Зарязаните пътища на България

Трагедията на "Струма" е уникална в мащаба си, но годините на безхаберие и лош контрол са видими всекидневно

Маркировката и знаците по българските пътища често са в окаяно състояние и стават причина за много инциденти.
Маркировката и знаците по българските пътища често са в окаяно състояние и стават причина за много инциденти.
Маркировката и знаците по българските пътища често са в окаяно състояние и стават причина за много инциденти.
Маркировката и знаците по българските пътища често са в окаяно състояние и стават причина за много инциденти.

Разследването на трагедията на 31-ия километър на магистрала "Струма" ще продължи дълго. Но едно нещо е ясно отсега: основната причина за смъртта на толкова много хора е огненият ад, разгорял се по неизвестни все още причини в катастрофиралия македонски автобус.

Уникалният мащаб на тази трагедия и обстоятелствата около нея (вечер, на скоростен път, без други превозни средства) може да послужи за отвличане на вниманието от нещо важно: тя не се е случила във вакуум. България, да си го кажем откровено, не е най-безопасното място откъм пътища. Да, слава богу, не всеки ден умират десетки хора по такъв ужасяващ начин, но ето няколко други статистики, за които да се замислим.

Според центъра за пътна безопасност на ЕК България и преди десет години, и сега, остава в топ 3 на страните с най-много жертви на пътя на глава от населението. По-голямата част от тези жертви загиват по второстепенни пътища, но расте бързо броят им на магистрали и скоростни пътища. Страната освен това е безапелационно на първо място по брой загинали в автобусни катастрофи на глава от населението (виж картата).

Причините за това са много. Но ето основните четири.

Първо, маркировката. В доклада на Агенцията за пътна безопасност (АПБ) се посочва, че над 66% от маркировката в страната е "незадоволителна". "България има сериозни недостатъци, свързани с пътната инфраструктура. Маркировката е един от сериозните проблеми, но далеч не е единственият", казват от агенцията. Това е очевидно за всеки, който някога е шофирал в страната. Дори новите пътища имат проблеми със светлоотразителите и качествената сигнализация, а понякога АПИ прехвърля отговорността към самите изпълнители.

Второ, страната е транзитен коридор. Официални данни за това колко от трафика в страната е транзитен не могат да се открият (което говори много за отвореността на институциите), но по експертни преценки той може да стига до 50%. Страна, която има толкова много транзитен трафик (огромна част от който товарен), трябва да е особено старателна в поддържането на пътищата и маркировката по тях по простата причина, че много чуждестранни шофьори се движат по непознати пътища. Съчетанието на първата с втората причина, както вероятно ще стане ясно и на "Струма", е проблем с фатални последици.

3.5 млн.

превозни средства са влезли в страната през 2020 г. От тях 51% са товарни.

Това ни води до третия проблем - парите и институциите. Тол системата беше един от начините да се финансира поддръжката на пътища в България. Тя в момента не само не работи, но и ниските ѝ ставки продължават да привличат още трафик, по този начин влошавайки проблема. Новият шеф на ДНСК Влади Калинов например наскоро обяви, че агенцията от 10 години не е получила никакъв бюджет за контрол на строителството на пътища.

АПИ е слонът в стаята - агенцията и регионалните ѝ отделения трябва да оглеждат и да поправят опасни участъци. Достатъчно очевидно е, че не го правят качествено. Същото се отнася за куп други органи, като Пътна полиция и ДАИ. Встрани пък седи АПБ, която наблюдава и издава предписания, които очевидно не вълнуват никого - от догодина агенцията трябва да направи цялостен преглед на безопасността.

И четвъртият проблем е убийството на жп транспорта в името на автобусния такъв, което се случи с участието на държавата. Прехвърлянето на масовия пътнически трафик в коли и автобуси - най-опасният вид транспорт, е рецепта за проблеми. По това пък дори няма и разговор.

"Ние настояваме всяка областна администрация ежегодно да свиква минимум по 4 заседания на областните комисии за безопасност на движението по пътищата, на които всички регионални представители (Пътна полиция, АПИ, Автомобилна администрация, Пожарна безопасност и др.), както и всички общини, да коментират потенциалните проблеми, които те са установили или са получавани сигнали при ежедневната им дейност.

До този момент този участък не е бил тема на обсъждане в Областната комисия за безопасност на движението Перник. Що се отнася до цялото пътно направление, се откроява участъкът през Кресненското дефиле, за който от страна на ДАБДП са дадени редица препоръки към ангажираните институции.

Препоръки сме отправяли и към общини, а и по отношение работата на другите институции и за конкретни участъци (напр. участъкът Русе - Бяла; с. Поликраище, пътният участък при с. Микре, АМ "Марица" и др).

По инициатива на ДАБДП, в Закона за пътищата и в синхрон с европейските разпоредби, е вменено на държавата изискване до края на 2024 г. да бъде направено цялостна оценка на безопасността на пътната мрежа. Тя ще даде цялата информация - за маркировка, качество на пътна настилка, предпазните съоръжения, отводняване и т.н. Това изследване на цялата пътна мрежа е вменено на ДАБДП и то ще започне от следващата година."


Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата"

пред "Капитал"