Асен Василев: При война в Украйна всички планове за инфлация и растеж ще бъдат преразгледани

Нямаме сигнали, че 2024 г. не е постижима като дата за приемане на еврото, казва финансовият министър и вицепремиер

"Не е важно дали харчим малко или много, важно е дали харчим ефективно", казва Асен Василев
"Не е важно дали харчим малко или много, важно е дали харчим ефективно", казва Асен Василев
"Не е важно дали харчим малко или много, важно е дали харчим ефективно", казва Асен Василев    ©  Надежда Чипева
"Не е важно дали харчим малко или много, важно е дали харчим ефективно", казва Асен Василев    ©  Надежда Чипева
Асен Василев е министър на финансите и вицепремиер по еврофондовете в новото правителство. Разговаряме за философията на бюджет 2022 и неговата визия за икономическата политика на държавата в момент, в който първият самостоятелно изготвен финансов план на новото управляващо мнозинство е на финалната права в парламента.

През тази година държавата планира да преразпредели над 44% от БВП, като за четвърта поредна година бюджетът ще е на дефицит (5.9 млрд. лв., или 4.1% от БВП), който ще бъде покрит с още дълг. Планираният нов държавен дълг е в размер на до 7.3 млрд. лв., от тях 3 мрлд. лв. са за рефинансиране на падежиращи емисии и за целта страната ще излезе и на международните пазари. Затова и основните критики към бюджет 2022 са, че ненужно се разхлабва финансовата политика на държавата, като се увеличават текущите разходи, които след това при нужда се свиват най-трудно. А един от рисковете от този ход е свързан с желанието на България да приеме еврото през 2024 г. - ако дефицитът излезе извън Маастрихтските критерии или през разходната си политика държавата допълнително засили и без това високата инфлация.

Другият спорен момент е решението за ръст на максималния осигурителен праг на 3400 лв. и на сумата, върху която трябва да плащат осигуровки земеделските производители - с 270 лв. до 710 лв. от 1 април.

Бюджет 2022 залага и 35% ръст на разходите за инвестиции, но тук очакванията са, че няма време проектите да бъдат задвижени до края на годината, a неизползваните средства ще се пренасочат към друго. Още повече че това не е окончателният вариант на бюджета за тази година - правителството се ангажира през юни да предложи актуализация, която да отрази част от новите политики на управляващите и евентуално реформи.

Интервюто е взето в понеделник, 21 февруари, преди Русия да влезе в Украйна.

По време на дебатите по бюджета казахте, че изключителният фискален консерватизъм през последните 20 години всъщност е причината България да изостава от всички останали държави в Европейския съюз и региона. Защо? Не е ли проблемът в слабите институции и корупцията?

- Слабите институции и корупцията определено са много сериозен проблем, тъй като те намаляват ефективността на инвестициите - и публичните, и частните инвестиции. Но, от друга страна, това, на което бяхме свидетели последните 15 години, е недостатъчно публични инвестиции в критична инфраструктура. Какво имам предвид? Една от причините за изоставането на Северозападния район е, че той все още е откъснат чисто физически от останалата част на България и света. Имаме сривове в здравеопазването поради липса на възможности. Това, което турците направиха, работейки с "Джон Хопкинс", е да усвоят всички нови методи на лечение, например в раковите заболявания. При нас този трансфер на знания и задържане на кадри не се случи, в това число и оборудване на нови болници. Имаме изоставане в инфраструктурата в железопътния транспорт. Виждате как развитието на метрото в София прави града привлекателен.

През последните 10 - 15 години ние инвестирахме в рамките на парите, които са договорени от Европа, със сравнително минимално национално съфинансиране. Изисква се 20% и ние даваме 20%. В селското стопанство националното съфинансиране беше на минималната ставка 15%, което ограничава възможността на правене на политики, които да са наши, които да не идват директно от Брюксел. Позволената ставка е 60% съфинансиране в селското стопанство. И много от държавите, които са успешни в плодове, зеленчуци, национални политики и така нататък, използват цялата позволена ставка от 60% съфинансиране и го насочват към конкретни програми. Това, което ние залагаме за следващия програмен период, който започва от 1 януари догодина, всъщност е да използваме пълното национално съфинансиране, а не минималната ставка. И това да не инвестираме национални средства извън екзистенц-минимума според мен е един от факторите за забавяне на икономическото развитие. Разбира се, ако нямаме нормални институции, правосъдна система и т.н., може би е по-добре, че не сме ги направили тези инвестиции, тъй като не е ясно колко ефективни са щели да бъдат. Но това, че нямаме добра институционална рамка, не е извинение за това да не правим инвестициите.

