Минималната работна заплата ще се повиши, но от април

Общините поискаха да не правят отчисления за депониране и през 2021 г.

Законопроектът мина на първо четене в бюджетна и социална комисия, но депутатите искат да направят куп технически предложения за промени за второ четене
Законопроектът мина на първо четене в бюджетна и социална комисия, но депутатите искат да направят куп технически предложения за промени за второ четене    ©  Юлия Лазарова
Законопроектът мина на първо четене в бюджетна и социална комисия, но депутатите искат да направят куп технически предложения за промени за второ четене
Законопроектът мина на първо четене в бюджетна и социална комисия, но депутатите искат да направят куп технически предложения за промени за второ четене    ©  Юлия Лазарова

Минималната работна заплата ще бъде увеличена до 710 лв., но най-вероятно от 1 април. Дотогава ще е в сила размерът й, определен с бюджетните закони за 2021 г., т.е. 650 лв. До тази дата се запазват и размерите на максималния осигурителен доход, на обезщетенията за безработица, размерите на помощите за деца, еднократните и месечните семейни помощи.

Това решиха депутатите от социална и бюджетна комисии, които приеха на първо четене удължаването на действието на определени разпоредби в бюджетните закони от 2021 г. до края на март. Това се налага, тъй като все още няма изготвен и приет Бюджет 2022.

Защо се прави

Финансовият министър Асен Василев вече заяви, че до края на януари проект на такъв ще бъде внесен в парламента, а надеждите на изпълнителната власт са той да бъде приет за месец. При неприет бюджет за съответната година в сила продължава да е този от предходната. Ограничението е да се харчат до една дванадесета от него месечно в периода, в който не е гласуван нов. Приемането на описания тук законопроект, с който се удължава действието на определени разпоредби, пък се налага, тъй като много други закони препращат към този за държавния бюджет и съответно с тях се определят размерите на куп плащания - осигуровки, осигурителни прагове, семейни помощи, някои социални плащания и обезщетения и т.н. С този проект се удължава и изплащането на допълнителни суми към заплатите на медицинския персонал, работещ на първа линия със заразени с ковид.

В законопроекта се предлага Министерският съвет да може да увеличава разходите само в два случая - когато има да се извършват разходи за инвестиционни проекти, одобрени от парламента, и когато следва да се извършват разходи от сметките за чужди средства (вече заделени средства по проекти).

В края на миналата година от преизпълнението на данъчните приходи по този начин бяха складирани 1.2 млрд. лв. за държавното обществено осигуряване и Министерството на енергетиката. Реално тези пари ще могат да се похарчат през тази година, като от думите на Василев стана ясно още, че средства, които не са използвани от министерствата от порядъка на 400 млн. лв. и които са заделени за ковид помощи за 2021 г., са били запазени, за да бъдат използвани по същите пера през тази година.

Исканията на общините

По време на заседанието на бюджетната комисия представители на сдружението на общините (НСОРБ) поискаха с поправка между първо и второ четене и през 2021 г. да бъдат освободени от отчисленията към Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), изисквани при депониране на отпадъци, когато няма изградена сепарираща и компостираща инсталация. Това се случи през 2020 г. заради ковид кризата, като тогава беше решено средствата да останат по сметка на общината, която ги е събрала, и да се разходват по решение на общинския съвет.

От НСОРБ обясниха, че годишно постъпленията от такса битови отпадъци са 637 млн. лв. Отчисленията за депониране представляват между една трета и една четвърт от тези пари. Както и че, ако им бъде позволено да не правят отчисления и за миналата година, ще разполагат с около 150 млн. лв. свободен ресурс, който могат да използват за дейности по управление на отпадъците и така ще си освободят пространство за други разходи.