Служебният кабинет предлага и 5% ръст на държавните заплати за 2022 г.
Идеите вероятно няма да бъдат приети от новата коалиция, която ще прави свой бюджет за догодина
Служебният кабинет продължава с анонсите около своя проектобюджет за 2022 г., въпреки че новата коалиция вече заяви, че ще изготви свой финансов план на държавата за следващата година.
Така днес стана ясно, че се залага поредно повишение на заплатите в държавния сектор от догодина - с 5%. То беше анонсирано от служебния финансовия министър Валери Велчев днес, докато отговаряше на въпроси и отговори на медии и граждани във фейсбук страницата на служебния кабинет.
От думите му стана ясно още, че се залага лимит за нов дълг догодина в размер на 10-12 млрд. лв., дефицит от 2.9% от БВП, доходите от пенсии да останат на нивата от тази година - т.е. пенсиите ще бъдат увеличени по схемата, приета през лятото на тази година и освен това ще получават и по около 60 лв. месечна добавка. И още - минималната работна заплата да стане 710 лв., а максималният осигурителен праг по информация на "Капитал" се залага на 3400 лв.
Не е ясно обаче каква част от тези разчети ще бъдат взети предвид от новия редовен кабинет. Днес например Мартин Димитров от "Демократична България" заяви, че проектът на Валери Белчев няма да може да бъде използван и ще трябва да бъде изготвен нов проект на бюджет за 2022 г. След него последваха още подобни реакции. Например икономистът Георги Ганев (ДБ) заяви, че обикновено финансовият министър първо внася законопроекта и след това започва да говори. Той обясни, че не е редно финансов министър да представя само избрани параметри от бюджета и да не съобщава ключови показатели като очакван бюджетен дефицит, размер на дълга и т. н.
Поредно увеличение на разходите за администрация
Обявената от Белчев индексация на разходите за възнаграждения в държавния сектор ще е поредната в последните няколко години. В кризата например ГЕРБ заложи за 2021 г. 10% ръст на заплатите на държавната администрация и 15% увеличение на разходите за персонал в системата на МВР, а някои ведомства получиха до 30% повишение. Така в момента средната работна заплата в обществения сектор вече е по-висока от тази в частния и достига бруто 1646 лв. към септември, като това е със 137 лв. над средното възнаграждения в частния сектор.
Странната политика по дълга
Велчев не обясни и защо се залага толкова голям лимит за поемане на нов дълг догодина - 11-12 млрд. лв. Вероятно, защото през март 2022 г. има падеж на еврови облигации в размер на 1.25 млрд. евро, които трябва да бъдат рефинансирани, в началото на 2023 г. също има падежиращ дълг в размер на 1.1 млрд. евро. Като към тях се добави и дефицит в размер на 5.4 млрд. лв., сметката горе-долу излиза.
В същото време тази година е много вероятно бюджетът да приключи на малък излишък (при планиран дефицит от 4.6 млрд. лв.), потвърди служебният финансов министър. Той заяви, че не планират до края на годината да излизат с допълнителни емисии ДЦК на вътрешния пазар. Което пък поставя въпроса защо служебният кабинет ударно пускаше емисии от по половин милиард лева на седмица за общо 3 млрд. лв. общо, с което вдигна значително цената, на която може да се финансира държавата. А на нея очевидно ще й се наложи да излезе и на международните пазари догодина.
Накратко, на прощаване служебният финансов министър обещава разни увеличения в един "учебен" бюджет, който няма да бъде гласуван.
