Малко анемично, но все пак възстановяване

Пасторалният доскоро икономически пейзаж в България се изпълва с нотка драматизъм

Неизвестността около новия вариант на коронавируса - омикрон, или бъдещи други, съчетана с малкия брой ваксинирани, прави страната по-уязвима на шокове по тази линия
Неизвестността около новия вариант на коронавируса - омикрон, или бъдещи други, съчетана с малкия брой ваксинирани, прави страната по-уязвима на шокове по тази линия
Неизвестността около новия вариант на коронавируса - омикрон, или бъдещи други, съчетана с малкия брой ваксинирани, прави страната по-уязвима на шокове по тази линия    ©  Надежда Чипева
Неизвестността около новия вариант на коронавируса - омикрон, или бъдещи други, съчетана с малкия брой ваксинирани, прави страната по-уязвима на шокове по тази линия    ©  Надежда Чипева

Само преди месеци картината изглеждаше доста различно. Очакванията към средата на 2021 г. бяха, че въпреки продължаващата несигурност буреносните облаци се разсейват и българската икономика паралелно с глобалната оттук нататък ще се възстановява сравнително бързо и безпрепятствено.

Страната обаче навлиза в 2022 г. с най-нисък дял на ваксинация не само сред развити, но и сред доста развиващи се държави, както и с второ място в света по смъртност от вируса. Освен това статистиката отчита най-високи нива на инфлация от десетилетие насам, като ръстът в цените на електроенергия и горива вещае трудна зима. А като капак държавата е и без приет бюджет, като той ще трябва да бъде изготвен и гласуван от сложна коалиционна конструкция от четири партии. Така изведнъж пасторалният икономически пейзаж отново се изпълва с нотка драматизъм.

Част от проблемите са местно производство, други са вносни. Те вече се отразяват на перспективите пред българската икономиката, като към момента, изглежда, възстановяването ще е по-анемично, но няма да спре. Всъщност след поредица ревизии на данните от НСИ се оказва, че през второто тримесечие на 2021 г. ръстът от 7.1% на годишна база е най-слаб в ЕС, но и спадът година по-рано в България беше сред по-ниските. В третото тримесечие на 2021 г. БВП нараства спрямо предходното - с 0.6%, но годишният растеж вече е 4.6%, което е над средното за еврозоната.

При част от институциите, банките и анализаторите в последните месеци се наблюдава леко понижаване на очакванията и за 2021 и за 2022 г., но не и нещо драстично, като повечето прогнози и за двете години остават в диапазона 3.5-4.5%. А очакванията на БНБ са предкризисните нива да бъдат достигнати в началото на 2022 г.

В картината не липсват и позитивни макроелементи. Например към ноември 2021 г. бюджетът все още е на излишък при заложен дефицит 4.5 млрд. лв. Устната заявка на служебния финансов министър Валери Белчев е не само че той няма да бъде реализиран напълно, а и че държавните финанси ще приключат годината балансирани или с минимален дефицит. А това означава, че страната и новият кабинет ще влязат в 2022 г. със сравнително по-устойчиви публични финанси (България и без това е сред тези с най-ниско ниво дълг към БВП в ЕС) и налично пространство да реагират на трусове. След като в края на 2021 г. служебното правителство пласира ДЦК за 3 млрд. лв., фискалният резерв в началото на декември е около 12 млрд. лв. При заявката, че няма да има ударно генериране на дефицит в рамките на месеца, той може да се запази около тези нива, което дава известен комфорт за периода, докато се приеме бюджет за 2022 г.

Това по-добро от очакваното фискално представяне, особено на фона на очаквани 7.1% дефицит в еврозоната, обаче се дължи главно на индуцираните от инфлацията повече приходи от ДДС и нереализирани капиталови разходи. А те, макар и даващи инжекция адреналин на бюджета, не са много позитивни за дългосрочното здраве на инвестициите на фирмите и потреблението на домакинствата. Все пак трябва да се отбележи и че България се забави с Плана за възстановяване и устойчивост за близо 13 млрд. евро и все още не е получила авансови средства по него, като през 2022 г. има шанс първите плащания да станат факт и реализацията на проектите и реформите по него ще носят позитивен макроефект.

Други фактори, подклаждащи растежа, са рекордно ниската безработица - 4.8%, и продължаващият ръст на кредитирането, особено за домакинства. Видимо свръхликвидният банков сектор има още доста капацитет да предлага ресурс, който при това се очаква да остане рекордно евтин. И краят на кредитния мораториум, който се очаква да доведе и до известен ръст в лошите заеми, едва ли ще промени това.

Опасности отвътре и отвън

На този фон обаче пред българската икономика стоят и отчетливи рискове. Сред най-очевидните е политическият. Макар никоя от партиите, застанали зад воденото от "Продължаваме промяната" правителство, да няма никаква видима изгода да върви към поредни предсрочни избори, сложната амалгама от разнообразни коалиционни партньори не е изключено да произведе търкания. А дори и без разпад е възможно кабинетът да стане заложник на трудни за туширане популистки искания към бюджета - за помощи и компенсации (продължаващи и нови), както и за индексация на доходите.

Друга логична и непредвидима опасност е на здравния фронт. Неизвестността около новия вариант на коронавируса - омикрон, или бъдещи други, съчетана с малкия брой ваксинирани, прави страната по-уязвима на шокове по тази линия. Евентуална нужда да се въведат отново ограничителни мерки ще удари икономиката.

А иначе България като малка отворена икономика с лев, вързан към еврото, си остава и традиционно изложена на външни рискове. Основният такъв е инфлацията и растящите цени на енергията и горивата да се окажат по-трайно и устойчиво явление от повсеместно залаганото им затихване през 2022 г. Засега ЕЦБ остава твърда, че сегашните ѝ нулеви и отрицателни лихви ще се запазят през цялата година, но скоро тя може да се окаже под силен натиск да започне предсрочно да затягане на паричната си политика. А това би покачило цената на финансиране на всички нива - и за правителството, и за бизнеса, и съответно би действало възпиращо на инвестициите и оттам на растежа.