Казахте, че готвите четиригодишна инвестиционна програма. На какъв етап е тя и с какви средства ще се прави?

- Да, специално за инфраструктурната програма проектите вече са набелязани от Министерството на транспорта и Министерството на регионалното развитие. Има първоначален списък проекти, който се прецизира и остойностява, като идеята е там да работим изключително много с международни финансови институции точно за да избегнем проблемите с националните институции и тяхната слабост.

Да работите с тях като мениджъри на проектите или и като източници на финансиране?

- Като истински партньор, така че проектите да се случат. Мисля, че никой в България не би протестирал да имаме германски пътища, построени по германски стандарти.

А средствата за тази програма различни ли са от това, което е заделено като капиталови разходи в бюджета?

- Разходите в министерството на регионалното развитие са за текущ ремонт, поддръжка, ремонти на основни участъци и довършване на започнатите участъци. В момента, в който тази програма бъде остойностена и е ясно точно как ще се случи, ще бъде заложена най-вероятно в актуализацията.

И тъй като до момента бюджетът по-скоро изглежда като раздаване на пари на всички недоволни - ще видим ли с актуализацията някакви политики тип реформа?

- Ами ако погледнете средствата в бюджета, те не са раздаване на пари, няма увеличение на калпак, така да се каже. Голяма част от протестите срещу бюджета са точно защото няма увеличение на калпак. Където са дадени допълнителни средства за дадена система, те се дават на проектен принцип срещу ясни резултати. Или срещу ясен ангажимент да се извършват определени дейности в тази система. С актуализацията очакваме да бъдат направени доста по-големи реформи, съответно те да бъдат финансово обезпечени, но основните параметри - дефицит, дълг и така нататък, не смятаме да ги променяме. Данъчната политика също трябва да остане непроменена.

В кои сектори да очакваме реформи, в каква посока?

- Всички колеги работят. Въпросът е колко бързо и в кои сектори ще могат да се справят. Примерно имахме среща със синдиката на огнеборците. В момента, в който е ясна визията каква пожарна ще градим, тя какви резултати ще донесе на обществото, какви са стъпките, за да стигнем до там, с времеви график, се изготвя финансов план. И вече това отключва съответните средства за структурни реформи. За тази цел има заделени 200 милиона плюс допълнително още около стотина милиона, които могат да бъдат отключени още преди актуализацията.

Кои според вас са рисковете пред икономиката и фиска през тази година?

- Най-големият риск е дали ще има война в Украйна (интервюто е взето преди тя да започне - бел. ред). Ако има военен конфликт в Украйна, особено ако той е по-продължителен и по-голям, това ще доведе до санкции, от една страна, и най-вероятно до значителен ръст на цените на петрола. От друга страна, това би поставило на изпитание не само българската и европейските икономики, но и всички планове за инфлация, растеж и така нататък ще трябва да бъдат преразгледани.

Посока инфлация нагоре, растеж надолу?

- Зависи от реакцията на Русия. Зависи от ответната реакция на САЩ и на Европа. Давам ви пример - ако избухне военен конфликт и Русия ограничи продажбите на петрол на международните пазари, цените ще се вдигнат. В същото време вече сме виждали в миналото как САЩ отварят стратегическия си резерв и цените падат. Така че е много трудно предвидимо какво ще се случи на международните пазари, преди да видим първоначалните реакции в един такъв конфликт.

Що се отнася до инфлацията - и преди бях казал, че се очаква март-април да бъде пикът на инфлацията. След април ЕЦБ най-вероятно ще върви към затягане на предлагането на парична маса, повишаване на лихвените проценти и съответно това ще овладее инфлацията и в Европа, и при нас. При нас така или иначе шоковата инфлация в енергоизточниците вече се случи, така че по-скоро там се очаква успокояване. Плановете са да се направи сегмент на енергийния пазар, който да заключи дългосрочни договори - 12-месечни, 24-месечни договори. Така че да е ясно какви ще бъдат енергийните цени поне на електроенергията и това да успокои съответно и производителите, а и гражданите.

