Заради София компаниите в Югозапада ще получават по-малко пари през 2021-2027 г.

ЕК одобри нови схеми за държавни помощи за бизнеса, ощетен от зеления преход и дигитализацията, но БВП-то на столицата вдига нивото на целия регион

Благоевград, градът с най-ниска официална заплата в страната, също ще бъде ощетен заради столицата
Благоевград, градът с най-ниска официална заплата в страната, също ще бъде ощетен заради столицата
Благоевград, градът с най-ниска официална заплата в страната, също ще бъде ощетен заради столицата    ©  Велко Ангелов
Благоевград, градът с най-ниска официална заплата в страната, също ще бъде ощетен заради столицата    ©  Велко Ангелов

Когато се съберат много преходи наведнъж, бизнесът започва да издиша. Европейската комисия, която иска да движи едновременно амбициите си за Зелената сделка и дигитализацията, знае че част от държавите в съюза са в доста затруднено положение. Затова за следващия период - 2021-2027 г., Брюксел позволява на компаниите в най-бедните и обезлюдени европейски региони да се помага допълнително от държавния бюджет след 1 януари 2022 г.

Тук България я чака неприятна новина. Тази седмица бяха обявени регионите, които отговарят на условията за такава помощ за новия програмен период 2021-2027. Без особена изненада пет от шестте региона на страната попадат изцяло в най-високата допустима категория. Северозападният, Северният централен, Североизточният, Югоизточният и Южният централен регион продължават да бъдат в най-неблагоприятна позиция в ЕС, с БВП на глава от населението под 75% от средния за съюза. Това ги поставя автоматично в графата "слабо развити".

Югозападният обаче преминава в нова категория - т.нар. "региони в преход", които имат БВП на глава от населението над 75% от средноевропейското. Причината за това, естествено, е София, която упорито не беше извадена като отделен регион от бившите управляващи от ГЕРБ въпреки логиката на това решение и факта, че всички останали държави наоколо са го направили.

Това значи две неща: първо, публичните проекти в региона ще трябва да се дофинансират с между 20-40% собствени пари.

И второ, новата държавна помощ, която се дава, също ще бъде доста по-малко за компаниите в този регион - едва до 15%, при до 50% за компаниите в другите региони.

София и прецаканите

Експерти от Европейската комисия обясниха пред "Капитал", че обявлението накратко означава, че компаниите в Югозападния регион ще получават по-малък процент държавна помощ през новия период, т.е. по-голямата част от инвестициите ще трябва да реализират със собствени средства.

И докато Столична община отдавна сама по себе си е "развит регион", с БВП на глава от населението в паритетна покупателна способност 105% от средното за ЕС, с 1.5 млрд. лв. бюджет, висок кредитен рейтинг и конкурентна бизнес среда, то това не е така за градове като Благоевград, Кюстендил, Дупница.

Големите компании в региона например, ще могат да разчитат на 20% финансиране до края на 2024 г. и 15% след тази дата (за сравнение с останалите български региони ще бъде до 50%). Според съобщението на ЕК, помощта за бизнеса все пак може да бъде увеличена за малки и средни предприятия за първоначални инвестиции до 50 млн. евро, но не се дава механизмът, по който това може да стане.

Изключение ще прави Кюстендил с финансиране от ЕС между 20 и 25 % от стойността на проектите, заради относително голямото обезлюдяване в областта през последното десетилетие. Това не топли особено местната власт. Пред Капитал, кметът на Кюстендил Петър Паунов коментира, че "икономическата криза задълбочава демографските проблеми и засилва диспропорциите в териториалното разпределение на населението. Особено силно изразен е дисбалансът в разпределението на населението в Югозападния район на планиране, като основна причина за това е бързо растящият икономически потенциал на столицата." Или казано с други думи - София дърпа огромна част от населението и така удря допълнително капацитета на другите градове в района.

Паунов смята, че трябва да бъде променен основния таван на помощите "50% от брутния еквивалент на помощта за петте района на планиране и 15% за Югозападния район", като бизнесът от територията на Югозападния район, без участието на София - град, бъде приравнен към бизнеса от останалите райони на страната.

Можеше ли да бъде избегнато

България имаше възможност да отдели София в самостоятелен регион и с това да не ощетява регионалното развитие и бизнеса в цялата югозападна област. Вместо това тогавашният зам.-министър на регионалното развитие Деница Никола предложи вариант за разпределение на регионите, включващ Дунавски, Черноморски, Югозападен и Тракийско-Родопски с идеята за по-голяма децентрализация. Отделянето на София изобщо не беше на дневен ред, защото според Николова, без нея Югозападът няма да има достатъчно хора, за да формира самостоятелна регионална единица.

Така и не се прие обаче никаква друга форма, която да е съобразена с развитието на страната и специфичните нужди на регионите. През август тази година Министерски съвет обяви познатите шест района на планиране - Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Южен централен и Югозападен.

Асоциацията на индустриалния капитал в България още тогава възрази, отбелязвайки, че границите на сегашните райони не са очертани оптимално и се налага ново разпределение. "Създава се неблагоприятна ситуация по отношение на регионалните помощи в някои от областите, които попадат в един планов район със столицата. Други два планови района - Северозападният и Северният централен не отговарят на регламента за брой на населението, който трябва да е между 800 хиляди и 3 милиона души", посочват от организацията на работодателите. С други думи - след 12 години развитие, сегашното райониране е оставило една част на страната много богата, а други две - на ръба на обезлюдяването.

Какво предстои за кохезионните програми за България?

Последната дума все пак е на държавата членка, която трябва да реши дали и как да предостави помощ на компаниите в тези региони. Както "Капитал" вече писа, с избрано правителство, България най-вероятно ще подпише Споразумението, което отключва новите програми, в началото на следващата година, а одобрението по тях може да се случи през пролетта.

От ЕК вече уточниха пред "Капитал", че един от проблемните въпроси по Споразумението е именно как да се случи подпомагането на онези райони в Югозапада, които ще бъдат засегнати от новата ситуация, както и бизнесът в тях.

Какво е допустимо по тази помощ

- разходи в материални и нематериални активи

- разходи за заплати свързани със създаването на работни места в резултат от първоначална инвестиция, изчислени за период от две години

- комбинация от разходите, при определени условия.

Инвестицията трябва да се поддържа в района минимум 3 години (за малки и средни предприятия).
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    wiv33646666 avatar :-|
    wiv33646666
    • + 1

    Абсурдно е, имайки предвид, че областите Благоевград и Кюстендил са сред най-бедните в страната и дори такива като Видин, Монтана, Търговище и пр. ги изпреварват по редица показатели.

    Нередност?
  • 2
    wiv33646666 avatar :-|
    wiv33646666
    • + 1

    Ами като не излизат 800 хил. жители без София в Югозападния, то какво им пречеше да създадат Западен регион, включващ Видин, Монтана, Враца, Благоевград, Кюстендил, Перник и София област? Горе-долу са на едно дередже. София град се отделя в самостоятелен, а останалите области от Северна България ги прегрупират в два региона. Двата южни си остават както са си. Кое му е сложното?

    Нередност?
Нов коментар