Бюджет 2022: От "много добър" до "можеше да е с по-малък дефицит"

Какво казват коалиционните партньори от БСП, "Демократична България" и ИТН за проекта на правителството

   ©  Цветелина Белутова

Проектът на бюджет 2022 вече е в парламента и в петък ще бъде обсъден от депутатите от бюджетна комисия. "Капитал" потърси мненията на ключови представители на коалиционните партньори на "Продължаваме промяната" в комисията.

Проектът вече предизвика някои критики - че е проинфлационен, с твърде голям дефицит и че може да постави под въпрос влизането на България в еврозоната през 2024 г. Финансовият министър Асен Василев пък вече влезе в задочна дискусия с работодателските организации заради планираното увеличение на минималната работна заплата на 710 лв. и на максималния осигурителен праг (от 3000 на 3400 лв. от 1 април).

През тази година държавата планира да преразпредели немислимите до момента над 44% от БВП на страната на принципа за всеки по нещо. А резултатът е, че държавните финанси за четвърта поредна година се планират на дефицит (5.9 млрд. лв., или 4.1% от БВП), който ще бъде покрит с още дълг. Опасенията са, че проектът стъпва на твърде оптимистични залагания и може допълнително да засили инфлацията и да подкопае растежа.

Въпросите, които зададохме на депутати от бюджетна комисия, са дали одобряват проекта, какво биха подложили на дискусия и какви промени ще внесат между първо и второ четене на законопроекта. А отговорите поне засега показват, че едри разделителни линии в управляващото мнозинство няма. Но има теми за дискусия - заложените над 8 млрд. лв. капиталови разходи, увеличението на максималния осигурителен праг, размерът на дефицита.

Междувременно в Министерския съвет към преходни и заключителни разпоредби бяха добавени и куп промени в други закони, за което властта основателно получи критики, че използва същите методи като ГЕРБ.

Имаме разминаване за максималния осигурителен доход

Георги Ганев, депутат от "Демократична България", член на комисията по бюджет и финанси

Винаги могат да се направят забележки към един бюджет, независимо откъде човек го гледа. От моята камбанария, която е малко по-тясно либертарианска, определено бюджетът би могъл да бъде малко по-амбициозен в посока намаляване на дефицита и по-малко увеличаване на дълговото бреме, включително в посока на намаляване на отношението на общо разходите към общостопанската активност, доколкото една част от този антикорупционен дивидент да отиде в гражданите, а не държавата да се разпорежда с него. Имам предвид средствата, които предполагаемо ще бъдат спрени да не изтичат към корупционни джобове, вместо да ги харчи държавата, да ги остави на хората. Бих искал да видя нещо повече в тази посока, но знаем много добре, че в тази сложна коалиция за нас беше успех, че през ноември успяхме да се договорим дефицитът да е между 3.5% и 4.5%. И това е спазено от финансовото министерство. Така че бих искал, но не сме в състояние непременно да придвижим нещата в тази посока.

Продължаваме да имаме разминаването, признато още при коалиционните разговори, за максималния осигурителен доход. Ние от "Демократична България" бихме искали да не се увеличава, но и трите други партии са склонни да го направят, а пък "Продължаваме промяната" са силно "за" и в полза на това увеличение. Така че ще продължаваме до последно да задаваме въпроси и ще искаме аргументация и анализи и най-вероятно това решение ще се вземе политически. Дай боже, поне да успеем да намалим увеличението.

Към момента не са избистрени предложенията ни, които ще внесем между първото и второто четене на бюджета. Като член на бюджетната комисия ще запозная моите колеги, за да могат те по собствените си приоритети да дадат своите предложения.

Към момента примерно са се обадили основно колегите от културната комисия, които казаха, че с оглед предизборните приоритети на ДБ би могло да се мисли за по-голямо увеличение на бюджета в частта за култура. Доколкото знам и в областта на отбраната размерът на разходите с оглед на ангажиментите ни към НАТО от 2% все още не е достигнат.

