Държавата планира да изхарчи рекордните 66 млрд. лв. през 2022 г.

Бюджет 2022 е планиран с дефицит 5.9 млрд. лв., максималният осигурителен праг се вдига на 3400 лв. от 1 април

С този бюджет се надявам да поставим началото на политика, в която държавата не раздава пари "на калпак", твърди финансовият министр Асен Василев.
С този бюджет се надявам да поставим началото на политика, в която държавата не раздава пари "на калпак", твърди финансовият министр Асен Василев.
С този бюджет се надявам да поставим началото на политика, в която държавата не раздава пари "на калпак", твърди финансовият министр Асен Василев.    ©  Цветелина Белутова
С този бюджет се надявам да поставим началото на политика, в която държавата не раздава пари "на калпак", твърди финансовият министр Асен Василев.    ©  Цветелина Белутова

Разходите на държавата ще продължат да растат и през тази година и ще достигнат процент на преразпределение спрямо БВП, близък до средния за ЕС. Основните данъчни ставки остават същите, но ще се увеличат разходите за труд на бизнесите, които плащат високи заплати, както и тези в сектори, където те са на и около минималното по закон ниво. А резултатът е, че финансите на държавата за четвърта поредна година се планират на дефицит (5.9 млрд. лв., или 4.1% от БВП), който ще бъде покрит с още дълг.

Това са част от параметрите в проектобюджет 2022, който беше представен от финансовия министър Асен Василев в петък с уговорката, че голяма част от политиките на новата власт не са заложени в този проект и ще намерят отражение при актуализацията му в средата на годината, но без да се променя основната му рамка.

"Философията на този бюджет е по-различна от това, което сме виждали до момента. Това не е бюджет, който се опитва да изглади икономическия бизнес-цикъл на принципа когато икономиката прегрява, да има по-малко инвестиции, и когато икономиката е в спад, това да се компенсира с държавни инвестиции. Това е бюджет, който се опитва да постигне трайна промяна в параметрите и в траекторията на икономическия просперитет на страната", заяви Василев.

Едрите числа

През тази година държавата планира да похарчи рекордните почти 66 млрд. лв., или 46% от очаквания БВП на страната. От тях по-голямата сума - 63.2 млрд. лв. (44.2% от БВП), са официален разход, разписан в проектобюджет 2022. Към тях обаче трябва да се добавят и още 2.8 млрд. лв., които бяха заделени от миналата година в специални сметки за енергийни помощи и пенсионни добавки, за да се похарчат през тази година. Така държавата ще разполага с почти 10 млрд. лв. повече в сравнение с миналата година (7 млрд. лв., ако не се броят парите по специалните сметки).

Планираните приходи също са повече - с 6.7 млрд. лв., основно заради ръст на данъчните постъпления, което е и очаквано предвид прогнозите за висока макар и спадаща във втората половина на годината инфлация. Но те няма да успеят да компенсират предвидените разходи и така в края на годината финансите на държавата ще излязат на минус 5.9 млрд. лв., или 4.1% от БВП. Ако от тази сума се извадят ковид мерките, дефицитът пада до 3.6 млрд. лв., или 2.5% от БВП.

Максималният размер на новия дълг, който може да поеме държавата през тази година, е определен на 7.3 млрд. лв., като от тях 3 млрд. лв. по думите на Василев са за рефинансиране на падежиращи стари емисии. Така или иначе тази сума няма да може да бъде набрана от вътрешния пазар, затова и държавата планира да излезе и на външните - по думите на финансовия министър по-голямата част от тези 7.3 млрд. лв. ще се търси финансиране отвън. Въпреки това държавният дълг ще остане далеч под лимита по европейските правила (60% от БВП) и се очаква да достигне 24.8% от БВП. Покачването в съотношението е минимално, тъй като правителство разчита и на 4.9% реален ръст на БВП, а номинално повишението е с над 12 млрд. лв. до 143 млрд. лв.

Приоритетите в бюджета

Според Василев в проектобюджета има три основни акцента - инвестиции, повече средства за развитие на човешкия капитал и социална справедливост. Така планираните капиталови разходи са увеличени с над 2.1 млрд. лв., или с почти 35% спрямо предходната година, и достигат 8.3 млрд. лв. За общините са предвидени допълнително 663 млн. лв., като по-голямата част от тези средства са за капиталови разходи.

Ковид мерките са за почти 2.3 млрд. лв. От тях 853 млн. лв. са помощи за бизнеса, а останалите са за добавки за пенсионерите и за овладяване на пандемията - от закупуване на лични предпазни средства до допълнителни възнаграждения за работещите на първа линия.

