Продължителната инфлация може да се окаже проблем за еврозоната

Ръстът в цените ще стопи спестяванията на домакинствата и ще накара ЕЦБ да предприеме по-драстични мерки, смятат икономисти

ЕЦБ засега не може да се справи с продължителната инфлация.
ЕЦБ засега не може да се справи с продължителната инфлация.
ЕЦБ засега не може да се справи с продължителната инфлация.    ©  unsplash
ЕЦБ засега не може да се справи с продължителната инфлация.    ©  unsplash
Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Покачването на инфлацията може да се окаже най-големият риск за възстановяването на еврозоната през следващата година, показва проучване на Financial Times. Над 40% от икономистите, до които британското издание се допитва, определят ръста в цените като определящ фактор за развитието на европейските икономики през следващата година.

"Инфлацията ще изяде заплатите, намалявайки търсенето", споделя Йеспер Рангвид, професор по финанси в Дания, добавяйки, че "ЕЦБ също ще трябва да отговори на инфлационните рискове чрез повишаване на лихвите". Засега обаче няма признаци за подобни намерения от ЕЦБ.

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард сподели през ноември, че "условията за повишаване на лихвите е малко вероятно да бъдат изпълнени през следващата година". Лагард говори пред Европейския банков конгрес във Франкфурт, където предупреди, че ЕЦБ "не трябва да бърза с преждевременно затягане" на паричната политика.

Целта на ЕЦБ продължава да бъде от около 2% годишна инфлация, но през декември централната банка повиши прогнозите си за покачване в цените през 2022 г. ЕЦБ очаква инфлацията в еврозоната през следващата година да бъде около 3.2%, докато прознозите на икономистите в проучването на FT посочват малко по-ниско ниво - около 2.6%.

При всички случаи изглежда, че цените на потребителските стоки в еврозоната ще се покачат над целта на ЕЦБ от 2% , но инструментите за реакция на финансовата институция остават силно ограничени. В отговор на нарастващите цени ЕЦБ обяви по-рано този месец, че през март следващата година ще спре закупуванията на облигации като част от пандемичната схема за покупки на активи в размер на 1.85 трлн. евро.

Остават притеснения, че реакцията може да не бъде достатъчна, за да успокои инфлационния натиск на континента. С изказванията си ЕЦБ показва, че все още не е склонна да затяга значително паричната си политика чрез повишаването на лихвите по депозитите, докато все още съществува риск това да предизвика стрес на финансовите пазари (особено на пазарите на държавни облигации), да забави продължаващото възстановяване от пандемията или да изпадне отново в режим на ниска инфлация.

От друга страна, ако не реагира на високата инфлация, биха могли да се породят опасения относно надеждността на ЕЦБ да изпълни основната си цел - поддържане на ценова стабилност, и да се стигне до ускоряване на инфлацията. Към настоящ момент прогнозите са лихвите в еврозоната да започнат да се повишават през 2024 г. (според данни на Goldman Sachs), но продължителното покачване на цените може да промени плановете на ЕЦБ.

"Ниво на инфлация малко над целевите прогнози през следващите години изглежда като възможен алтернативен сценарий", предупреди през ноември ЕЦБ, като добави, че драстичното повишаване на инфлацията "ще бъде краткосрочен феномен". Засега централната банка смята, че държи всичко "под контрол" и не е нужно да предприема допълнителни действия.

"Виждаме инфлацията като изкривяване и изкривяването в крайна сметка ще изчезне", сподели Кристин Лагард пред присъстващите на конференция на Reuters Next в началото на декември. "Тя (инфлацията) ще намалее през 2022 г. и виждаме да върви към нашата цел през 2022 г.", заключи председателят на Европейската централна банка.