ЕК приземи прогнозата си за икономиката на България
Комисията ревизира надолу очакванията си за ръста на БВП през тази година до 3.8%, за 2022 ги оставя непроменени - 4.1%
Българската икономика ще расте с по-нисък от средния за ЕС темп през тази и следващата година, движена основно от потребление и износ. Възстановяването на инвестиционната активност в страната е все още слабо, но пък изпиленият откъм добри кадри пазар на труда ще доведе до нов осезаем ръст на заплатите в страната. Подобно на останалата част от Европа, и в България инфлацията е временно по-висока, но ефектът на скъпата енергия се очаква да отшуми до 2023 г. Така накратко може да се обобщи есенната прогноза на Европейската комисия, която беше представена в четвъртък.
България е една от малкото държави, за които Брюксел не е завишил, а дори е занижил очакванията си за икономиката й през тази година. Прогнозата на ЕК е за ръст на БВП с 3.8%, или с 0.8 пр. пункта под очакванията от лятната прогноза на институцията. Числото за 2022 г. остава непроменено - ръст с 4.1%. Причината за ревизията вероятно е по-слабото възстановяване на инвестициите и на износа на услуги.
И все пак от ЕК посочват, че ниските нива на ваксинация и високите цени на енергията са предизвикателства пред възстановяването на икономиката на страната, но засега те се определят като такива с краткосрочен ефект.
Отложено възстановяване
От ЕК посочват, че инвестиционната активност в страната е продължила да стагнира през първата половина на годината, ограничена от все още висока несигурност. Всъщност несигурната икономическа обстановка продължава да се посочва като проблем от мнозинството мениджъри в бизнес анкетите на НСИ.
Износът на услуги също не се е възстановил. "Краткосрочните показатели сочат около 40% по-малко пристигащи чуждестранни туристи през пиковия сезон юли-август спрямо нивата преди пандемията. Въпреки че индустрията за настаняване частично компенсира недостига на чуждестранно търсене чрез привличане на местни посетители, както броят на наличните легла, така и степента на заетост бяха доста под нормалните нива", посочват анализаторите от ЕК.
Рисковете през следващата година
За следващата година ЕК прогнозира, че потребителското търсене ще продължи да е високо, включително и заради силната кредитна активност в страната. Заради недостига на кадри се очаква ръстът на заплатите да остане силен с 9% през 2022 г. и 7.9% през 2023 г. Износът на стоки според икономистите на ЕК ще расте успоредно с външното търсене, докато възстановяването на експорта на услуги ще е по-постепенно.
От Брюксел посочват два риска за икономическото възстановяване. Единият е свързан с овладяването на пандемията в страната. Изискването за притежаване на зелен сертификат като вид ограничителна мярка в страната може да се окаже недостатъчно за ограничаване на нивата на заразяване и приспособяването към новото нормално може да отнеме повече време според еврокомисията. Вторият риск е свързан с по-високите цени на енергията. Тяхното въздействие върху общата инфлация и следователно върху частното потребление може да бъде по-силно от очакваното.
По-високата инфлация - до 2023 г.
ЕК очаква по-високата инфлация, породена от цените на храните и енергията, да е времена и ефектът да започне да избледнява още през следващата година. Експертите посочват, че хармонизираният индекс на потребителските цени в България се е ускорил рязко през второто и третото тримесечие на 2021 г. заради цените на храни и енергия, но сезонните увеличения на стойността на туристическите услуги са били по-слабо изразени, което е помогнало за ограничаване на общата инфлация на услугите в страната.
Така прогнозата е годишната инфлация в България, измерена през ХИПЦ, да се ускори до 2.4% през 2021 г. и 2.9% през 2022 г. След това ХИПЦ ще се забави до 1.8% през 2023 г., тъй като се очаква тези еднократни ефекти да изчезнат.
От Брюксел обаче предупреждават, че риск пред общата им прогноза за икономиката на съюза е инфлацията да се окаже по-висока от очакваната в момента. Това може да се случи, ако ограниченото предлагане на някои стоки и суровини заради нарушените вериги на доставки се окаже по-дългосрочно като проблем. Другият риск е свързан с натиска за увеличение на заплати и правителствени разходи, който може да се прехвърли върху потребителските цени по-силно, отколкото се предполага.
