Обратно в регионалната война за инвестиции

Къде отидоха инвеститорите

През последните години България губи конкуренцията със съседните страни за привличането на големи нови производства

За инвестиции на зелено е ключова подкрепата на властите - местни и държавни
За инвестиции на зелено е ключова подкрепата на властите - местни и държавни
За инвестиции на зелено е ключова подкрепата на властите - местни и държавни    ©  Надежда Чипева
За инвестиции на зелено е ключова подкрепата на властите - местни и държавни    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • В България от години няма голяма нова инвестиция в производство.
  • Основните проблеми са корупция, лоша инфраструктура и недостатъчна финансова помощ.
  • Страната трябва да бъде по-активна в привличането на компании.

"В началото на 2021 г. работех по проект за голям немски инвеститор, който избираше между България и Сърбия за нов завод. Отиде в Сърбия." Историята, която разказва инвестиционният консултант Борислав Стефанов, не е прецедент. През последните години Сърбия се превърна в магнит за производство и дори измести от погледа вечния конкурент Румъния. И двете съседни държави обаче продължават да привличат големи проекти, докато България от дълго време не може да се похвали със значима нова инвестиция.

Някои от причините за това - като мащабна корупция и лоша инфраструктура, са отдавна известни, но напредък по тях реално няма. В последните години обаче все по-важен става и един друг фактор. Донякъде разглезени от битката за домакинство, големите инвеститори очакват и стабилна финансовата помощ от държавите, за да ги изберат като локация. А в това съревнование България също не предлага много.

Малки и големи съображения

Правната несигурност и корупцията на много нива са едни от най-често сочените проблеми на инвестиционната среда, макар че в това отношение България не е изключение сред съседите си. Според Стефанов, който е и бивш изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ), наличието на корупция е спиращ фактор по-скоро за малките компании. "Те често избират дадена страна по препоръка на техен доставчик или партньор. За тях е важно да знаят, че се строи бързо, разрешителните се вадят лесно, администрацията работи и няма да им се пречи", казва той.

При големите компании обаче до голяма степен мотивацията е друга. "Те са наясно, че във всичките държави в региона има някакви нива на корупция и те не са убийствено различни. Освен това те винаги могат да разчитат посолството им да се застъпи за тях, ако се появи такъв проблем", смята Стефанов. По думите му цената на труда също не е пречка за големите компании, още повече че разликите в заплатите между България, от една страна, и Сърбия и Румъния, от друга, не са огромни. "Това, което ги вълнува, е какво ще получат като държавна подкрепа. А в това отношение ние не сме добре", смята той.

Става въпрос и за пари

За инвестиции на зелено е ключова подкрепата на властите - местни и държавни, коментира наскоро в интервю за "Капитал" и Диана Николаева, съдружник и лидер на отдел "Стратегия и сделки" за EY в България, Северна Македония, Албания и Косово. "Дори за цяла Европа това е третият най-важен фактор, който се отбелязва в нашето проучване (EY Europe Attractiveness Survey - бел. ред.) - в момента това са мерките, които правителствата дават като стимули за бизнеса за възстановяване след ковид", каза тя.

Членството на България в Европейския съюз често се сочи като пречка за това държавата да предоставя по-големи помощи на инвеститорите. "Страни като Сърбия, Македония и Турция, които са извън ЕС, обикновено предлагат много повече от това, което ние предлагаме", каза Стефанов.

Именно от Сърбия през миналата година България е изгубила състезанието за германския проект, който е предвиждал инвестиция от около 60 млн. евро и откриването на 800-1000 работни места. В крайна сметка компанията е предпочела Сърбия, тъй като там политиците били по-отзивчиви, регулационните режими били по-леки, а и получили финансова подкрепа. "Не смятам, че е заради политиците, не е и заради режимите, защото съм правил анализ и те не са по-леки. Просто една голяма фирма не може да кажа, че е заради парите, които правителството й е предложило", коментира Стефанов.

Възможности има, проекти не

Независимо от европейските регулации и ограниченията за държавна помощ България също има достатъчно възможности за подкрепа на големи проекти (над 50 млн. евро), или т.нар. приоритетни инвестиции по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). Макар че конкретната сума зависи от параметрите на проекта, в най-общия случай допустимата субсидия е около една трета от инвестицията. Досега обаче на практика безвъзмездна финансова помощ е получила само една компания - турската Sisecam, която има три стъкларски завода в Търговище. За инвестиция от 300 млн. лв. изплатената помощ беше 6 млн. лв., като в случая тя беше приспадната от дължимите от компанията данъци. Кешово плащане на помощ (около 34 млн. евро) за първи път беше предвидено в меморандума с германската Next.e.Go, но то ще бъде направено на части при изпълнение на определени етапи от проекта. През миналата година компанията се ангажира да изгради завод за електрически автомобили в Ловеч на стойност 140 млн. евро, но строителството още не е започнало.

