Европейският зелен пакт и възможностите на България

За зелени инвестиции са заделени 30% от многогодишния бюджет на ЕС до 2028 г.

Постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. изисква както модернизиране на икономиката, така и преориентиране към справедливо и устойчиво бъдеще
Постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. изисква както модернизиране на икономиката, така и преориентиране към справедливо и устойчиво бъдеще    ©  Reuters
Постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. изисква както модернизиране на икономиката, така и преориентиране към справедливо и устойчиво бъдеще
Постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. изисква както модернизиране на икономиката, така и преориентиране към справедливо и устойчиво бъдеще    ©  Reuters
д-р Веселина Господинова, член на УС на БАКЕП

Всички сме свидетели на все по-засилващите се негативни последствия в резултат от климатичните промени и влошаване състоянието на околната среда. За справяне с тези предизвикателства ЕС си постави за цел да трансформира икономиката си във въглеродно неутрална, тоест с нулеви емисии парникови газове до 2050 г. Тази цел е в основата на Европейския зелен пакт и в съответствие с ангажимента на ЕС за глобални действия в областта на климата в рамките на Парижкото споразумение.

Какво представлява Европейският зелен пакт

Европейският зелен пакт на практика очертава плана за декарбонизация на икономиките на страните - членки на съюза, до 2050 г., като има за цел подобряване благосъстоянието и здравето на европейските граждани и бъдещите поколения чрез:

  • чист въздух, чиста вода, здрава почва и биоразнообразие;
  • санирани, енергийно ефективни сгради;
  • здравословна храна на достъпни цени;
  • повече обществен транспорт;
  • по-чиста енергия и авангардни иновации в областта на чистите технологии;
  • по-трайни продукти, които могат да бъдат ремонтирани, рециклирани и повторно използвани;
  • ориентирани към бъдещето работни места и обучение за придобиване на уменията, необходими за прехода;
  • устойчива и конкурентоспособна в световен мащаб промишленост.

Какви са действията, които всяка страна от ЕС трябва да предприеме

В областта на климата емисиите парникови газове трябва да бъдат намалени във всички сектори - от промишлеността и енергетиката до транспорта и селското стопанство. Над 75% от емисиите на парникови газове в ЕС се дължат на производството на ел. енергия. Затова преходът към чиста енергия е задължителен, като това включва енергийна сигурност на достъпни цени, интегриран, взаимосвързан и цифровизиран енергиен пазар, енергийна ефективност и производство на енергия от ВЕИ.

В останалите сектори целите, които е необходимо да се реализират, включват:

  • Селско стопанство - постигане на продоволствена сигурност, намаляване на въглеродния отпечатък върху околната среда и климата в резултат от производството на храни и преход към конкурентоспособна устойчивост от фермата до трапезата.
  • Промишленост - конкурентоспособно, зелено и цифрово производство, базирано на концепцията за кръгова икономика.
  • Околна среда - опазване на биоразнообразието и екосистемите, намаляване замърсяването на въздуха, водата и почвата, подобряване управлението на отпадъците.
  • Транспорт - осигуряване на ефикасен, безопасен и екологосъобразен транспорт.

Постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. изисква както модернизиране на икономиката, така и преориентиране към справедливо и устойчиво бъдеще, което да гарантира качествен живот и на следващите поколения. Голяма роля при постигането на тази глобална цел имат изследванията и иновациите по отношение ускоряване на необходимите преходи във всички икономически сектори, внедряване, демонстриране и премахване на рискови решения и ангажиране на гражданите в социални иновации.

За постигане целите на Европейския зелен пакт Европейската комисия мобилизира над 1 трлн. евро за устойчиви инвестиции през следващото десетилетие. За зелени инвестиции са заделени 30% от многогодишния бюджет на ЕС (2021-2028 г.), като държавите от ЕС трябва да предвидят най-малко 37% от финансирането, което получават по Механизма за възстановяване и устойчивост за инвестиции и реформи в подкрепа на целите в областта на климата. Други инструменти, които ще подпомогнат реализирането на Европейския зелен пакт, са NextGenerationEU (NGEU) за възстановяване от пандемията от COVID-19 и Механизмът за справедлив преход. Чрез последния се предоставя целева подкрепа за най-засегнатите региони, които следва да преустановят производството на ел. енергия от въглища, в т.ч. регионите на Стара Загора, Кюстендил и Перник за смекчаване на социално-икономическото въздействие на прехода.

От кои други програми може да се възползва България за постигане на въглеродно неутрална икономика

Програма Хоризонт Европа2021-2027г. за изследвания и иновации с бюджет от 95.5 млрд. евро. Програмата подкрепя сътрудничеството и засилва въздействието на научните изследвания и иновациите при разработването, подкрепата и прилагането политиките на ЕС, като същевременно подпомага създаването и разпространението на знания и технологии. Програмата е структурирана в три стълба: Отлична наука, Глобални предизвикателства и европейска индустриална конкурентоспособност и Иновативна Европа. По програмата може да кандидатстват всички юридически лица, в т.ч. частни или публични органи, юридически лица с нестопанска цел, малки и средни предприятия, международни организации, изследователски организации, средни и висши учебни заведения.

Програма Life 2021-2027 г. с бюджет от 5.4 млрд. евро, която финансира проекти в следните сфери: природа и биоразнообразие, кръгова икономика и качество на живот, Смекчаване и адаптиране към изменението на климата, преход към чиста енергия. Програмата предоставя и оперативни грантове за организации с нестопанска цел. Получатели на средства по Life могат да бъдат всички публични или частни организации, законно регистрирани в Европейския съюз или от други държави, свързани с програмата.

Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежки финансов механизъм, които осигуряват подкрепа за подобряване на поправителните услуги и укрепване на върховенството на закона, борба с бедността и насърчаване на местното развитие и подобряване на условията на живот на ромското население, насърчаване на иновациите в зелената индустрия и предприемачеството в сътрудничество с предприятия от Норвегия, намаляване на емисиите СО2, укрепване на гражданското общество.

Целите, които поставя Европейският зелен пакт, са голямо предизвикателство за страната ни, но как ще се възползваме от наличното финансиране зависи само от нас. Кризата, свързана с ковид пандемията и нарастващите цени на енергийните доставки рефлектира директно върху всички икономически сектори и благосъстоянието на гражданите. Това ни задължава да бъдем по-конструктивни и по-ефективни и да оползотворим пълноценно финансовия ресурс за реформиране и трансформиране на националната икономика във въглеродно неутрална, за да осигурим бъдеще за идните поколения и те да останат в България.

*Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)

Още от Капитал