Новите европари за земеделие - само при резултати и реформи

ЕК иска да обвърже плащанията с изпълнението на мерките за по-екологично производство, но бизнесът се опасява от повишаване на цените и намалени добиви

   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова

За развитие на селското стопанство в новия програмен период до 2027 г. България ще разполага с над 7.5 млрд. евро - 201.9 млн. евро по инструмента Next Generation EU за следващите две години, 5.58 млрд. евро за земеделие и 2.037 млрд. евро по програми за селските райони. Това е повече от наличния ресурс по широко дискутирания План за възстановяване, но въпреки това по темата за селското стопанство не се говори толкова много. Има обаче срокове, които съвсем скоро могат да изненадат България. А заложените от ЕС промени могат коренно да променят бизнес принципите в сектора.

До 21 декември страната трябва да изготви своя стратегически план с целите, финансирането и правилата, според които ще се осъществява той. Причината е, че Европейската комисия залага поредна реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП), така че земеделието да стане по екологично, а плащанията да са базирани на резултати. За покриване на високите изисквания, в България се предвиждат нови екомерки, фокус върху дребните и средните стопанства и обвързано с производството подпомагане. В същото време бизнесът е силно притеснен от повишаване на цените, спад в качеството на производството и намаляване на рентабилността при изпълнение на амбициозните планове на ЕС.

Какво се променя?

В основата на бъдещите реформи в общата селскостопанска политика стои стратегията "От фермата до трапезата за справедлива, здравословна и екологично чиста хранителна система". Макар целите в нея на този етап да са препоръчителни, през 2022 г. се очаква ЕК да ги обвърже с редица законодателни и др. мерки в пряка зависимост с плащанията.

Накратко: предвижда се намаляване с 50% на риска и употребата на химически пестициди и използването на по-опасни пестициди, съкращаване на половина в срок до 2030 г. на продажбите на антимикробни средства, предназначени за селскостопанските животни и за използване в аквакултурите, намаляване на употребата на торове с поне 20%, най-малко 25% от земеделската земя да се обработва по метода на биологичното земеделие и да се увеличи значително прилагането на агроекологични практики, както и поне 10% от земеделската земя да е с непроизводствени характеристики.

Допълнителни мерки се предлагат за потребителите - хармонизирано етикетиране на предната част на опаковката с по-детайлна хранителни информация, зелени сертификати; марка за произход и преразглеждане на маркировката на датите "използвайте до" и "най -добър до".

От Министерството на храните и земеделието коментираха пред в. "Капитал", че плащанията наистина ще са обвързани с резултатите. "Провеждаме интензивни срещи със заинтересованите страни, където се представят и обсъждат проекти на основните ключови компоненти", заявяват още от министерството.

Въпросът за ефективността на така предложените от ЕК мерки обаче остава все още неразрешен. И никой от засегнатите не е напълно удовлетворен.

От една страна е бизнесът, който в своите позиции, определя предложенията за намаляване на пестицидите като нереалистични, тези за ограничаване използването на торове като твърде амбициозни, а прагът за биологичното земеделие като постижим само с пълна зависимост от субсидиране. Други съжаляват за липсата на решения за проблеми като достъпа до земя или смятат, че са необходими допълнителни действия в тази насока. Има и гледни точки, според които производството и консумацията на месо не са адекватно разгледани от стратегията, въпреки че са основно обществено предизвикателство.

От друга страна са европейските институции, които участват в законодателния процес и имат своите резерви. Неотдавна Европейският парламент гласува доклад по темата, като съдокладчикът Хербърт Дорфман (ЕНП) подчерта необходимостта от подобрена устойчивост във веригата за доставки на храни и съпътстващи реформи и изрази разочарованост от липсата на адекватна оценка на въздействието на ЕК за предложенията. "Споделяме поставените цели, но се нуждаем от алтернативи как да ги постигнем, за да бъдат в интерес на потребителите, земеделските производители и околната среда", заяви Дорфман за "Капитал". В отговор, ЕК твърди, че на този етап мерките са предимно препоръчителни и преди да станат част от европейското законодателство, за всяка една от тях ще бъде предоставен нужният анализ на въздействието. Но дори някои от мерките да останат пожелателни, след обвързването им с плащанията и програмите от ОСП, те ще станат буквално задължителни за фермерите и земеделците.

Междувременно американското министерство на земеделието също изготвя свое проучване, в което оценява, че целите на Зелената сделка (включително стратегията "От фермата до трапезата") могат сериозно да намалят добивите на земеделските производители и да увеличат зависимостта на ЕС от вносни храни, което само би изнесло екологичните проблеми в трети страни, вместо да ги разреши. Нещо подобно се случва например с тежката индустрия, която за да избегне плащането на квоти CO2 мести производството си в страни с по-малко климатични регулации.