На практика страната има право да предоставя и по-големи финансови помощи, като условието е това да стане с предварително уведомяване на Европейската комисия. Точно такъв щеше да е случаят, ако автомобилният гигант Volkswagen беше избрал България за проекта си преди няколко години.

Извън директната парична подкрепа големите инвеститори могат да използват и други стимули - като финансиране на довеждаща инфраструктура и възстановяване на осигуровки. Това са и по-често прилаганите мерки по ЗНИ, макар че и размерът им като цяло е по-малък.

В същото време предвидените средства за помощи не са съществена сума - около 10 млн. лв. годишно. Но е факт също така, че Министерството на финансите може да отпусне допълнително средства, ако има проекти. Така например стана преди две години, когато бяха разплатени финансови мерки за над 16 млн. лв. Министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер също коментира за "Капитал" (виж интервюто на стр. ), че фиксираната сума не е голяма, но има възможност за допълнителни средства по меморандум като този с Next.e.Go.

Повече прозрачност също би помогнала, смята Стефанов. "Според мен ще е много по-добре за самите инвеститори, ако помощите са ясни - лесно да се вижда при каква инвестиция каква финансова помощ се предлага. Но и тя трябва да е в някакви по-съществени размери", каза той.

Политика и други фактори

В проучването на EY мениджърите посочват като ключов фактор за избора на инвестиционна дестинация политическата и регулаторна стабилност. Невъзможността дълго време да се състави редовно правителство е една от причините за липсата на значими инвестиции през миналата година. Тенденцията обаче съществува от доста по-рано и затова според Стефанов това невинаги е основният аргумент. "Важно е да има политическа сигурност и работеща съдебна система, но повечето големи фирми използват това просто като извинение защо са отишли в една, а не в друга държава. В противен случай никой нямаше да ходи в Унгария последните години", коментира той. Същото важи и за решението на Volkswagen да предпочете Турция пред България, макар че в крайна сметка инвестицията пропадна.

В същото време положителната промяна в средата и очакваните нови възможности лесно повлияват притока на капитали. Така през последните години Сърбия се превърна в една от най-предпочитаните държави за инвестиции в региона. По думите на Николаева бумът там е дошъл като догонващ ефект след дълги години на война и забавена приватизация, а заради очакваното членство на страната в ЕС много компании и в момента бързат да заемат позиции там.

По подобен начин в България имаше голяма инвестиционна вълна след промените през 90-те години на миналия век. Друг своеобразен пик беше отбелязан през 2006 г., преди влизането на страната в ЕС. Вече повече от 10 години обаче тенденцията е надолу.

Местна и национална инициатива

Пробиви има в отделни региони, където инвестициите се случват благодарение на комбинация от фактори и въпреки недостатъците на цялостната среда. Емблематичен пример за това е Пловдив, който от години привлича голямата част от новите производствени проекти. За това помага и добрата пътна инфраструктура - магистрала до столицата и морето, жп връзки и летище. За сравнение, в Северна България, която продължава да няма цяла магистрала, инвестициите са по-скоро спорадични. Изключение прави Шумен - както заради близостта на пристанище и летище във Варна, така и заради отлично разработения индустриален парк, който, очаквано, е продукт на частна инициатива.

Същата причина стои и зад успеха на Пловдив, където партньорството между околните общини и компанията "Сиенит" доведе до създаването на най-голямата индустриална зона в страната. "За инвеститорите е важно, когато купуват парцел, да имат цялата необходима инфраструктура и да знаят, че предприятието им ще бъде изградено бързо, защото са обвързани със срокове", коментира източник, занимавал се дълги години с инвестиционния процес в Пловдив. Според него децентрализирането на администрацията за инвестиции би ускорило целия процес. "Местните власти работят по-бързо и по-лесно могат да окажат съдействие на компаниите, а и създаването на производство и работни места е в интерес на кметовете, тъй като работи за техния имидж", коментира източникът. Според него обаче на национално ниво съществен пропуск остава недостатъчната активност на властите за привличане на инвестиции.

На същото мнение е и Стефанов. "За мен има две важни неща - как привличаме фирмите и какво правим като дойдат. Ние не правим нищо активно да търсим, да се маркетираме, а после да обгрижваме инвеститорите", каза той. По думите му БАИ, доколкото има такава функция, е донякъде "книжен тигър". "Тя няма тежест пред институциите и ако се застъпи за някого, от това не задължително следва действие. До голяма степен зависи и от това колко активен е конкретният служител и колко упорито ще настоява", каза той.

Добрата новина е, че новото правителство има сходни виждания и плановете са то да бъде проактивно в процеса. Остава и да се случи.