Големи резерви има в две посоки. Първото е, че според мен въпреки критиките, част от които според мен са основателни - че твърде оптимистично е бил планиран този бюджет, аз продължавам да мисля, че всъщност е планиран консервативно, т.е. ще има повече приходи от заложените. Освен това мисля, че много амбициозно планираните капиталови разходи, които са голям приоритет на коалицията, през тази година касово няма да се стигне до тях, защото периодът на тези разходи е дълъг - трябва проектиране за мостовете и тунелите, отчуждаване. Няма как през тази година кешово да се плаща, дори пак да стане предвиждане на средства за чужда сметка, както стана с 1.2 млрд. лв. миналата година за социални разходи и компенсации за тока, дори и да има такава ограничена възможност, не мисля, че през 2022 г. ще се случат голяма част от тези разходи. Така че там има още един резерв да се разместват пера. Разбира се, нашият приоритет ще бъде всяко такова разместване да минава през парламента, а не да се харчи по усмотрение на изпълнителната власт.

Нужен е анализ на капиталовите разходи

Любомир Каримански, председател на бюджетната комисия, "Има такъв народ"

Бих искал да обсъдим в бюджета капиталовите разходи от гледна точка на показателите за ефективност. Ако имам някакво притеснение, то е дали държавата и публичният сектор като цяло имат потенциала да могат да реализират предвидените в бюджета капиталови разходи, тъй като знаем, че те са голяма част от разхода в самия бюджет. И понеже ние очакваме това да е бюджет на икономическия растеж, т.е. с поглед в утрешния ден, от изключително значение ще бъде т.нар. програмно бюджетиране. Трябва да имаме проекти, тези проекти да носят добавена стойност. Защото само през тази добавена стойност ние можем да разберем как и по какъв начин ще бъде изготвена цялостната оценка на въздействието на едно такова капиталово бюджетиране в страната.

Планираните капиталови разходи са по-голямата част, така че да има за инфраструктурата. Аз съм съгласен, защото виждаме например БДЖ в какво състояние е от гледна точка на гражданите и от гледна точка на бизнеса. БДЖ не се ползва достатъчно ефективно, така както би трябвало да се ползва един от най-евтините транспорти в Европа и в целия свят. Освен това второкласните и третокласните пътища в България - виждаме, че по тях преминават нонстоп товарните превози, които създават изключителен дискомфорт на малките населени места и ние харчим само за закърпване на пътищата, а там няма тол система. Трябва да бъдат въведени постепенни мерки, така че да може и държавата благодарение на инвестицията в тези пътища да има възвръщаемост.

Третият пример - вижте в какво състояние са "Български пощи". Дружеството има уникална инфраструктура и може да бъде използвана за много неща. Може дори да бъде използвана за платежна институция във времето. Може да стане и обединен център за услуги на гражданите във всяко населено място и за държавната администрация.

Бих искал да обсъдим също и нещата, които са свързани с най-иновативния сектор - с IT сектора, и какво очакваме там като развития. Защото преките чуждестранни инвестиции са на доста ниско ниво. Те и в следващите три години в бюджета са планирани без значителен ръст, което за мен е притеснително. Ако ние създадем среда, така че да може бизнесът да има предвидимост и да знае как ще се развива, тогава вече може да очакваме наистина преките чуждестранни инвестиции да се увеличат. И не мога да разбера защо в бюджета, ако това ще го променим, те не растат. Това е един от въпросите, които аз лично ще поставя при обсъждането на бюджета.

Факт е, че максималният осигурителен доход не е бил вдиган много дълго време. Но аз не съм сигурен, че сега е моментът това да става. Дори в коалиционната дискусия за съставяне на правителството имахме различни мнения отделните партии. Но като цяло тогава стигнахме до извода, че трябва да се направи една справка за историческото развитие на увеличаването на максималния осигурителен доход, начинът, по който може да се приложи коефициентът, и откога да се приложи. Но това не е точно заковано от първи април примерно. Това е нещо, което може да дискутираме. Разбира се, то не е нещо, което ще попречи за приемането на бюджета. Искам да го кажа отсега, защото някои спекулират по тази тема.

