Финансовите санкции при неизпълнение на ангажименти по европроекти ще бъдат намалени
Размерът им ще се уеднакви с прилаганите от Европейската комисия
Теодора Рускова Дарунска
Вечерни новини
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
През 2015 г. малко производствено предприятие в сектора на дървопреработването, което се развива с бързи темпове, решава да разшири капацитета си и да инвестира в ново оборудване за 1 млн. лв. с помощта на европейска програма. Дружеството преминава през етап на кандидатстване, оценка и изпълнение на проекта и през 2017 г. машините са внедрени в експлоатация. Производството значително се модернизира, а фирмата продължава развитието си съгласно планираното.
През 2020 г. избухва пандемията Covid, която се отразява на голяма част от секторите на икономиката в глобален мащаб и дружеството приключва годината със сериозен спад в приходите, по-скъпи суровини и режийни разходи и натрупани задължения към доставчици.
Докато е на ръба на оцеляването, се налага и възстановяване на получената през 2017 г. субсидия поради неизпълнение на прогнозния бизнес план, разработен през 2015 г.
Това можеше да е действителността за стотици български предприятия, възползвали се от европейско финансиране в периода 2014 - 2020 г., ако не бяха предложените промени в нормативната уредба за налагане на финансови корекции.
Каква е настоящата ситуация?
Със сключването на договор за безвъзмездна финансова помощ за бенефициентите освен правото да получат финансиране при изпълнение на одобрения проект възниква и задължението да изпълнят поетите с договора ангажименти. След изплащане на средствата те попадат в период на наблюдение, в който се проследява постигането на заложените в договора индикатори. Индикаторите са резултати, които предприятието трябва да постигне като следствие от направената инвестицията. При оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" най-често са свързани с нарастване на производителността, повишаване на нетните приходи от продажби, увеличаване на износа и др. Неизпълнението на всеки показател води до възстановяване на част от полученото финансиране.
Досега определянето на размера на санкциите при изпълнение на договори, финансирани със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, се извършваше съгласно Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции, приета с ПМС №57 от 28.03.2017 г.
Действащата наредба има два основни проблема:
- Неясен метод за изчисление на финансовата корекция.
Липсата на ред за определяне на финансовата корекция при неизпълнение на повече от един одобрен индикатор води до нееднозначно тълкуване от различните институции. Ако управляващ орган приеме, че бенефициентът трябва да плати санкция за всеки неизпълнен индикатор поотделно, е възможно финансовата корекция да достигне размера на получената субсидия.
- Липса на пропорционалност спрямо извършеното нарушение.
Предвиденият в момента размер на финансовата санкция е значително по-рестриктивен в сравнение с прилагания от Европейската комисия. Европейската комисия налага възстановяване на 5%, 10% и 25% от изплатените средства на ниво програма, докато залегналите в нормативната уредба в България корекции достигат до 100%.
В условията на пандемия от началото на 2020 г. прилагането на действащите правила може да доведе до още по-сериозно задълбочаване на икономическата криза. За онагледяване на последствията от налагането на санкции при сегашните изисквания Министерството на икономиката представи анализ на постигнатите резултати по една от най-мащабните процедури по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" - процедурата "Подобряване на производствения капацитет в МСП". Данните сочат, че 171 от 219 фирми ще трябва да възстановят 100% от получената безвъзмездна финансова помощ през 2016 г., което възлиза на 84 млн. лв.
Какви са заложените промените?
През декември се проведе обществено обсъждане на Наредбата за налагане на финансови корекции. Добавя се член, който недвусмислено потвърждава, че ако неизпълнените индикатори са повече от един, се определя само една финансова корекция.
Ключова промяна е и уеднаквяването на размера на налаганите санкции с прилаганите от Европейската комисия. Пълното възстановяване на субсидия отпада изцяло, като се залагат следните проценти:
- Когато изпълнението на индикаторите е под 65%, но не по-малко от 60% - процентът на финансовата корекция е 5% от одобрените разходи.
- Когато изпълнението на индикаторите е под 60%, но не по-малко от 50% - процентът на финансовата корекция е 10% от одобрените разходи.
- Когато изпълнението на индикаторите е под 50%, финансовата корекция е 25% от одобрените разходи.
Изводи
В условията на задълбочаваща се криза налагането на допълнителни финансови санкции за бизнеса би имало пагубни ефекти, които ще се отразят лавинообразно на цялата икономика. Предприятията, които възстановят получените субсидии, ще бъдат изправени пред фалит, което води до увеличаване на безработицата и натиска към социалната система и разклащане на стабилността на всички, ангажирани във веригата на доставки.
В случай че част от фирмите не могат да възстановят получените суми поради липса на ресурси, парите ще бъдат върнати на ЕС от националния бюджет, което е допълнително утежнение за всички - граждани и бизнес.
Предложените промени идват в изключително тежък за икономиката момент и са съобразени с динамично променящата се среда. Приемането на наредбата ще подпомогне българските предприятия за преодоляване на негативните икономически последици от ковид пандемията и повишаване на доверието към помощта, предоставяна от ЕС, чрез европейските структурни и инвестиционни фондове.
Рубриката се подготвя със съдействието на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП)