Как пандемията промени пазара на труда и демографията на областите в България

От гледна точка на регионалното развитие кризата изигра по-скоро ролята изравнител

Годината на ковид-19 коренно промени икономическата ситуация в страната с ограничителните мерки, държавната помощ, прекъсването на веригите на доставки и пресъхването на туристическите потоци. От гледна точка на регионалното развитие обаче кризата изигра по-скоро ролята изравнител, тъй като най-сериозно засегнатите области бяха онези, които най-бързо дръпнаха пред останалите в периода на икономически възход. Доколкото това са обаче и водещите икономически центрове и най-развитите части на страната от гледна точка на бизнеси и достъп до човешки ресурс, те имат (и вече демонстрират) най-големия потенциал за бързо възстановяване и задминаване на предкризисните постижения.

Макросредата в регионите в навечерието на кризата

Последните данни за брутния вътрешен продукт не позволяват оценка на влиянието на кризата върху регионалните икономики, а само на позицията им точно на прага ѝ, тъй като се отнасят към 2019 г. Очаквано икономиката на столицата е най-голямата в страната, като вече е съставлява 43% от целия произведен в България брутен вътрешен продукт; за сравнение - втората и третата областни икономики, Пловдив и Варна, отговарят съответно за 8% и 6% от националната, а най-малката, Видин - за едва 0.6%. Относително разликите също са големи - София (столица) е с 38.6 хиляди лева БВП на човек от населението, над два пъти повече от София (област) с нейните 17 хиляди лева на човек и Стара Загора с 16.3 хиляди лева.

Структурата на брутната добавена стойност (виж графика 1) на областите разкрива ролята на основните сектори в тях. Докато в столицата водеща роля играят услугите, и особено новите двигатели на растежа в лицето на високотехнологичния сектор и аутсорсинга на услуги, в повечето развити области се наблюдава относителна равнопоставеност между индустрията и услугите. Колкото по-надолу слизаме в класацията на икономическото развитие, толкова по-голям става делът на земеделието. Важно е да отбележим обаче, че на общинско ниво и спрямо населението най-силна е не икономиката на столицата, а на по-малки общини, най-често със силно развит енергиен сектор, например Гълъбово (с 59 хиляди лева добавена стойност на човек от населението) и Раднево (47 хиляди лева/човек), или преработваща промишленост, където Девня е с 57 хиляди лева добавена стойност на човек.

На челните места се нареждат и общини от индустриалната периферия на София и Пловдив, както и тези от Средногорието, които приютяват големите добивни и металургични предприятия. Очертават се най-общо два модела на високи икономически постижения. Единият са областните центрове и големите градове, където доминират услугите и все по-често високите технологии. Другият е характерен за по-малките общини в периферията на силните центрове, където двигател на развитието по-често са големи индустриални и минни предприятия с определящо значение за местните пазари на труда и формиращи значителен дял от общия размер на местните икономики (графика 2).

Класирането по размера на чуждестранните инвестиции с натрупване е сходно. Лидер е столицата, като към края на 2019 г. ПЧИ с натрупване достигат 9.6 хиляди евро на човек от населението, следвана от София (област) с 6.6 хиляди евро на човек и Бургас с 5.2 хил. евро на човек. На опашката са области като Силистра и Разград, където чужди капитали почти отсъстват. В динамика обаче с най-голям ръст на чуждестранните инвестиции са икономически по-слабо развити региони на страната, показва графика 3. Кърджали отбелязва повишение с 357% в рамките на десетилетието, Видин - с 237%, отчасти благодарение на много ниската база на индикаторите.

Фокусът на много местни власти през последните години е не толкова върху привличането на частни инвестиции, колкото използването на средства от европейските фондове. Тъй като най-големите проекти са за развитие на инфраструктура - водни цикли, пътища, градски транспорт - те са относително по-равномерно разпределени между регионите. Сред областите лидер е столицата с 3.6 хиляди лева на човек от населението общо инвестирани европейски средства към средата на 2020 г., но Габрово (3.5 хиляди лева на човек) и Благоевград (3.4 хиляди лева на човек) са все по-близо.

Ковид-19 и сривът на местните пазари на труд

Кризата и ограниченията бяха последвани от моментална реакция на регионалните пазари на труда през 2020 г. Само в рамките на периода март - май, когато в сила бяха най-стриктните ограничителни мерки и съответно най-голяма част от икономиката беше "затворена", бюрата по труда регистрираха нови 100 хиляди безработни, а последвалото отпускане на мерките и въвеждане на схеми за подкрепа на заетостта успяха само отчасти да смекчат удара. Това първоначално въздействие беше усетено най-значително от общини, чиято икономика е движена от зимния и СПА туризма, но то бързо се разпространи из цялата страна (графика 4).

Според данните на Агенцията по заетостта средногодишната безработица през 2020 г. е най-висока в Северозапада - Видин е с 15% дял на безработните сред икономически активното население, Монтана и Враца - с по 13%. Най-малък пък е делът на търсещите работа в столицата (3.3%) Габрово (5.4%) и Варна (5.6%). Същевременно обаче регионите, които отчитат най-сериозно повишение на коефициента на безработица, са сред икономически по-активните - Бургас (+2.4 пр.п. между 2019 и 2020 г.), Благоевград и Смолян (по +2.2 пр.п.), Варна (+2.1 пр.п.), Габрово (+2 пр.п.). Съдейки по фокуса на местните икономики, основните източници на нова безработица са туристическият и транспортният сектор, както и свързаните с тях обслужващи дейности и в по-малка степен някои подсектори на преработващата промишленост.

