Инфлационната буря на 2022 г.

Годината на голямото поскъпване

Очакванията, че ценовият шок ще е временен, все повече отстъпват на страховете, че инфлацията ще се вкопае дълбоко в икономиките

Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • Инфлацията ще остане висока през цялата 2022 г. и това застрашава приемането на еврото.
  • Докато в САЩ има план за вдигане на лихви, Европа отлага борбата с високите цени.
  • Енергийните цени може и да се укротят, но храните, суровините и транспортът ще продължат похода си нагоре.

В повечето развити страни инфлацията е на нива, невиждани от 30-40 години. Може да ви звучи само като любопитна, макар и неприятна статистика, но не е. Практически вече има цяло поколение, което не е преминавало през подобен скок на цените. Дори в Източна Европа и в България, където спомените от резките инфлационни шокове от 90-те години на миналия век след краха на съветския блок са донякъде по-скорошни и доста по-болезнени, тогавашните деца вече работят и много от тях имат свои деца.

И сега за пръв път в живота на всички тези хора концепцията за ценовата стабилност като абсолютна даденост е поставена пред изпитание. Не само те, а и политици, и централни банкери не са се сблъсквали челно с инфлацията и инструментите за реакции може да са поръждясали.

За страховете от неконтролируемо поскъпване на стоки и услуги си има причина и тя далеч не е само, че то "изяжда спестяванията". Голямата инфлацията не е просто поредният тревожен индикатор - рязка промяна в стойността на парите, които са мерната единица на икономиката, означава, че за всеки става по-трудно да планира и да си прави бюджет. Представете си, независимо дали произвеждате, търгувате или потребявате нещо, ако изведнъж сантиметри, литри или килограми започнат да се променят всеки месец.

Това, че инфлацията се ускорява особено във втората половина на 2021 г., теглена най-вече от скъпия ток и горива, вече не е новина и към януари 2022 г. тя вече е 7.5% в САЩ и 5.1% в еврозоната. Това, че очакванията са, ръстът да продължи поне до пролетта, също вече е нещо повсеместно повтаряно.

Новият момент е, че вече официалните данни на НСИ показват годишен ръст на цените, наближаващ двуцифрената територия, а прогноза на БНБ е в следващите месеци показателят да навлезе в нея поне за определено време. А дори и след известно успокояване в края на 2022 г. очакването на централната банка е той да се свие до нива около настоящите - 7.5%. Такива продължително завишени стойности на инфлация неминуемо оказват психологическо влияние върху хората и при управлението на личните им финанси, и на бизнесите им. Те обичайно пораждат инфлационни очаквания и за бъдещето и има риск да завъртят спирала от индексиране на цени и заплати, която трудно може да се прекъсне.

И това ни води към най-голямата опасност. Инфлацията вместо преходна, може да се окаже, че, веднъж изпуснатата от бутилката, се е разляла навсякъде из тъканта на цялата икономика през различни канали - нещо, което икономистите жаргонно наричат вкопана (еntrenched) инфлация. Мантрата на централните банки през по-голямата част на 2021 г. беше, че има шок, който ще отмине, и всичко ще се върне към нормалното. Федералният резерв и Bank of England вече се отказаха от нея и дори и ЕЦБ започна неохотно да променя тона. Но между това да признаят риска и да се справят с него има огромно разстояние, още повече че за политиците идеята в момента да се дърпа спирачка на възстановяването на икономиките хич не звучи приемливо.

Какво клокочи отдолу

Числата, които цитираме като инфлация, всъщност са индекси на потребителските цени (ИПЦ), измервани от националните статистики на различните страни. Това са кошници от стоки и услуги, които, макар и с условности и недостатъци, би трябвало да отразяват общата промяна на ценовите нива на нещата, които хората си купуват.

