с настъпването на пандемията презокеанските транспортни компании са намалили капацитета си с около 11%, очаквайки спад в търговията, но се случва точно обратното. Обемът на товарите от Азия за Северна Америка през първите седем месеца на 2021 г. всъщност е с около 27% над нивата отпреди кризата. Домакинствата в богатите страни са намалили потреблението си в сектора на услугите поради ограничителни мерки или страх от вируса, но за сметка на това търсенето на стоки е нараснало, включително поради финансовата помощ на правителствата и централните банки. Това поставя началото на верижна реакция на поскъпване на доставките от Азия към всички части на света.

Изворът на притесненията

Основният страх е, че и без настоящата перфектна буря има достатъчно фактори, генериращи покачване на цените структурно и дългосрочно. А това значи, че всички трябва да привикнем към хронично по-високи нива.

На първо място естествено е паричната политика на ЕЦБ и Федералния резерв. Покупките от тях на държавни ценни книжа са в безпрецедентни размери в отговор на пандемията, но дори и при планирането им забавяне през 2022 г. като цяло стимулиращата среда на ниски лихви няма да изчезне скоро. А това логично води до формиране на инфлационни очаквания.

Разкъсването на веригите на доставка също не се дължи само на пандемията. Още от преди нея имаше ясно изразена тенденция към деглобализация. Противопоставянето на Запада срещу Китай по различни оси може вече не е толкова звучно и видимо след края на администрацията на Доналд Тръмп. Но това не значи, че "Търговските войни" са приключили - по-скоро се видоизменят в "Студена война". И ако при кризата 2008-2009 Китай беше генератор за растеж като вносител на инвестиционни стоки и износител на дефлация, сега страната е в доста по-слаба форма и капсулираща се по много линии около собствените си проблеми.

Хронично проинфлационно действие има и демографията. На глобално ниво населението застарява, а това означава относително намаляване на работната сила. Недостигът й би генерирал покачване на цената на труда и оттам - на крайните продукти и услуги.

Политическият натиск за преход към зелена икономика (особено осезаем в Европейския съюз) също оказва дългосрочен натиск за покачване на цените на енергийните източници.

А не на последно място значителен ефект може да имат и правителствените мерки - самото наличие на по значима инфлация неминуемо надига гласове за някаква форма на компенсиране чрез покачване на минимални заплати, пенсии, помощи и др. А допълнителните доходи затварят спирала от ново повишение на потреблението...

Островите на спокойствие

Срещу всичко това стоят както историческите натрупвания на хронично ниски лихви след Световната финансова криза, така и текущите прогнози.

Миналия месец например Организацията за икономическо сътрудничество (ОИСР) предупреди, че инфлацията вероятно ще остане по-висока, отколкото преди пандемията, поне през следващите две години. ОИСР обаче очаква темпът на поскъпване на годишна база към края на 2022 г. да остане най-висок във Великобритания - 3%, а в САЩ, Франция и Германия прогнозата е инфлацията дотогава да се успокои.

В последната си прогноза МВФ твърди, че в повечето страни ръстът на цените ще достигне своя пик в края на тази година, а до средата на следващата ще се успокои и ще се върне на предпандемичните нива. Все пак организацията предупреди централните банки, особено в САЩ и Великобритания, да останат бдителни. Като основна опасност фондът посочва по-продължителни от очакваните разриви в предлагането.

Като цяло основният аргумент е, че дори да има мощни инфлационни сили, срещу тях противостоят и силни дефлационни. Например в директен отговор на страховете от хиперинфлация на Дорси основателят на фонда ARK Invest Кати Ууд изказва дори предположения, че може да последва период на дефлация. За нея най-силният фактор е технологичната иновация, която сваля разходите. Като за пример тя дава, че разходите за обучаване на изкуствен интелект се понижават с между 40 и 70% годишно. Към това според нея се добавят и недостатъчните инвестиции на големите компании в иновации, което ще ги принуждава в борба за оцеляване да продават продукцията си по-евтино.

Демографията също не е еднозначен фактор. В своя реч през септември членът на борда на ЕЦБ Изабел Шнабел изтъква, че застаряващото население ще означава и по-малко потребление в бъдещето, което намалява стимулите компаниите да инвестират и като цяло свива потенциалния растеж на еврозоната.