Какво се променя от 1 април

  • Максималният осигурителен праг расте от 3000 на 3400 лв.
  • Минималната работна заплата се увеличава от 650 на 710 лв.
  • Минималният осигурителен доход за земеделци, тютюнопроизводители расте от 420 лв. на 710 лв.
  • До 710 се покачват минималните осигуровки за самоосигуряващите се, както и за всички работещи в професии с прагове под 710 лв. в момента
  • От 650 лв. на 710 лв. расте обезщетението за втората година майчинство
  • Обезщетението за безработица се увеличава до 15 лв. на ден
  • Растат размерът и квотата за ваучерите за храна. Увеличението е почти трикратно - на човек на месец от 80 на 200 лв., като квотата става 1 млрд. лв. годишно, а с тях ще могат да се плащат и сметки за ток и вода
  • Ще се индексират заплати в съдебната система (с 95 млн. лв. повече) и на учители (допълнителни 310 млн. лв.)
  • Детските градини ще са безплатни и за целта са заделени 85 млн. лв.
  • 10% ръст на стипендиите на студенти
  • Отпада данък лихва

По-едри конкретни разходи и проекти

1.76 млрд. лв. за ремонт и строителство на пътища и инфраструктура

200 млн. лв. за обезщетения на съкратени служители на администрацията

70 млн. лв. за строителство и реконструкция на детски градини и училища

100 млн. лв. за масов спорт на ученици

Още 15 млн. лв. за довършване на спортната зала "Арена Бургас"
9 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    chitatelsz avatar :-|
    Читател
    • - 1
    • + 8

    Да ни е сладко. Промяната продължава!

    Нередност?
  • 2
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 4
    • + 5

    Приходи, които ще дойдат от новите европейски фондове, които са в основата на повечето от капиталовите инвестиции, могат да бъдат проблемни заради параметрите, които са заложени в Бюджет 2022. Това зави пред БНР финансистът Любомир Дацов, бивш заместник-министър на финансите, като подчерта, че това е основен въпрос, но не е бил дискутиран. Според него нещата са смущаващи:

    "Във време и в икономика, в която трябва да имаш превишение на бюджета, залагането на макроикономическа политика, която създава огромни дефицити, стимулира инфлация и увеличаването на дълговете, е, меко казано, смущаваща. Още повече, че с параметрите, които са заложени в бюджета, и с оценките, които са направени, ние директно ще се сблъскаме с европейските фискални правила за управление на бюджета, тъй като на база на това, че трябва да има превишение, а не дефицити, ще излезем в нарушение на тези правила".
    Финансистът прогнозира, че заложената политика ще доведе до вдигане на данъци: "В трите години оттук нататък е предвидено да има дефицити, като най-малкият е близо 4 млрд. лева, а най-големият - над 6 млрд. лева. За следващите няколко години е предвидено минимум да вземем около 10% от БВП нов дълг".

    Дацов подчерта, че "правенето на дефицити в условия на бумтяща икономика противоречи на всички правила". По думите му дефицити се правят обикновено за къс период, когато има спад на икономиката, за да подпомогне държавата връщането и стабилизирането на икономиката: "Ние сме в тотално различна обстановка. Държавата се превръща в активен играч, използвайки тези ресурси. Триковете, които правят правителствата обикновено, са като дефицитите се правят, когато се използват допълнителни ресурси, но правителството се прави на добро и не иска да покаже, че скрито вдига данъците".

    Нередност?
  • 3
    orchis avatar :-|
    orchis
    • + 5

    Да видим какво ще излезе от това харчене. Последните пъти знаем как свършиха.

    Нередност?
  • 4
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf
    • - 2

    Планиран дълг като процент от БВП - 24.5%, след така описаното "огромно харчене". Непосредствено след кризата с КТБ дългът беше над 27% от БВП.

    Противно на общественото мнение, българският дълг остава съвсем поносим, при това с добър растеж ще бъде все по-малка тежест за държавата.

    Нередност?
  • 5
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Как пък веднъж не чухме, че е по-добре да се въздържим от разходи за които трябва да вземем заем или да кажем, че вместо за един кое си ще дадем пари за другото понеже е по-важно? Все разправят как сме щели да излезем на дефицит, който ще се финансира еди как си

    Нередност?
  • 6
    pyj1605600755693051 avatar :-|
    Simeon Todorov

    Хубаво е да се поправи текста "Разбивка по пера- млрд. лв", а отдолу цифри в млн. лв.

    Нередност?
Нов коментар