Какво предприема България

От Министерството на земеделието и храните казват, че "Реализацията на целите ще зависи в голяма степен от осигуряването на достатъчен финансов ресурс за подкрепа на политиката и от възможността на държавите членки да разполагат с максимална гъвкавост при структурирането на своите инструменти според конкретните си нужди и потребности".

Един от ключовите компоненти са директните плащания към земеделските стопани. "Основен нов момент при тях ще бъде въвеждането на екосхеми. Те са задължителни за държавите членки и доброволни за земеделските стопани. В тази връзка усилията ни са насочени към предоставяне на възможност за кандидатстване по различни екосхеми в първи стълб, които да адресират препоръките на ЕК", коментират от земеделското ведомство пред "Капитал". Самите проекти на екосхемите, както и условията по тях скоро ще бъдат представени и обсъдени със заинтересованите страни.

Дребните и средните земеделски стопанства ще могат да получават и субсидии по схемата за преразпределително плащане. А по схемите за обвързано с производството подпомагане - животновъдството и отглеждането на плодове, зеленчуци и протеинови култури - ще се насочи 15% от общия финансов ресурс за директни плащания.

За самата стратегия "От фермата до трапезата" от МЗХ казват например, че за намаляването на употребяваните химични торове с общ за ЕС процент трябва да стане след задълбочен научно обоснован анализ, направен по видове култури, торове, запасеност на почвите, влага и типове почви. В България, земеделските култури за обект за нападение от множество вредители и намаляването на използваните пестициди трябва да се случва обмислено и постепенно. В същото време, поради климатични и географски особености в региона, страната ни е изложена на по-голям риск от заболявания при животните ( за разлика от Северна Европа), което отново ни поставя в неблагоприятна ситуация за ограничаване използването на антимикробни средства в кратки срокове. Не на последно място, нарастването на площите за биологичното земеделие на 25% крие риск от увеличаване на ценовия натиск, а заделянето на 10% от земеделската земя за непроизводствени цели застрашава жизнеспособността на стопанствата.

Бизнесът също е скептичен

"Капитал" направи свое проучване сред фермери и земеделци в страната, които също споделят мнението, че ако станат част от законодателството, новите мерки неминуемо ще доведат до по-високи цени в сектора, намаляване на качеството, рентабилността и съответно производството на храни в ЕС. Според Петър Петров, председател на Националната асоциацията на младите фермери в България, "в момента не можем да мислим за стратегически план, когато сме на ръба и се опитваме да оцелеем утре. Високите цени на горивата, зърното, конкуренцията от другите европейски страни, които получават по-високо европейско и национално съфинансиране, ни поставят в още по-неблагоприятна ситуация. Не разбирам защо ще затваряме въглищни централи, за да внасяме китайски соларни панели. Защо залагаме на биологично производство вместо на качествено регионално такова?".

Подобна е и позицията на производителите на торове в страната, Стефан Димитров, прокурист на "Неохим" - Димитровград. "От фермата до трапезата" е изключително добър инструмент за въвеждане използването само на качествени торове, които осигуряват необходимите на растенията хранителни вещества без излишни загуби, а това ще доведе до ограничаване употребата на некачествени такива и до преоткриване на ползите на техните екологични алтернативи. Целта на стратегията обаче е твърде амбициозна в така предложената времева рамка", смята той и допълва, че на този етап торовата индустрия е изправена и пред друго сериозно изпитание - нарастващите цени на природния газ, който е основна суровина за производството на амониев нитрат, в комбинация с драстичния ръст при електроенергията и квотите за емисии на парникови газове, застрашават производството на азотни торове и продоволствената сигурност на европейската общност.

От втория голям завод за производство на торове в България - "Агрополихим", споделят, че за ЕС като цяло средната консумация на торове е около 50% над тази в България (на което Западните страни дължат и около 60% по-високи добиви в сравнение с нашата страна). "Евентуално намаляване с 20% на консумацията на торове в страни страни като Франция, Нидерландия, Германия, Полша и др. ще има много сериозен ефект върху зърнения баланс на континента, а именно - от нетен износител, Европа ще се превърне във вносител. Оттам ще има повишение на цените на продукцията и съответно потребителските цени на крайните продукти", казват още от компанията и прогнозират, че по примера на въведените изисквания за биологична компонента в горивата и зелени стандарти в областта на енергетиката, резултатът, който може да се очаква при налагане на ограничения за използване на количеството торове, ще бъде единствено хаос на пазарите, високи цени, политически и хуманитарни кризи.