ВиК операторите са основното проблемно звено в програмата
ВиК операторите са основното проблемно звено в програмата    ©  Надежда Чипева

Програма "Околна среда" потъва

Основният риск са ВиК проектите на 15-те оператора, за които има договорени почти 2 млрд. лв.

ВиК операторите са основното проблемно звено в програмата    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Програмата за вода, въздух и отпадъци е най-слабо представящата се в този период.
  • ВиК проектите на 15-те оператора, за които има договорени почти 2 млрд. лв., са под риск.
  • Кадрови промени, разпиляна отговорност и липса на комуникация са основните проблеми.

Докато всички политици говорят непрекъснато за Плана за възстановяване и гледат с надежда към бъдещите милиарди, България е заплашена все по-сериозно да изгуби други пари, предвидени за инвестиране сега.

Една от основните оперативни програми в този период - "Околна среда", се намира в частичен колапс.

Хаос в управлението, незавършени процедури, малко време и сериозен кадрови проблем обричат програмата на почти сигурен провал, ако новото управление около министър Борислав Сандов не успее да използва оставащите по-малко от две години, за да инвестира над 1.5 млрд. лв.

Играта с цифрите

Над 50% от бюджета на програмата са неусвоени към момента. По договори са разпределени всички пари и отгоре, но изплатените дотук са 1.6 млрд. от общо 3.4.

От разпределението на изплатените средства по приоритетни оси става ясно, че най-напреднало е харченето за техническа помощ, което де факто е административната част от програмата.

Заради пандемията този програмен период допусна удължение: парите и проектите могат да се усвояват до края на 2023 г. Това обаче няма да помогне особено: повечето от проектите по тази програма искат дълги предварителни процедури и строителни дейности.

По време на изслушването на екипа на министър Борислав Сандов в парламента преди две седмици от екипа му започнаха любимата на всички администрации игра с цифрите. Програмата, обявиха те, била на 44% изпълнение (верифицирани и сертифицирани пари), две години преди крайния срок, докато в предния програмен период в същия момент този процент бил 27.

Тук обаче е важно да се каже, че, първо, това е втори програмен период и е нормално след толкова време в съюза България да се справя по-добре с разходването на средства. Второ, предишният период не е най-добрата база за сравнение: точно по това време ЕК замрази всички плащания към общините по ОПОС, с което предизвика хаос и фалити в държавата, заради системни грешки. По същото време няколко строителни компании овладяха програмата за години напред.

На същото изслушване стана ясно, че седем години по-късно не сме се отдалечили твърде много от онова състояние. В края на миналата година, след проведена годишна среща на службите на ЕК с управляващия орган на ОПОС, са били направени редица констатации и са отправени официални препоръки предвид неразплатените средства и оставащия срок до края на програмата.

Големият проблем: ВиК операторите

Какви са всички коментари не стана ясно, но бяха посочени три. Първият е по повод големите проекти на консолидираните ВиК оператори. Източници на "Капитал" коментираха, че там са и най-сериозните проблеми по отношение на институционален капацитет и наличие на кадри, които биха могли да се справят с процедурите и поръчките за оставащият период от време.

Според самата ОПОС в отговор до "Капитал": "15-те ВиК проекта са в различни етапи от изпълнението си, което произтича както от датата на реалното стартиране на всеки от строителните обекти, предвидени по отделните проекти, така и от обхвата, мащаба и спецификите на конкретните дейности."

Според тях най-напреднали са проектите във Враца, Силистра, Ямбол и Русе - там има най-голям шанс всичко да приключи навреме. Най-проблемни са Шумен, Сливен и Перник. Всички останали са някъде по средата, като рискът остава за повечето от тях да не успеят да приключат.

За един проект вече е ясно, че е безвъзвратно закъснял - този на Бургас. Той е на стойност 324 млн. лв. и тъй като се води "голям" по смисъла на европроектите, е възможно да получи разрешение от ЕК да бъде прехвърлен в следващия период.

Това обаче няма да е така за повечето от останалите. Източник от кабинета индикира пред "Капитал", че ЕК този път няма да е склонна да "фазира", т.е. неизпълнени проекти от този период да се прехвърлят за следващия. Така е възможно и бездруго недофинансираният воден сектор да загуби много пари, които не може да си позволи да изпусне.

Пълен хаос

Според зам.-министър Петър Димитров, който на 12 януари на заседанието на комитета посочи проблемите, основният е свързан с изпълнението на водните цикли от ВиК структурите. Димитров посочи, че те са към друго министерство (МРРБ) или отделни структури и има "обективна невъзможност" да се наблюдава тяхната работа по отношение на ОПОС.