А условности и недостатъци не е като да няма. Най-малкото в България НСИ изчислява два индекса - според собствената си методология и според хармонизираната, използвана от Евростат. Основната разлика между двете са различните тегла на стоките и услугите в двата индекса, като грубо идеята е, че местният отразява по-точно покупките на българския потребител, а европейският е съобразен със средните нива в целия ЕС. Затова и например в България, където по-голяма част от доходите отиват за храна и битови сметки, те са с по-висока тежест и настоящите скачащи енергийни цени му се отразяват повече. Така например в края на 2021 г. измерена през ИПЦ, инфлацията е 7.8%, а през ХИПЦ - 6.6%, но и по принцип местният измерител обичайно показва по-високи стойности заради по-голямата тежест на храните, битовите сметки и транспорта. Към януари вече числата са съответно 9.1% и 7.7%.

Друг важен момент е, че често поскъпването на суровини или енергоизточници се процежда със забавяне в потребителската инфлация. Причините и сроковете за този отложен ефект варират по сектори, като зависят например от това доколко фирмите са си осигурили доставки или са хеджирали риска чрез фючърси или други инструменти. А също и от това какви запаси от материали и/или наличности, произведени с по-ниска себестойност продукти, имат фирмите и търговците. Проблемите с доставките от 2021 г. сега принуждават много фирми да попълват запасите си, като вероятно поне в близо време моделите ще са ориентирани към трупане на повече наличности, за да се гарантира непрекъснато производство. Това само по-себе си също е инфлационен фактор.

Така че за това каква ще е инфлацията през 2022 г. газът и електроенергията далеч не са единствените решаващи фактори. Дори и при тях да се наблюдава спад на годишна база (особено във втората половина на годината, когато вече сравнението ще е спрямо рекордните нива от миналата есен), индустрията може да се окаже под натиска на покачващи се цени на основните ползвани от тях суровини или на транспорт. Това е в основата и на прогнозата на БНБ, която залага, че към края на 2022 г. всъщност при енергийните цени ще има спад от 6.6%, но той ще бъде засенчен от 14.1% поскъпване при храните, и то ще продължи да е основният инфлационен фактор и през 2023 г.

За такива опасения има основания - цените на ключови суровини, и най-вече на храни, продължават да растат и през януари 2022 г. Индексът на Световна банка за енергийните цени показва 73.6% годишен ръст, а за неенергийните - 20.5% Но при някои стоки скоковете са драстични. Цената на петрола, която се пренася в почти всяко производство, достига дългогодишни върхове над 95 долара за барел. Медта скача с над 20% и е близо до рекордните нива, регистрирани по-рано през 2021 г., а алуминият поскъпва с 50% до нива, невиждани от 2008 г. Памукът е поскъпнал с над 50%, а кафето с над 70%. Повечето зърнени и маслодайни култури също отчитат двуцифрени ръстове, а и цената на торовете в края на 2021 г. е скочила с над 100% - нещо, което ще се усети при следващата реколта. Така че всичко това ще се процежда в цените на крайните продукти в следващите тримесечия.

Другото нещо, което може да разпали още поскъпване, е самото очакване за инфлация. Логиката е, че в такава среда работниците започват да очакват доходите им да се индексират. В среда с ниска безработица те имат по-голяма сила за преговори с работодателите, като това важи особено за сектори, където недостигът на квалифицирани служители е по-изострен и съответно фирмите се конкурират ожесточено за кадрите си и са принудени на повече отстъпки, за да ги задържат. В страни като България с по-изразени демографски проблеми, това се усеща още по-силно, като например очакванията на БНБ са ръстът на разходите за труд през 2022 дори да се ускори спрямо предходната до 7.5%, а безработицата да спадне до 5.1%. Аналогично и правителствата гледат да компенсират загубата на покупателната сила на заплатите на държавните служители и на пенсиите с покачване. Така финално ефектът би могъл да завърти спирала, в която допълнителният доход се пренася в потребление и оттам в още инфлационен натиск.

Ще отмине или ще се разрази

Така описано, всичко звучи като перфектна буря, която няма да стихне бързо. Още повече че към текущите високи нива и прогнози могат да се добавят и рискове, които само могат да влошат нещата. Най-големият е да се достигне до военни действия в Украйна и съответно до блокиране на търговията на Европа с Русия. Евентуални санкции спрямо Кремъл и контрасанкции чрез спиране на доставките на газ биха изстреляли енергийните цени до нови рекорди.

