БНБ очаква много по-нисък растеж и по-висока инфлация от правителството
Централната банка рязко ревизира прогнозата си и вече залага на 3.6% ръст на БВП и 7.5% инфлация през 2022 г.
Вечерни новини
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
България ще приключи 2021 г. с 3.7% ръст на БВП, а през 2022 г. той ще се забави леко до 3.6%. Инфлацията пък в следващите месеци ще се ускори още и ще надхвърли 10%, като във втората половина на годината ще се поуспокои, но все пак в края й ще е на нива около или дори над сегашните - 7.5%.
Това предвижда Българската народна банка в обновената си макроикономическа прогноза. Нейните очаквания значително се влошават спрямо предишната й прогноза от септември, но и се разминават драстично с числата, които финансовото министерства е заложило като макрорамка за представения преди десетина дни проектобюджет. В него разчетите са при 4.8% ръст на БВП и 5.6% средногодишна инфлация.
С променени настройки
Ревизията в макроочакванията на БНБ само за няколко месеца е наистина внушителна, особено по отношение на инфлацията, където прогнозата за 2022 г. се покачва с цели 6 процентни пункта нагоре. За това, естествено, влияние имат и развитията в края на миналата година, но също и промени в методологията на централната банка, за които подуправителят на БНБ Калин Христов загатна още в началото на декември в интервю за "Капитал".
Промените се отнасят най-вече към допусканията за цените на основните суровини на международните пазари. "В сравнение с предходните прогнози е разширен обхватът на разглежданите енергийни суровини, като са включени цените на природния газ и електрическата енергия с цел тяхното експлицитно отразяване в макроикономическия модел на БНБ", обясняват от централната банка. Освен това вече БНБ не стъпва на актуалната макроикономическа прогноза на ЕЦБ за цените на неенергийните суровини, а на данни за фючърсни договори на международните пазари.
Интересно е, че според БНБ всъщност в края на 2022 г. цените на енергийните продукти ще отчетат спад с 6.6%, а инфлацията ще се подклажда най-вече от хранителните цени, които ще се покачат с 14.1%. "Очакваме цените на петролните продукти и природния газ в евро да продължат да се покачват на годишна база до края на третото тримесечие на 2022 г., което да бъде последвано от понижението им на годишна база до края на 2023 г. Прогнозата включва допускане за продължаващо нарастване на годишна база на цената на електроенергията в евро до края на 2022 г. и понижението ѝ на годишна база през следващата година", прогнозират анализаторите на банката.
Спънки за растежа
Според БНБ финалните данни за 2021 г. ще покажат 3.7% ръст на БВП, който е движен практически изцяло от частното потребление, което се покачва със 7.5%. За него допринасят ръстът на доходите и различните фискални трансфери в подкрепа на домакинствата. Отделно положителен принос би трябвало да даде и правителственото потребление, което се очаква да отбележи 4.1% растеж след повишените разходи за здравеопазване и за заплати в публичния сектор. Всички останали компоненти в прогнозата на БНБ имат отрицателен принос.
През 2022 г. централната банка очаква двата основни двигателя от предходната година да отслабнат, макар изрично да се подчертава, че прогнозата е правена по данни до 13 януари и без изготвена бюджетна рамка, така че стъпва на допускания. Според БНБ ускоряващата се инфлация ще има негативен ефект върху разполагаемия доход на домакинствата и като цяло върху потребителските им нагласи, но той ще бъде компенсиран от покачващи се доходи. За сметка на това прогнозата е за 8.9% ръст на инвестициите, което обаче се отдава основно на усвояване на средства по Националния план за възстановяване и устойчивост. Дали това ще се реализира все още е под въпрос, тъй като той още не е одобрен от Брюксел и стартирането на проектите по него също ще изисква време. Затова и по-съществено ускоряване на растежа с 4.5% е заложено чак за 2023 г., когато инвестициите и по плана, и извън него трябва да наберат скорост, а потреблението вече да не е потиснато от инфлацията.
Широкообхватна инфлация
Според БНБ за ръста на цените влияят както външни, така и вътрешни фактори. Към декември 2021 г. той малко изостава от прогнозирания тренд от БНБ, в чиято прогноза е заложено 7.7%, докато отчетеното от НСИ повишение на хармонизирания индекс на потребителските цени беше 6.6%, което от централната банка обясняват с по-ниско покачване на цените на храни и услуги спрямо използваните от тях разчети, базирани на данните за търговията на едро от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
Все пак прогнозата на БНБ е ръстът да продължи заради скъпата електроенергия и природния газ, като се отчитат и обявените от правителството мерки за компенсиране на фирмите през първото тримесечие. Евентуалното им продължаване би могло да свие инфлацията под прогнозата, но пък растящите цени на храните и заплатите ще я подклаждат. Базовият сценарий на БНБ предвижда инфлацията, измерена по ХИПЦ, да надхвърли 10% през следващите месеци, а по националния ИПЦ да е дори и по-висока. Чак в края на годината може да се очаква свиване, но дори и тогава (7.5%), а и през 2023 г. (3.4%) тя ще остане над приеманото за здравословно целево ниво от ЕЦБ - 2%.
Леко нагоре се ревизират и очакванията на БНБ за кредитирането на банките. Прогнозата е при фирмите то леко да се ускори до 5.2%, докато при домакинствата леко да се свие до 9.8%, а тенденцията да продължи и през 2023 г. Според данните от паричната статистика към декември 2021 г. двата показателя растат съответно с 4.6 и 13.4%.
Може и да е по-зле
Според БНБ рисковете очертаният от нея сценарий да не се сбъдне са по-скоро в посока на по-нисък растеж и по-висока инфлация. За да не се достигне очакваният БВП, фактор може да е отлагането на инвестиционни проекти - както такива, финансирани с национални средства, така и споменатото забавяне на средствата по Плана за възстановяване и развитие. Като рискове са очертани още по-висока инфлация и изненади около развитието на ковид, макар ефектите от него да са все по-ограничени.
За самата инфлация пък логично като основен риск е изтъкнато по-силно нарастване на цените на суровините на международните пазари, а също и на регулираните цени на ток, ВиК услуги и топлоенергия от българския регулатор.