Динамиката на заетостта на икономически активното население (графика 5) до голяма степен потвърждава изводите от данните от бюрата по труда. В 22 области има намаляване на коефициента на заетост, като то е най-чувствително в Бургас, Силистра, Благоевград, Добрич и Търговище. Прави впечатление обаче, че има немалки разминавания между свиването на заетостта и повишаването на безработицата, което означава, че на места - сред примерите със значителни различия най-видими са Бургас и Благоевград - значителна част от засегнатите от кризата хора в активна възраст са изпаднали изцяло от пазара на труда и са преминали в групата на неактивните. Същевременно областите с най-висока заетост през 2020 г. остават София (област) със 79% от активното население, Велико Търново с 76% и София (столица) със 74%.

Възстановяването на местните пазари на труда след кризата зависи от коренно различни фактори. В столицата и индустриалните райони станахме свидетели на бърз отскок от дъното след възстановяването на търговските връзки и търсенето на българска продукция; с новия икономически растеж пазарът на труда в тези части на страната относително скоро ще достигне предкризисните равнища. В регионите, където водещ е туризмът обаче - както по Черноморието, така и в планинските курорти - повишеното търсене от страна на българите не успява да замести изчезналите чужденци. Доколкото връщането на туристическите потоци до нивата от 2019 г. не изглежда вероятно през следващите няколко години, това създава дългосрочен риск от стагнация на пазара на труда и натиск за диверсификация на местните икономики, които зависят пряко от отрасла.

В страната обаче вече има и райони - най-вече в Северозапада и край Дунав, чиито трудови пазари не се влияят нито от влошаването, нито от подобряването на общото състояние на икономиката, а остават в стагнация независимо от тях. В средносрочен план подобряването на пазарите на труда и връщането на водещите областни икономики към предкризисните рекорди зависи най-вече от подобряването на образованието и уменията на работната сила и привличането на свежи частни инвестиции.

Демографските размествания

В рамките на последното десетилетие населението на 26 области се е свило, а в едва две - столицата и Кърджали - то е нараснало. В областите, където жителите намаляват най-бързо, за десет години са изчезнали между 1/10 и 1/5 от населението, като най-видим е проблемът във Видин (-18% спад между 2011 и 2020 г.), Враца и Смолян (по -15%), Монтана и Кюстендил (по -14%). Видно, икономически по-слабо развитите региони на страната са именно тези, които отчитат и най-бързото свиване на населението, което ги поставя с порочен кръг спрямо потенциала им за повишаване на икономическите си постижения (графика 6).

Годината на пандемията обаче отбеляза значителни промени в двата основни фактора, които влияят на динамиката на населението - естественият и механичният прираст. През 2020 г. всички области в страната отбелязват отрицателен естествен прираст, от -3.5‰ в столицата до -21.9‰ във Видин. На общинско ниво има само една община, която успява да е над нулата - Твърдица, в която има съвсем малък естествен прираст (с 4 души). Николаево също е изключение, като там естественият прираст е точно нула. Всички останали общини са на минус, тоест населението им намалява в резултат на естествените процеси. Големите общини очаквано са начело на класацията по абсолютен спад на населението по естествени причини, но по-притеснителното е рязкото влошаване на показателите им през последната година, като София се е свила с 4613 души, Пловдив - с 1726 души, което е удвояване на спада спрямо предишни години в резултат най-вече на завишената смъртност.

Обратното се случи с механичния прираст (графика 7) - той е отрицателен в едва 4 области, като значителен спад (-12‰) на населението в резултат на миграционните процеси се наблюдава единствено в столицата, а населението на страната като цяло е нараснало с 31 хиляди души в рамките на 2020 г. в резултат на връщането на българи по време на пандемията. Общо 205 общини отчитат положителен механичен прираст през 2020 г., което е безпрецедентно в новата история на страната - през 2019 г. техният брой е под 100. Сега най-големите губещи са традиционните лидери по механичен прираст - големите градове. Столичната община губи близо 16 хил. души, Пловдив - над 4 хил. души, а Варна - над 2,3 хил. души, но за сметка на малки общини в периферията им, като някои отбелязват ръст от порядъка на 10-12‰.Подобна е картината и в повечето областни градове - в Бургас, Русе и Стара Загора също се наблюдава спад в областния център и ръст в периферните общини.

Рязката промяна на демографските реалности има значителни ефекти върху икономиката на страната. Влошаването на естествения прираст обостря нуждата от повишаване на производителността на труда в областите с най-бързо намаляващо население. Отливът на население от големите градове пък има директни последствия както върху планирането на предоставянето на услуги в тях и местните пазари на имоти, така и върху нуждите от инфраструктура и свързаност. Остава обаче отворен въпросът дали тази корекция, предизвикана от пандемията, няма да бъде еднократна, тоест заключена само в 2020 г. Данните за 2021 г. ще покажат доколко големите градове отново привличат население и дали трендът към някои по-малки населени места се запазва.