Най-често сравненията на икономистите са с края на 70-те години на миналия век, които минаха под знака на високата инфлация и неуспешната и закъсняла борба с нея. Бившият американски финансов министър Лари Съмърс поставя началото дори по-рано, през Виетнамската война, която се финансира с щедри бюджети и без парично затягане. "Притеснен съм от аналогиите между товa, което се говори днес, и което се говореше в началото на 70-те. Хората отхвърляха идеята, че инфлацията е породена от разхлабена парична политика и изтъкваха специфични фактори. Обясняваха си я с цената на петрола, с промени в океанските течения, които са довели до промяна на цената на аншоата, която на свой ред е довела до промяна на цената на зърното. Говореха за различни структурни фактори, както правят и много икономисти сега. В края на краищата, явно през 70-те направихме грешка да не оценим, че повишеното търсене се проявява най-вече в повишена инфлация", обяснява Съмърс в интервю за The Harvard Gazette.

Това не значи, че тази версия е безалтернативна. Има и много икономисти, които все още приемат, че ценовият шок е преходен и предизвикан изцяло от дисбалансите и прекъсванията на веригите на доставки след пандемията, като с нормализирането ще отшуми от само себе си. Според анализ на инвеститора и бивш директор на BlackRock Emerging Markets Пламен Моновски дълговите и фондовите пазари по-скоро индикират рецесия и ако се окажат прави "приказките за инфлацията не просто ще секнат, a ще изпитаме странна носталгия за времената на нарастващите цени".

Основният аргумент на привържениците на подобно виждане е, че ако светът се впусне в кръстоносен поход срещу инфлацията, това може да се окаже зле премерено и да задуши възстановяването на икономиките от пандемията. Те стъпват на това, че дългосрочните инфлационни очаквания и в САЩ, и в Европа остават в рамките на 2% - т.е. пазарите и потребителите не вярват, че ще бъде изпуснат контролът. А критиката на привържениците на по-консервативните финанси и стабилните пари е, че отлагането само би задълбочило проблема и като крайно мерките за успокояването на растящите цени ще са по-болезнени. И примерът отново е със справянето на инфлацията отпреди четиридесет години, когато в началото на 80-те новоизбраният председател на Федералния резерв Пол Волкър я укротява, като вдига рязко лихвите, но с цената на дълбока рецесия.

Невъзможната дилема на централните банки

Лихвата, разбира се, е класическият инструмент за борба с ценовите шокове. Скорошният опит на президента на Турция Реджеп Ердоган да преобърне икономическата теория го докара до рязко стопяване на лирата и инфлация, гонеща 50%.

Затова и не е учудващо, че след като в края на 2021 г. Федералният резерв изостави наратива за "преходната" инфлация, сега очакванията на пазарите са за рязко покачване на лихвите. Анализаторите на банките вече предвиждат пет или дори седем повишения с по 0.25 процентни пункта в рамките на 2022 г. Има и такива, които прогнозират ударно покачване с 0.50 пр. п. още през март. Bank of England вече предприе две поредни покачвания на лихвения си процент до 0.5%. Дори и при тях обаче критиките са, че изостават с решенията си и чак при покачване с няколко процентни пункта може да има осезаем ефект върху инфлацията.

Големият проблем в Европа е, че това лекарство е много трудно приложимо. Ако ЕЦБ започне рязко да затяга паричната си политика, това ще направи дълга на няколко правителства крайно неустойчив и труден за управление. Дори леките намеци от президента на институцията Кристин Лагард, че може да се разклатят заявките, че няма да има покачване на лихвата през 2022 г., доведе до скок на доходността по италианските облигации до нива около 2% и разширяване на спреда им спрямо германските до около 1.5 пр. пункта. Италия е държавата с най-голям дълг в Европа номинално, а като процент от БВП той надхвърля 150%. Покачването на доходността, при която тя може да се финансира, няма да доведе до непосредствен проблем, тъй като тя използва периода на ниски лихви и удължи матуритета на дълга си, но при по-продължително разтваряне на спреда пазарите ще започнат да поставят под въпрос устойчивостта му.

