Държавата има да похарчи над 12 млрд. лв. до края на годината. Но акцент не е бизнесът

Бюджетът все още на плюс от 725 млн. лв. към края на октомври при заложен дефицит 4.6 млрд. лв. в края на годината

Валери Белчев, новият министър на финансите
Валери Белчев, новият министър на финансите    ©  Цветелина Белутова
Валери Белчев, новият министър на финансите
Валери Белчев, новият министър на финансите    ©  Цветелина Белутова

В оставащите два месеца до края на годината правителството има право да похарчи 12.6 млрд. лв., показва последният отчет на финансовото министерство с данни към края на октомври. Това е близо 3 млрд. лв. над средномесечния разход през 2021 г. дотук. Бонусът обаче едва ли ще отиде към ковид помощи за бизнеса, ако се съди по изявите на служебния вицепремиер Атанас Пеканов и на икономическия министър Даниела Везиева през уикенда. Според тях в момента няма затваряне на държавата, затова няма нужда от извънредни обезщетения за бизнеса. За компаниите продължава да работи мярката 60/40, но явно служебният кабинет не подготвя компенсации за загубен оборот, макар сертификатите да свиха броя клиенти, а оттам и продажбите в ресторанти, молове и т.н.

Къде е бюджетът сега

Към октомври плюсът в бюджета започва да се топи и е 725 млн. лв. (или 0.6% от БВП), показват предварителните данни на Министерството на финансите. От ведомството обаче отбелязват, че само за октомври държавните финанси излизат на минус 343 млн. лв., а до края на годината се очаква разходите да растат с по-бърз темп заради повече инвестиционни плащания, антиковид мерки и т.н.

Финансите на държавата са планирани да излязат на консолидиран касов дефицит 4.6 млрд. лв., или 3.6% от БВП. Това означава, че в оставащите два месеца до края на годината правителството има пространство да направи разходи за 12.6 млрд. лв., като ако се съди по последните данни за изпълнението на бюджета, фиксираният месечен разход е около 4-4.5 млрд. лв.

Всички тези сметки обаче са много условни - те зависят от това как върви изпълнението на приходите, както и дали държавата има достатъчно ресурс, за да покрие планирания дефицит. Служебният кабинет се опитва активно и без предизвестие да набере нужната сума от вътрешния пазар, но той става все по-предпазлив (виж повече по темата тук).

Какво е предвидено за бизнеса

С актуализацията на бюджета за тази година, която служебният кабинет направи докато Асен Василев беше министър на финансите, бяха гласувани допълнително около 400 млн. лв. за антиковид мерки за бизнеса. От тях най-голямата сума е за плащания по схемите 60/40, 80/20, програмата "Запази ме", за които може да се кандидатства и в момента. Допълнително по-малки суми се гласуваха и по конкретни министерства.

Така ще бъдат разпределени 70 млн. лв. за подпомагане на земеделски производители, за които страната вече е получила нотификация от Брюксел (виж тук), още 70 млн. лв. са за туристическия сектор, 40 млн. лв. за автобусните превозвачи, а към бюджета на Министерството на културата са заделени 16.7 млн. лв. за помощи за актьори, балетисти и т.н. Програмата, към която имаше най-голям интерес при предходни затваряния заради пандемията - подкрепа чрез оборотен капитал на МСП, засега не е активирана. А по информация на "Капитал" правителството не обмисля да пуска нова фаза за кандидатстване по нея. То ставаше в НАП и беше сравнително оперативно, като за последната трета фаза се кандидатстваше до края на юни.

"В момента няма затваряне на държавата, няма локдаун, затова няма защо да обезщетяваме бизнеса", коментира вицепремиерът Атанас Пеканов в интервю за bTV преди дни. Икономическият министър Даниела Везиева пък обясни, че идeятa нa cлужeбния кaбинeт e "дa нe cтигaмe дo пълeн лoкдaун, зaщoтo тoвa тoтaлнo щe cринe икoнoмикaтa и щe e вeрижнa рeaкция".

Има ли пари за извънредни мерки

Към октомври приходите в бюджета достигат 42.1 млрд. лв. (83.2% от годишния разчет), като те са с близо 5.7 млрд. лв. повече спрямо същия период на миналата година. Разходите достигат 41.4 млрд. лв. Те номинално растат спрямо октомври 2020 със същата сума като приходите. Но са на 75% от годишния разчет, като традиционно има изоставане при плащанията за капиталови разходи, а последните три месеца на годината има и по-големи добавки към пенсиите.

Засега ускоряващата се инфлация помага за ръста на приходите, но България почти сигурно няма да получи 1.6 млрд. лв. аванс от Брюксел по Плана за възстановяване. Но пък не е ясно и дали всички планирани разходи ще бъдат направени до края на годината.

Това обаче не означава непременно, че ще остане свободен ресурс за пренасочване към мерки за бизнеса - планираният дефицит 4.6 млрд. лв. трябва да бъде покрит или с пари от фискалния резерв, или да се вземе дълг. В последните седмици резервът е над 10 млрд. лв., но нивото му не трябва да пада под 4.5 млрд. лв. в края на годината. В същото време през март 2022 г. падежира голяма емисия еврооблигации в размер на 1.25 млрд. евро, която трябва да бъде рефинансирана.

Служебният кабинет предпочете тази година да не излиза на външните пазари и затова пласира ДЦК на вътрешния пазар. В рамките на септември и октомври пусна четири аукциона за общо 1.5 млрд. лв., предстои още един за нови 500 млн. лв. Толкова голямо количество дълг обаче досега не е пласиран на вътрешния пазар, а това води до слаб интерес и по-висока цена и вероятно аукционът, насрочен за следващия понеделник, ще е последният за тази година. При успех на него държавата ще набере общо 2.8 млрд. лв. от началото на годината при заложен в бюджета таван на дълга 4.5 млрд. лв.

Накратко - допълнителни средства от бюджета до края на годината ще бъдат осигурени трудно, още повече че кабинетът обеща и 450 млн. лв. до декември под формата на компенсации за бизнеса заради скъпия ток. Парите трябва да дойдат като дивидент в държавата от "АЕЦ Козлодуй", въпросът е дали чисто технически това може да се случи бързо, или отново ще се разчита да бъде платено през бюджета в аванс. Отделно държавата предплаща и директни евросубсидии за земеделците, като по план от бюджета ще се разпределят над 850 млн. лв. към зърнопроизводители и животновъди.