МВФ понижи прогнозата си за ръст на световната икономика до 4.4% през 2022 г.

Фондът очаква по-висока инфлация и продължаваща несигурност

Ревизията за тази година идва най-вече от по-лоши предвиждания за първото тримесечие, като негативните ефекти се очаква впоследствие да отшумят при условие, че вирусът бъде овладян и не се появят нови варианти, смятат от управляваната от Кристалина Георгиева международна финансова институция.
Ревизията за тази година идва най-вече от по-лоши предвиждания за първото тримесечие, като негативните ефекти се очаква впоследствие да отшумят при условие, че вирусът бъде овладян и не се появят нови варианти, смятат от управляваната от Кристалина Георгиева международна финансова институция.
Ревизията за тази година идва най-вече от по-лоши предвиждания за първото тримесечие, като негативните ефекти се очаква впоследствие да отшумят при условие, че вирусът бъде овладян и не се появят нови варианти, смятат от управляваната от Кристалина Георгиева международна финансова институция.    ©  Reuters
Ревизията за тази година идва най-вече от по-лоши предвиждания за първото тримесечие, като негативните ефекти се очаква впоследствие да отшумят при условие, че вирусът бъде овладян и не се появят нови варианти, смятат от управляваната от Кристалина Георгиева международна финансова институция.    ©  Reuters

Световната икономика се очаква да нарасне с 4.4% тази година според актуализираната прогноза на Международния валутен фонд. Това е половин процентен пункт надолу спрямо очакванията на институцията от октомври миналата година. Нагоре е ревизирана прогнозата за инфлацията, като тя вероятно ще остане висока за по-дълъг период. Променените очаквания се дължат на въведените ограничителни мерки във връзка с варианта омикрон и здравните последици от него, продължаващите разриви на веригите за доставки и високите цени на храните и енергията.

Ревизията за тази година идва най-вече от по-лоши предвиждания за първото тримесечие, като негативните ефекти се очаква впоследствие да отшумят, при условие че вирусът бъде овладян и не се появят нови варианти, пише МВФ.

По-рано този месец Световната банка също понижи прогнозата си за ръст на глобалната икономика през 2022 г. до 4.1%.

Още по-бавен ръст

Световната икономика е нараснала с 5.9% през 2021 г. след дълбоката рецесия през първата година на пандемията. Очаквано беше през 2022 г. ръстът да се забави, но перспективите стават по-негативни. Прогнозата за ръст на американската икономика тази година е ревизирана надолу с 1.2 процентни пункта до 4%. Очакванията за еврозоната също са понижени, но по-умерено - с 0.4 пункта до 3.9%, като главен фактор тук е Германия с очакван ръст 3.8% вместо 4.6%. Освен пандемията за влошените перспективи пред развитите страни допринасят и забавянията на доставки и очакваното затягане на паричната политика.

С 4.8% се прогнозира да нарасне икономиката на Китай през 2022 г. Ревизията с 0.8 пункта надолу се дължи главно на забавяне на имотния сектор в страната, както и на ограниченията поради строгата политика на страната за поддържане на нулево разпространение на ковид. Това носи след себе си негативни последици и за търговските партньори на втората най-голяма световна икономика. Общо за развиващите се страни и възникващите пазари очакванията са понижени с 0.3 пункта до 4.8%.

Прогнозите на МВФ за ръст през 2023 г. са леко повишени с 0.2 пункта до 3.8%, но институцията подчертава, че това се дължи на механичен ефект, а по-високият ръст догодина няма да е достатъчен да компенсира пропуснатия през тази. Общо за двете години прогнозата за ръст на световната икономика остава 0.3 пункта надолу в сравнение с по-ранните очаквания.

Въпреки продължаващото възстановяване остават различията в перспективите на отделните групи страни. Предвижданията са развитите икономики да се върнат към тенденцията отпреди кризата тази година, докато за някои нововъзникващи пазари и развиващи се икономики пропуснатият ръст ще остане в средносрочен план. Броят на хората, живеещи в крайна бедност през 2021 г., е с около 70 млн. по-висок спрямо тенденциите отпреди пандемията, което връща усилията за намаляване на бедността с няколко години назад.

Инфлацията - по-висока и за по-дълго

По отношение на инфлацията прогнозата на фонда е ревизирана нагоре за всички групи страни, като ценовото напрежение вероятно ще остане високо и през тази година. 3.9% е средната очаквана инфлация в развитите икономики, а 5.9% в развиващите се и възникващите пазари, като прогнозите са тя да затихне едва през 2023 г. Облекчаване на ценовото напрежение се прогнозира да дойде с нормализирането на веригите за доставки, затягането на паричната политика, както и уравновесяване на потреблението към по-малко стоки и повече услуги. За успокояване на инфлацията ще допринесе и нормализирането в цената на горивата, които се очаква тази година да растат по-умерено в сравнение с 2021 г. (петролът с 12%, а природният газ с 58%), а през 2023 г. да започнат да спадат. Цените на храните се очаква да следват подобна траектория - умерено повишение тази година и спад през следващата.

Рисковете не са за подценяване

Затягането на паричната политика в САЩ и други развити страни може да се случи по-рязко от предвиденото поради растящото ценово напрежение, прогнозира МВФ. По-високите лихви ще поставят в неизгодна позиция валутите на развиващите се страни и възникващите пазари и ще направят дълга по-недостъпен, което ще затрудни балансирането на държавните бюджети.

По-вероятните рискове пред прогнозата са насочени към негативната страна. Те са свързани с развитието на пандемията, пътя на затягане на паричната политика, разривите на веригите за доставки. Бавният темп на ваксинация в развиващите се страни е една от причините за забавяне на растежа на техните икономика, посочва МВФ. Риск пред инфлацията е тя да бъде отразена номинално в работните заплати, но повишените разходи за труд да доведат до допълнителен ръст на цените и съответно до инфлационна спирала.

Все по-голям риск стават и климатичните промени, с по-чести и по-тежки природни катаклизми, които засягат най-тежко страните с ниски доходи. Въпреки амбициите засега поетите ангажименти за намаляване на парниковите газове не са достатъчни за ограничаване на повишението на средната температура до 2 градуса над прединдустриалното ниво, отбелязва МВФ.