Затова и вероятно ЕЦБ ще остане максимално дълго вкопчена в парадигмата, че инфлацията е временна. Според съоснователя на влиятелния брюкселски тинк-танк Breugel Жан Писани-Фери за това има основание, като предизвикателствата пред ЕЦБ не са същите като пред Фед, и в САЩ перспективата е много по-влошена, тъй като фискалните мерки след пандемията там са за 11% от БВП, докато в Европа за около 3-4%. А също така и сработилите защитни социални механизми в Европа са съхранили в по-голяма степен работните места.

Ако прогнозите и инфлационните очаквания обаче се разминат напълно с виждането на ЕЦБ, тя все пак може да се окаже принудена да вдига лихви, макар и неохотно, и много по-плавно от Федералния резерв. Но освен това рискува и да загуби от най-ценния си капитал - доверието, че се води единствено от мандата си да поддържа ценова стабилност, а не от политическата конюнктура.

Извън централните банки, разбира се, е възможно антиинфлационна политика да се води и от правителствата. Чисто теоретично това се постига чрез залагане на излишъци и/или намаляване на косвени данъци. В настоящата обстановка обаче да се очаква това граничи с утопия - напротив, оттеглянето на уж временните ковид стимули на доста места е сложно и политически неприемливо, особено където предстоят избори. Затова и по-скоро на места вместо това се стига до различни непазарни мерки със съмнителна временна ефективност и дългосрочни странични ефекти - тавани, мораториуми и т.н.

България по глобалните вълни

"Не съм толкова разтревожен за инфлацията", каза в интервю пред Bloomberg финансовият министър Асен Василев. Според него тя няма да надхвърли 10%, което към момента противоречи само на прогнозата на БНБ, която предвижда скок до нива около около 12% и спад до 7.5% в края на годината. Все пак правителствените очаквания са под тези на анализаторите на банки и чужди институции. Единствено чувствително по-драстична прогноза за средногодишна инфлация от 11.6% дава Институтът по икономика и политики към УНСС, където основен двигател е опозиционният депутат от ДПС доц. Петър Чобанов.

Другото пояснение на Василев е, че поскъпването е основно внесено през високите енергийни цени. В това естествено има основание, като въпросът е какво би могла да направи България да смекчи шока. При наличието на валутен борд обективно механизмите не са много и единственият значим лост на правителството да повлияе на цените е през бюджета. Една от честите критики към него обаче е именно, че като е планиран на солиден дефицит от 5.9 млрд. лв., или 4.1% от БВП, той е проинфлационен. Новите управляващи често парират това с обяснението, че държавните разходи всъщност са насочени предимно към инвестиции, а не към потребление. По това обаче може да се поспори, а и като крайно и голяма част от инвестиционните разходи се процеждат като доходи за хората, заети пряко или косвено в строените от тях обекти. Най-малкото според прогнозите на ЕК в България се очаква едно от най-високите нива на инфлация в ЕС за 2022 г. и най-високото за 2023 г. - 3.9%, което надхвърля повече от двойно това за еврозоната.

Последното е важно и по още една причина - амбициите на страната да приеме еврото през 2024 г. За целта тя трябва да отговаря на Mаастрихтския критерий за ценова стабилност. Показателят, който се следи, е средната годишна промяна на индекса на потребителските цени за последните 12 месеца преди изготвянето на конвергентен доклад за страната, което значи, че стойностите още от март 2022 г. вече вероятно ще имат значение. Нивото на България не трябва да надхвърля референтната стойност, която е същият показател в трите най-добре представящи се членки плюс 1.5 процентни пункта.

Така че проинфлационните разходи отдалечават правителството от тази цел и ако то иска да се вмести в изискването, може да трябва да преосмисли подхода. Досега основният антиинфлационен инструмент са компенсациите за потребителите на ток, газ и топлоенергия, които е предвидено да действат за първото тримесечие. Извън тях усещането е като че ли правителството се радва на приятната топлина на попрегряващата икономика и не си дава особено сметка за опасността да се озове насред същински пожар.