Според Николай Ганев, който до 18 януари беше член на надзорния съвет на ВиК холдинга, нарушена или напълно липсваща е комуникацията между дружествата и холдинга, чиято основна роля е методическа подкрепа и помощ. Дружествата нямат навика да искат съвети и се опитват да имат оперативна самостоятелност. От екипа по ОПОС също потвърдиха, че липсва комуникация между ведомствата, които отговарят за сектора - МОСВ и МРРБ, АПИ и Агенцията по горите.

Николай Ганев също посочва, че ВиК дружествата имат и по-сериозен проблем от това кой ги надзирава. Липсват хора, които да могат да организират процедурите по проектите. Една от причините е ниското ниво на заплащане, което на фона на бумтящия работен пазар прави невъзможна конкуренцията за кадърен персонал.

Познатият от магистралите подход за възлагане на поръчки на инженеринг забавя процеса и води след себе си редица други проблеми. Актуален проблем, на който няма никакво решение, е и почти четворното покачване на цените на материалите. "Никоя от възложените инхаус поръчки няма да стартира на сегашните цени, защото дори фалитът е по-престижен от работата на загуба", казва Ганев.

Освен това големите фирми, участнички във възложени поръчки, са навсякъде - в пътища, във ВиК, и работят основно с подизпълнители, което ги прави нефункционални.

Парите през фондовете също не вървят

Друга забележка на ЕК е свързана с финансовите инструменти, които се предоставят от Фонда на фондовете. Няма нито един бенефициент по финансов инструмент "Отпадъци", който е на стойност 50 милиона лева. В тази връзка споразумението с фонда за този инструмент е в процес на прекратяване.

Що се отнася до другия финансов инструмент - за водите, който беше предоставен от ФнФ по споразумение на ЕБВР, той също не е много напреднал. Според отговор на ЕБВР до "Капитал" към момента са подписани 5 заемни споразумения с ВиК оператори на обща стойност 34.3 млн. евро, което е 15% от общия ресурс.

Спешен мониторинг от ЕК

На запитване от "Капитал" регионалната дирекция в еврокомисията, която отговаря за програмата, отговори, че е посочила на новото правителство програмата като един от сериозните поводи за притеснение. "Много усилия са нужни, за да се намали рискът от загуба на пари по тази програма", казват от ЕК.

Брюксел очаква от управляващия орган да изготви екшън планове за изпълнение по тримесечие, които ще бъдат докладвани пред комисията. Това е явно спешен мониторинг, за да се избегне мащабен провал.

И това е дори преди да се повдигне въпросът за наследството и как са правени вече раздадените поръчки. Пробойните, през които влиза вода, може да се окажат твърде много.

Едва 3 нови проекта

По данни от МОСВ, които те предоставиха за "Капитал", от 61 обявени процедури в момента, в етап на оценка са 3 проекта.

Първият е по направление "Води" за Изграждане на инфраструктура на ВиК Добрич на стойност 113.5 млн. лева. Този проект обаче изобщо не е започнал и както стана ясно от заседанието на Комисията по околната среда и водите от 12 януари, за него вероятно ще бъде направено предписание за изтегляне. Като резервна възможност се предвижда той да бъде включен за финансиране по следващия програмен период.

Другите два са по приоритетна ос 2 "Отпадъци" и по Приоритетна ос 4 "Превенция и управление на риска от наводнения и свлачища", които също са в етап на оценка.

Проверяваната програма

Министерството на околната среда и водите е първата българска институция, срещу която започна проверка от Европейската прокуратура. Това се случи по сигнал за неправомерно раздадени бонуси, платени със средства от ОПОС. Сигналът беше подаден от Емил Димитров-Ревизоро по време на неговото управление. Освен до Лаура Кьовеши сигналът е подаден и до главния прокурор Иван Гешев през юни 2021 г.

За тази проверка потвърдиха за "Капитал" и от ИА "Одит на средствата от ЕС". Но те също още очакват информация за резултатите от нея.

Пресслужбата на Европейската прокуратура отговори на "Капитал", че проверката все още е в процес на разследване и е твърде рано за резултат. Очаква се информация за страни и области на разследване да бъде публикувана в доклад на прокуратурата през пролетта на тази година.

Проверка по ОПОС тече и от Изпълнителна агенция "Одит на средствата от ЕС".
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар