Трите тунела под Стара планина: какво се случва с тях и кога ще са готови

Два от обявените от Гроздан Караджов за приоритетни проекти се намират в много ранна фаза, а третият беше върнат в такава. До завършването им има поне 4-5 години

С тунелите по основните маршрути север-юг времето за пътуване може да се намали наполовина.
С тунелите по основните маршрути север-юг времето за пътуване може да се намали наполовина.
С тунелите по основните маршрути север-юг времето за пътуване може да се намали наполовина.    ©  Цветелина Белутова
С тунелите по основните маршрути север-юг времето за пътуване може да се намали наполовина.    ©  Цветелина Белутова

Стара планина. Тази древна преграда, която още прабългарите са използвали за защита, продължава и до ден днешен да изпълнява функцията си успешно - разделя Северна от Южна България и предопределя съдбата на градовете от двете й страни.

Както и преди хиляда години, двете части на страната се свързват единствено през планинските проходи. Двадесет от всички 40 прохода се намират в Стара планина и освен че са натоварени целогодишно, са и в много лошо състояние.

През България минават 5 от европейските магистрални пътища, но между тях няма истинска връзка и потенциалът им остава неизползван за икономическото развитие. Ето защо идеята за тунели под планината е толкова важна. Но не се реализира от десетилетия. За тунел под Петрохан се говори от преди 50 години, а за този под Шипка - над 100.

На своята първа пресконференция новият строителен министър Гроздан Караджов обяви, че три тунела под Стара планина ще бъдат приоритет: Петрохан, Шипка и на магистрала "Черно море", между Бургас и Варна.

Ден по-късно най-напредналият от тях - този под Шипка, беше спрян и върнат на ниво проектиране.

Така в момента и трите проекта са горе-долу на едно ниво - минимум на 4-5 години от реализацията им. И то, ако всичко върви гладко и бързо.

Шипка

Тунелът под връх Шипка трябва да се намира на 1 километър западно от прохода със същото име и на 1 километър източно от връх Малуша. Северната част на тунела излиза в област Габрово, а южната в област Стара Загора. По предварителни сметки той трябва да намали времето за пътуване между двете области наполовина - ако сега пътят между Казанлък и Габрово се взима за около час, през тунела трябва да е най-много 30 мин.

Това, освен че дава директен достъп до магистрала "Тракия" на тази част от Севера, отваря и връзката надолу към Турция, като завършва коридора Русе - Свиленград.

Пенчо Милков, кмет на община Русе

Наблюдава се тенденция да се подпомагат основно южните региони в Република България. Справките показват, че програмите с европейски средства са финансирали приблизително 1.5 млрд. за Южна България, а средствата за северна са около 950 млн. За да има полза от планираното изпълнение на тунелите под Стара планина, е резонно финализиране на изпълнението по автомагистрала "Хемус" и бъдещото изграждане на автомагистрала/скоростен път Русе - Велико Търново. Несъществуващата инфраструктура в Северна България забавя икономическия растеж в тази част на страната.

Тунелът под Шипка ще е с дължина 3.2 км. Целият заход обаче включва още 4 по-малки тунела - съответно 171 м, 240 м, 90 м и 290 м, 6 моста и 1 подлез.

До пресконференцията на Караджов (и малко след нея) за този проект имаше избран изпълнител - в средата на миналата година АПИ даде поръчката на консорциум между "Пътни строежи - Велико Търново", "Пътинженерингстрой-Т" и "Хидрострой" на Велико Желев. Ден след това Караджов каза, че не намира за редно тунелът да бъде само с две ленти за движение и затова иска той да бъде преработен.

Инж. Даниел Панов - кмет на община Велико Търново

"Категорично мога да заявя, че дейностите по този проект не бива да спират, нито да бъдат връщани в начален етап. В противен случай това би било удар върху цели области - Велико Търново, Габрово, Стара Загора, върху десетки общини, гражданите и бизнеса в тях, върху икономиката, инвестициите и туризма. Не звучат сериозно аргументите за забавянето на този проект, още повече че голяма част от съпътстващата към него инфраструктура поне от северната страна вече е изградена. Съгласен съм, че тунелът под Шипка трябва да се разглежда като едно цяло с- магистралния или високоскоростен път от Русе до Велико Търново. Няма да е никакъв проблем всичко това да се прави паралелно, а не да се връщаме 20-30 години назад с ново проектиране.

Според отговорите на МРРБ до "Капитал" към момента има само предварителен технически проект за откритата част на пътя, разработен през 2008 г., и разширен идеен проект за тунела, завършен през 2018 г. Подробен технически проект за самия пробив няма - той е трябвало да бъде направен като част от настоящата поръчка, следователно тепърва трябва да се изготвя.

"Освен това е необходима проверка на наличните инженерни мрежи, попадащи в обхвата на пътя, тъй като е възможно в изминалия период да са настъпили промени в изградените инженерни мрежи и съоръжения. Нужно е изготвянето и на проектни решения за реализиране на мероприятията, свързани с опазване на околната среда, формулирани в Решението по ОВОС на МОСВ", отговарят от министерството.

Всичко това звучи точно така, както и ще бъде - отнемащо време. Според досегашните срокове за технически проект се дават 240 календарни дни, а за строителство - 1280 календарни дни. Това значи, че, освен ако новото ръководство на АПИ и МРРБ не променят кардинално нещо в процеса, най-ранният срок за завършването на тунела е 4 години и половина. Тези срокове са за двулентов път, добавянето на ленти най-вероятно ще увеличи и времето.

Хубавата новина е, че парите за този проект са почти гарантирани - той най-вероятно ще попадне в новата програма "Транспорт", която предстои да бъде одобрена.

Георги Спартански - кмет на община Плевен

"Комплексът от тунели под прохода "Шипка" е абсолютно належащ и необходим - както за Централна Северна България, така и за Южна България. 75% от БВП се произвеждат в Южна България, и само 25% в Северна."

Петрохан

Проектът за този тунел е доста амбициозен, но досега никога не е бил приоритетен. Идеи за него има още от 1962 г. Реализацията му обаче е дори по-далеч от този на Шипка.

Идеята получава развитие през 2017 г. след подписка от жители и редица протести и блокади. В резултат на това през 2020 г. най-сетне се стига до предпроектно проучване на 24-километрово трасе и в края на годината до избор на вариант.

В него параметрите на трасето са близо 7 км дължина с две платна с по две ленти за движение, проектна скорост до 90 км в час и 240 м денивелация. Проблем за финализирането на идейния проект тогава се оказват защитени зони, поради което процедурата по оценка на въздействието върху околната среда е спряна. АПИ направи предложение да бъдат направени корекции, които да не засягат защитените зони, но тогавашният служебен министър Асен Личев заяви, че ще се намери работещ вариант.

Според данните, предоставени от МРРБ, продължава работата по проекта "Прединвестиционно проучване за трасе по направлението Монтана - София с тунел под Петрохан". Към момента има три варианта за трасета - червен, светлосин и тъмносин, като и трите следват трасето на път II-81 Костинброд - Монтана и се отклоняват между селата Шума и Бучин проход. Тунелът започва малко след това, като в трите варианта варира между 4 и 6 км дължина.

Борислав Българинов - областен управител, област Русе

"Крайно необходимо е изграждането на такава магистрала с прилежащите й съоръжения. Изграждането на двата тунела под Петрохан и този по магистрала "Черно море", са много важни, защото в момента Турция изгражда скоростна магистрала от Одрин до Люлебургас и на влизането в България през Гюешево или Малко Търново става тапа. Гърция е изградила над 20 тунела по магистралите в посока Италия, а ние не можем да изградим един. Много неща от строителството се връщат в първоначална фаза, защото държавата трябва да показва как се спазва законът, а не тя да го нарушава, както досега."

Той би трябвало да намали значително времето за пътуване между Монтана и София, като така свърже транспортен коридор между Видин и гръцката граница.

МРРБ коментират, че след сключване на договор с бъдещия изпълнител "същинската работа по изготвяне на докладите ще бъде 120 календарни дни, но провеждането на цялата процедура изисква значително повече време. Постановяване решение по ОВОС с одобрен вариант на трасе в най-оптимистични срокове се очаква до края на първото полугодие на 2023 г.".

Едва след това ще дойде и разширен и подробен ПУП на обекта и ще започне работа по него. Дори в най-оптимистичните възможни срокове, ако се съди по досегашния темп на работа, това означава 4-5 години.

И това е, ако се намерят пари. В момента се разглеждат различни варианти за финансиране на реализацията на проекта за тунел под Петрохан, един от които е инициативата "Три морета".

Тунелът между Варна и Бургас

Този най-изненадващ от трите тунела в приоритетите на МРРБ би следвало да бъде част от друг легендарен проект, който съществува само на хартия - магистрала "Черно море". Проектирането ѝ започва още през 70-те години на миналия век, а сега новото правителство многократно заяви, че иска да я построи.

На 22 октомври 2019 г. е обявена обществена поръчка за разширен идеен проект "с извършване на пълни инженерно-геоложки проучвания и ПУП - Парцеларен план на АМ "Черно море". Офертите са отворени на 3 април 2020 г. Решението пък идва на 9 юли и победител е ДЗЗД "Екип проект АМ "Черно море" срещу 9.5 млн. лв. и срок една година. В обединението влизат "Капитал Уотър системс", което според Търговския регистър е без дейност за 2020 г., "Пи Ес Консулт" и испанската "Проес Консулторес SA".

Договорът е подписан на 26 октомври 2020 г. От министерството потвърдиха за стартирали дейности - проведено е заседание през юли миналата година, на което са представени варианти за автомагистрално трасе. В момента има три основни варианта и три алтернативи.

Съгласно приетия комбиниран, или т.нар. лилав, вариант тунелното съоръжение е с дължина 950 м и се намира между северозападната страна на с. Кошарица и югоизточната страна на с. Плазовец. В тунела ще се запази допълнителна лента за бавно движещи се МПС, предвидена в открития път извън тунелното съоръжение.

От отговорите обаче се разбира, че все още няма точно местоположение, защото предстоят инженерно-геоложки проучвания и разрешителни от МОСВ.

Дейностите по заснемане на одобреното трасе и изпълнението на всички мерки и условия от решението по ОВОС и разработване на пилотен ПУП - Парцеларен план ще отнемат 130 дни, твърдят от МРРБ. След това има още 45 дни за предаването на съгласувания план и едва след тази половин година може да се пристъпи към отчуждаване на имоти. Това значи, че най-ранната дата за започване на строителство, след уточняването на ПУП-а, е краят на 2023 г.

АПИ и МРРБ съвместно с Българската банка за развитие са предприели действия проектът за реализирането на магистрала "Черно море" да бъде включен в програмата на инициативата "Три морета". При всички случаи обаче оптимистичният срок за реализацията на този тунел минава след 2026 г.