От началото на годината дългосрочните инфлационните очаквания през практически всички измерители и в САЩ и в Европа се увеличават и надхвърлят някога считания за свещен праг 2%. През последните месеци САЩ отчетоха най-високата инфлация от 2008 г. насам - около 5.3-5.4% на годишна база. В еврозоната нивото през септември е 3.4% и в края на годината вероятно ще гони рекордните 4%.

Това обаче, по всичко личи, няма да е достатъчно ЕЦБ и Федералният резерв да пристъпят към неочаквано бързо затягане и покачване на лихвите. Със сигурност обаче, ако тези нива се запазят по-дълго време, натискът върху тях ще се усилва. И тук идва по-големият въпрос - дали дори и централните банки да искат да покачат лихвите, биха могли, без да рискуват не просто да задушат възстановяването на икономиките, а и да запратят по-задлъжнелите правителства към фалит?

Капан за централни банкери

Близо до, но под 2%. Тази официална средносрочна цел за ценовата стабилност на централните банки доскоро се приемаше като магически таван за инфлацията. Тълкуването на пазарите беше просто - ако показателят се качи над целта, ЕЦБ и Федералният резерв неминуемо ще се намесят.

Тази година това остана в историята - първо в САЩ, а в средата на годината и в еврозоната целта беше предефинирана. Числото 2% остава, но вече целта е симетрична - както устойчиво по-висока, така и устойчиво по-ниска инфлация се приема за нежелателна. Това звучи като фина настройка, но тъй като ЕЦБ дълго време системно не успяваше да достигне нива на инфлацията близо до 2%, сега тя има своеобразен мандат за известно време да допусне надхвърляне на прага. И така при настоящите нива, надхвърлящи собствените й прогнози, да няма силен натиск над нея да намалява покупките на ДЦК или да повишава лихвите.

В САЩ Федералният резерв вече даде индикации, че ще започне поетапно да намалява покупките на вторичния пазар за по 120 млрд. долара в началото на ноември. Вероятно сумата ще започне да намалява с по 15 млрд. долара месечно и така в средата на 2022 г. ще падне до нула. В Европа всички погледи на анализаторите са вперени в заседанието на ЕЦБ през декември, когато се очаква нещо подобно. По план през март 2022 г. нейната пандемична програма за покупки (PEPP) за сумарно 1.85 трлн. евро трябва да приключи. В последните месеци средно покупките по нея са за по около 70 млрд. евро. Прогнозата на анализаторите от Pictet Asset Management е те да се забавят в началото на следващата година до около 50 млрд. долара и да се прекратят през март. Като цяло обаче очакванията са нетните покупки годишно да останат в обем, сходен с този на новоемитирания дълг на правителствата от еврозоната, така че централната банка практически ще продължи да "финансира" фискалните мерки.

Промяна в досега комуникираните сигнали, че покачване на лихвените нива не може да се очаква преди 2023 г. обаче, на този етап не се очаква. Шансовете за това стават още по-малки и след обявеното преждевременно оттегляне от поста на президента на Bundesbank Йенс Вайдман, който беше един от критиците на прекалено разхлабената политика на ЕЦБ.

Лихвените проценти вече бяха вдигнати в някои страни от Източна и Централна Европа като Полша, Чехия и Унгария, които се борят с ускорена инфлация. За България обаче това не е опция при валутния борд и тя практически директно внася паричната политика и инфлацията от еврозоната.

Като крайно, въпреки че за разлика от Федералния резерв ЕЦБ има единствено мандат да съблюдава ценовата стабилност, за всички е ясно, че банката трудно ще поеме политическия риск да дръпне шалтера прекалено рано и да задуши възстановяването от пандемията, което при това се движи на различни скорости в различните държави. Но същинската трудност за нея е не растежът, а правителствените дългове, които вследствие на пандемията общо за ЕС надхвърлиха 100% от БВП, а в някои държави са и на доста по-неустойчиви нива. Всяко покачване на лихвите ще означава значително покачване на разходите по обслужването и рефинансирането им.