Обратно в регионалната война за инвестиции

Обратно в играта за инвестиции

България иска отново да влезе в регионалните битки за големи инвеститори, но няма да бъде лесно

Microsoft предпочете Гърция. Google и Oracle предпочетоха Румъния. Amazon предпочете Румъния и Хърватия. Toyo и Continental предпочетоха Сърбия. Volkswagen предпочете Турция, но коронавирусът накара германския гигант да удари ръчна спирачка на целия проект. След това предпочете Словакия, заедно с луксозната си марка Porsche. Нито една от тези компании не избра България, а за повечето страната въобще не беше сред разглежданите възможности.

Това е проблем, защото води до по-нисък ръст на икономиката, по-малко високоплатени работни места, по-ниска конкуренция и не на последно място - до още по-малко инвестиции. Парите имат склонността да водят след себе си още пари. Всички са по-бедни, защото никой не иска да влага парите си в България.

За това има много причини. Някои са очевидни: България има имидж на корупционен център, при това, за съжаление, заслужен. Според източници на "Капитал" една американска инвестиционна банка например неотдавна отказва да финансира местен купувач за сделка в страната заради санкциите по "Магнитски", обявени в средата на миналата година.

Но това не е цялото обяснение. Корупция има и в Сърбия, и в Румъния, но там все пак се насочват огромни инвестиции. Една от големите причини това да се случва въпреки корупцията е, че правителствата в съседните страни са много по-склонни да дават директни помощи на компаниите, които искат да инвестират в страната. Това например бе основен фактор Volkswagen да предпочете Турция пред България през 2019 г.

Друга причина се крие в правосъдната система. Никой не би инвестирал в страна, в която частната собственост не е напълно защитена, особено ако става дума за производство или друга инвестиция, свързана с физически активи. В интервюто си пред "Капитал" министърът на растежа и иновациите Даниел Лорер посочва и друга подробност: според първите му разговори с инвеститори, доскоро те не са имали с кого да говорят на високо ниво като министър или премиер.

Повечето от тези причини важат за повечето големи компании и инвестиции, но всъщност проблемът може да бъде разделен на две: индустриалните инвестиции, от една страна, и IT инвестициите, от друга. IT секторът е различно животно. Там инвестициите от Google, Microsoft, Amazon или Facebook са освен всичко друго и въпрос на престиж, но в един прегрял пазар, като софтуерната индустрия в България, могат да донесат и негативи. За "щастие", за момента България не трябва да се притеснява за нещо подобно, защото страната въобще не е част от разговора.

Диагностицирането на проблемите е важно, но заедно с него трябва да върви и решаването им. Новата администрация начело с Кирил Петков казва, че иска да прави точно това - интервюто с министър Даниел Лорер, през когото ще преминават повечето преговори за подобни инвестиции, четете тук. Mеждувременно експертите Росен Иванов и Малина Струмина правят анализ на това къде България греши спрямо съседите си и какво трябва да се промени от законодателна гледна точка, за да може страната отново да бъде конкурентоспособна - техните изводи можете да прочетете тук. Журналистите на "Капитал" представят каква е картината в България и съседните държави по отношение на индустриалните инвестиции, от една страна, и IT инвестициите, от друга.

Промяната на стратегията на България, поправянето на имиджа на страната и поставянето на конкретни, измерими цели по отношение на чуждестранните инвестиции - и в крайна сметка привличането им - ще формират лицето на българската икономика за десетилетия напред.