Какво означава високата инфлация

За това никой да не обича инфлацията си има много причини. Реално от нея има и печеливши (примерно длъжниците, чиито заеми се обезценяват), но тя внася несигурност, която се отразява на всеки бизнес и домакинство и прави по-трудно за тях да предвидят бюджетите си дори и краткосрочно в рамките на следващите месеци. Класическо решение при силно обезценяване на парите е бягство към друга валута. Сега обаче това е малко или повече невъзможно, защото инфлацията е глобална. Ето и най-съществените следствия:

  • Период на особено усилено стопяване на спестявания. Лихвите по депозити и без това са близки до нулата, а при силна инфлация реалната доходност става силно отрицателна. Това е стимул за по-малко склонност към спестяване и повече към потребяване, което временно може да подейства като енергийна напитка за икономиката, но дългосрочно намалява потенциала й. Отделно възможни ефекти в опит да се съхрани стойността на парите са насочването им към покупка на имоти или към по-рискови инвестиции, което естествено крие и вероятност от неприятни изненади.
  • Период на стопяване на разполагаемия доход. Заплатите също растат, в някои случаи и по-бързо от цените, така че за много хора такъв ефект няма. Той обаче може да бъде особено осезаем за по-нискоквалифицираните работници, които имат по-малко сила да преговарят за индексиране. А също и за заетите в сектори, които по-лесно се дигитализират, тъй като растящите разходи за труд биха правили фирмите по-склонни да автоматизират повече дейности в търсене на ефективност.
  • период на покачване на лихвите. Поне засега ЕЦБ държи, че няма да вдига своята лихва скоро, което би трябвало да означава, че няма причини и за осезаемо покачване на процентите по банковите кредити. При продължително висока инфлация обаче тя може да се окаже принудена да изостави обещанието си.
  • Период на трудност за бизнеси в сектори с по-еластично търсене. Дори и при инфлация хората не спират да се хранят, така че очевидно има стоки, където консумацията не намалява и по-високите цени на суровини, ток и т.н. лесно се прехвърлят на крайния клиент. Поскъпването никога не е равномерно и винаги има пренасочване от едни към други продукти. А отделно и извън стоките от първа необходимост и особено при тези с дълготрайна употреба, е възможно да има спад на търсенето.
  • Период на трудност за сектори, в които цикълът на производство е по-дълъг и продажбите са по договорени по-рано цени. Ако фирма има договор да достави сложно оборудване или пък например да ремонтира кораб и в него не е предвидена някаква индексация, то с поскъпването на суровини може да се окаже, че не просто маржовете й се изпиляват, а и че продава на загуба. Такъв ефект би могъл да застигне и строители, продавали жилища на зелено.


7 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 6
    • + 2

    Инфалцията не е причината да влезнем в Еврозоната и да не приемем еврото. Стига манипулирайте и отклонявйте от истинските причини. Инфалцията докарва по-високи приходи в държавата и ако се вземат адекватни мерки тя може да се ограничи, но не искат. Причината е, че на Киро и Асан са им наредили отвън да правят дългове. Миналата година края изтеглиха 3 милиарда лева бързо бързо. Изхарчиха 9 милиарда още по-бързо и не казват за какво. Сега ни сервират дълг 7.2 милиарда лева за тази година и това преди актуализацията юли на мартенския бюджет. Юли ще има още дългове. Бедна и задлъжняла държава слуша повече. Ще минем допустимите дефицити за годината и ще ни отложат влизането в Еврозоната.

    Нередност?
  • 2
    ss avatar :-P
    SS
    • - 3
    • + 3

    ПП - Продължаваме Поскъпването ...

    Нередност?
  • 3
    marinnikolov avatar :-|
    marinnikolov
    • - 3

    Арч Кепитъл с младата надежда на България – Александър Алексиев – е новата гореща инвестиция в България.

    Нередност?
  • 4
    hvm221103745 avatar :-|
    Цвети

    Няма по-прозрачен начин, защото инвестицията се вписва в търговския регистър и се харчи прозрачно. Печалбите се плащат под формата на дивиденти.

    Нередност?
  • 5
    ybb191108853 avatar :-|
    Боян Бонев

    Следващата стъпка на Алекс е да листне компанията си на Beam – така дяловете ще струват повече.

    Нередност?
  • 6
    pdr441109238 avatar :-|
    Ваниела

    Маню забелязва Алекс още на 18 във ВУЗФ, когато младият крипто гуру се отличава с големи познания и практически опит на борсите.

    Нередност?
Нов коментар