Икономиката ни расте най-бавно в ЕС: седем причини

Сред възможните обяснения са по-ниският спад през миналата година, по-малко помощи за бизнеса и политическата несигурност

Темата накратко
  • Статистиката отчете изненадващо слаб 0.4% ръст на БВП през третото тримесечие - най-ниският резултат в целия ЕС.
  • Засега прогнозите остават за около 3.5-4.5% икономически ръст през тази и следващата година.

От началото на пандемията макроикономическите данни са малко като онези прогнози за времето, където към температурата се добавя едно "но се усеща като". Сблъсъкът от здравни мерки, които задушават растежа, и икономически, които трябва да компенсират това, предизвиква резки и трудно обясними подскоци при една или друга държава. И числата, излизащи за БВП, ако преди чертаеха относително ясни криви с редки изненади, сега приличат повече на теглене на топки от тото 6/49.

В новия тираж за летните месеци съвсем неочаквано България се оказа държавата с най-нисък растеж на годишна база в ЕС. Статистиката отчете едва 0.4% ръст на БВП на годишна база през третото тримесечие при средно 3.9% за ЕС. А това никак не кореспондира с повечето други данни за спад на безработицата, ръст на кредитирането и цялостното усещане, че градусът на възстановяването не е спаднал особено.

Дори и без изнервената изборна обстановка този резултат би предизвикал политически реакции, обвинения към правителството и въпроси на какво се дължи той. Експресните оценки са много предварителни и данните в тях са оскъдни. Така че възможностите за анализ са ограничени и по-скоро могат да се дадат обосновани предположения.

Част от обясненията, които ще чуете от различни икономисти са:

  • миналата година българската икономика се сви по-малко от средното в Европа;
  • страната залагаше на по-консервативна помощ за бизнеса по време на затварянията;
  • значителна ревизия на данните за БВП;
  • почти едногодишната политическа криза, в която се намира страната;
  • забавянето с Плана за възстановяване и устойчивост;
  • спрените от служебното правителство строителни дейности след поведения от него кръстоносен поход срещу корупцията;
  • реализиране на запаси от застояла продукция и трудности покрай доставките на суровини и компоненти за нова продукция.

И макар вероятно наистина всяко от тях да влияе, никой няма точен отговор с колко.

Дъното на класацията

След отчетения рекорден ръст на икономиката от 7% през второто тримесечие на годината, през третото тя се забавя до едва 0.4%, показват експресните оценки на националната статистика. Това е и най-ниският резултат на годишна база в ЕС в сравнение с всички държави, които публикуват подобна статистика. Двигател продължават да са основно потреблението (ръст от 5.1%) и донякъде нетният износ, докато сривът при инвестициите се увеличава до минус 3%.

Останалите данни на статистиката показват продължаващо възстановяване на външната търговия след двуцифрените спадове в някои месеци от миналата година. Продадените зад граница стоки към септември номинално надхвърлят предпандемичната 2019 г. Част от ръста обаче се дължи на поскъпването на продаваните навън продукти.

Летният сезон също беше по-силен от миналогодишния, но в своята последна прогноза от ЕК посочват за България, че "краткосрочните показатели сочат около 40% по-малко пристигащи чуждестранни туристи през пиковия сезон юли-август спрямо нивата преди пандемията".

Освен това, ако се гледа номинално (преди отчитане на инфлацията), ръстът на БВП за третото тримесечие е 9%, като при текущите големи амплитуди в данните може моделите на НСИ за сезонно изглаждане или заложеният дефлатор да не са отразявали точно действителната картина. А на тримесечна база БВП расте с 0.9%, като тук резултатът вече не е най-ниският в ЕС. Но това увеличение има само един двигател - потребление, което се подкрепя и от данните за пазара на труда. Те показват, че той продължава да се подобрява - безработицата спада до предкризисните 4.6%, а средната работна заплата в страната расте с двуцифрени темпове. Бяха увеличени и социални плащания, продължават да се изплащат и добавките към пенсиите все още изпреварващо спрямо иначе растящата инфлацията.