Другото, което ме притеснява, са сега вкараните преходни и заключителни разпоредби. Лично аз съм противник на това през преходни и заключителни разпоредби на закона за държавния бюджет да се променят други закони. Това не трябва да се допуска.

Най-вероятно в образованието ще изясним начина, по който да се харчат парите, и начина, по който могат да бъдат увеличени. Другото, което бихме искали да видим, е бюджетът за култура. Да има предвидимост не толкова от гледна точка на Министерството на финансите, а как Министерството на културата си планира бюджета. То трябва да си изгради финансов капацитет, за да може да оцени отделните културни институти, които имат нужда от финансиране. Има например музейни работници с по няколко езика, които са ниско платени.

Доволен съм, бюджетът е добър

Проф. Румен Гечев, БСП, зам.-председател на комисията по бюджет и финанси

"Драми по време на бюджета биха означавали проблеми за управлението. Ние нямаме право на различия тук. Когато се приема такъв бюджет от коалиция, не бива да променяме основните му параметри. Ако има предложения, те биха могли да бъдат примерно като препоръки за капиталовите разходи. Те са 8 млрд. лв. Една част от тях ще бъдат като решения на Министерския съвет с министерски постановления. Ние утвърждаваме общото число и там вече при дискусиите вероятно ще става дума за отделни общини, за различни проекти, за болници, и там вече може. Но иначе не е прието в европейската и не само в нея практика, когато се внесе бюджетът, подготвен от коалиционно правителство и подкрепен от парламентарно мнозинство, то да разбутва показателите, защото резултатът би бил катастрофален.

Доволен съм, бюджетът е добър. Като аз направих една предварителна препоръка, че растежът ни не е достатъчен в сравнение с това, което са заложили другите източно- и средноевропейски държави. Той изглежда доста добре на фона на кризата, защото в такава криза да поддържаш растеж от почти 5% е добър показател. Но като се сравним с другите източноевропейци, ни се налага да потърсим резерви. Вероятно при актуализацията на бюджета през юли ще търсим други резерви, с които да повишим растежа през 2022 г., но и следващите години - 2023 и 2024 г. България трябва все пак да съкращава разликата с другите държави от ЕС.

По темата работиха Деян Димитров и Велина Господинова

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 1
    • + 1

    Аз до сега не съм видял и прочел някой да казва, че този бюджет е "много добър" освен Асан и Киро, които си го хвалят. А може би и Тошкото на Трифонов.
    Съветвам младите хората да са по критични когато някой им казва преди избори, че няма да прави дългове, а след изборите да ти сервира 7.3 милиарда. В края на миналата година натовариха тези млади хора с 3.2 милиарда лева, сега още 7.3 милиарда. Елементарните манипулации и оправдания, че с дълга ще се плаща стар дълг, а останалото ще са капиталови разходи и инвестиции не трябва да минава толкова лесно.

    Нередност?
  • 2
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev

    Правителството на премиера Кирил Петков ползва неправилна структура за държавен бюджет.
    Подходът прикрива въведеният грешен основен метод за емисии на левове.
    Паричната грешка е водещата причина за щети в Република България. Държавната неправилност поразява бедни и богати.
    Централната банка няма капацитет да прекрати щети от паричната грешка.
    При създадените условия, за Република България е невъзможно устойчиво развитие.
    Приемането на подготвения проект за бюджет е сигурен начин за политически провал на правителството.

    Запазването на грешния основен метод за емисии на левове създава нови трудности. Инфлацията и проявите на стопанска разруха са неизбежни последици. Правителството е с качество на ударен самолет.

    Нередност?
Нов коментар