Тайните на слабия растеж

Повечето от тези тенденции обаче са по-скоро глобални и не дават отговор за странно ниският ръст на БВП на България на фона на всички другите в ЕС.

"Вероятно половината от обяснението е, че много от държавите отчетоха много по-голям спад при първото затваряне на икономиките. А и повечето от тях са и с по-големи бюджетни дефицити в отговор на пандемията. Очевидно икономиката ни се възстановява и без големи бюджетни стимули, но с помощ от правителството възстановяването е по-бързо", казва Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт. Той допълва, че повечето стимули са през ръст на социалните плащания, пенсиите, докато за бизнесът помощта е по-ограничена и невинаги навременна. Фактор е и липсата на действителни проекти през 2021 г., които да се финансират чрез аванс по Плана за възстановяване (откъдето се чакаха 1.6 млрд. лв. тази година), както и по-бавното усвояване на евросредства.

"Един от основните проблеми продължава да е политическата нестабилност. Нормално е бизнесът да е малко по-консервативен, все още икономическата ситуация е несигурна, няма и предвидимост кога се затваря икономиката при нова вълна, ще има ли компенсации за ограничените бизнеси, какви... а всичко това води до отлагане на планове за инвестиции, наемане на нови хора...", допълва Стайков. "Миналата година трябваше да има плащания, за да не се прехвърли ефекта на пандемията върху целия бизнес. Тази година помощите бяха нужни, за да се създаде увереност в компаниите за бързо възстановяване и продължаващ процес на трансформация на икономиката.. Подобни мерки липсваха. Но когато има три правителства в рамките на една година, е нормално никой да не смее да прави резки движения", допълва той.

Вероятно ефект има и ревизията на данните за БВП от страна на НСИ. След промяната спадът на икономиката през третото тримесечие на 2020 г. се оказва доста по-малък (ако първоначалните оценки показваха -5.2%, сега той е ревизиран на -2.9%). Ревизирани са и данните за предходното тримесечие на тази година, като ръстът е по-малък (7%) спрямо първоначално изчислените почти 10%.

"За последните 6 тримесечия средната ревизия на данните спрямо експресните оценки е близо 2 процентни пункта и в двете посоки. Затова е добре да изчакаме предварителните данни в началото на декември", казва Георги Ангелов от "Отворено общество". Според него възстановяването на икономиката не е спряло и ще продължи: броят на наетите продължава да расте, износът расте солидно, както и индустрията - индустриалното производство расте в реално изражение с над 10% на годишна основа през август и септември.

След края на шока

През последните седмици много институции ревизираха прогнозите си за България - предимно леко надолу, като очакванията за цялата 2021 г. са концентрирани около 3.7%-4%, а за следващата се предвижда леко ускорение но под средното за региона. Сред основните аргументи са, че почти сигурно очакваният аванс по Плана за възстановяване ще остане за догодина, както и рисковете от ниските нива на ваксинация.

Логичният въпрос е дали новите данни от НСИ няма да променят тези прогнози, както и дали има нови рискове. Според Ангелов е логично да се очаква, че шокът с енергийните цени от лятото се е отразил поне временно на част от фирмите, докато успеят да се пренастроят и да коригират своите цени. Според него е показателно, че се увеличава спадът на инвестициите. "Ускорението на инфлацията на цените на дребно подкопава покупателната способност на домакинствата и това може да се влоши през януари, ако рязко се вдигнат регулираните цени на енергията. Така че известно временно забавяне е логично", казва икономистът.

Същинският проблем обаче не е, че може да има едно-две слаби тримесечия заради временни фактори, а как да се позиционира икономиката по-дългосрочно за растеж, който да е наистина устойчив и догонващ, а не да разчита на "усеща се като".

"В средносрочен план растежът ще бъде подпомогнат от увеличение на инвестициите по линия на европейските програми и фонда за възстановяване. Но най-важно е, разбира се, да се движат структурните реформи и да се подобрява бизнес средата, така че да се увеличават частните инвестиции. А това изисква редовно правителство, подкрепено от работещ парламент", завършва Ангелов.

Още от Капитал