Тоест според вас все още инфлацията средногодишно може да е под 10% тази година?

- О, със сигурност ще е под 10, освен ако нямаме много сериозен конфликт в Украйна или някаква друга огромна криза, няма как да достигнем средногодишно ниво над 10%.

Казахте, че вероятно и ЕЦБ върви към повишаване на лихвите. Как това ще се отрази на цената на финансиране на България?

- Цената за финансиране е все още ниска, но принципно колкото по-рано издадем облигационните емисии, които са необходими за тази година, толкова по-добре. Очакваме повишаване на основни лихвени проценти и от там съответно по-високи лихви.

Все още ли смятате, че България ще изпълнява Маастрихтските критерии от гледна точка на желанието на държавата да приеме еврото през 2024 г.?

- Да, основните параметри са така заложени.

А 2024 г. все още ли е постижима дата за приемане на еврото?

- България работи много активно и нямаме сигнали, че 2024 г. не е постижима.

Предстои избор на нов управител на БНБ. "Продължаваме промяната" има ли свой кандидат?

- Все още водим разговори с различни експерти и когато имаме готовност, ще го обявим.

А как трябва да изглежда тази номинация според вас?

- Трябва да има много голям международен авторитет, тъй като това ще е ключово при приемане на България в еврозоната. Това е исторически мандат от гледна точка на БНБ, това е централният банкер, който ще вкара страната в еврозоната. И от тази гледна точка трябва да има и силно изразен международен профил като цяло.

Кои са трите приоритетни задачи, които вие сте си поставили тази година като финансов министър и като вицепремиер?

- Може би най-амбициозната задача е да обърнем мисленето в публичните структури - всеки лев, който се харчи, е на данъкоплатците и срещу него трябва да стои ефективност. Не е важно дали харчим малко или много, важно е дали харчим ефективно. И това е много различен начин на мислене от това, което се е случвало до момента в много от институциите. И ако успеем в тази част, това коренно ще промени и ефективността на публичните инвестиции, и ефективността на българската икономика като цяло.

Срещате ли съпротива срещу това?

- Всяка промяна среща съпротива. Но това, което ме обнадеждава, е, че всъщност виждаме и много разбиране от част от хората и в администрацията и особено извън нея, че вече не е въпрос кой колко скача, кой колко вика, какво се е случвало в миналото. И че е важно в крайна сметка какъв продукт съответната администрация ще даде на обществото и кой е най-ефективният начин този продукт да бъде даден. И това отключва творческо мислене, защото тук вече въпросът не е, че няма пари. Въпросът е дайте да видим какво можем да свършим и с какви средства то трябва да бъде обезпечено, но средствата са функция на работата, а не работата да е функция на средствата.

Другото, което сме си поставили като задача, е много ударна електронизация на процесите, така че гражданите и бизнесът да спрат да си губят времето по гишета, и се надяваме това да се случи. И третото е да използваме ключови проекти, инвестиционни и по Плана за възстановяване, не само за решаване на структурни проблеми в страната, но и за привличане на чужди инвестиции с голям хоризонт.

Планът за възстановяване все още не е одобрен. Какви европейски средства и по коя линия очаквате тази година?

- Планът с проектите е предаден в Брюксел. Очакваме обратна връзка. Така или иначе ние ще започнем предварително изпълнение на голяма част от проектите в плана, за което има средства в национален фонд, така че това да не спира инвестиционната част на плана. Що се отнася до средствата, които ще получим по проектите, които са във фаза изпълнение, ще може да получим доста сериозни аванси.

А кои проекти ще започнете със собствена финансиране тази година?

- Всички, които са готови. Очакваме проектите в ресор енергетика да бъдат готови. За спешната помощ имаме сериозна подготовка. Колегите от транспорта работят за новите транспортни проекти - за мотрисите, за градските железници и така нататък. Метрото е готов проект.

Някои икономисти предложиха друг вариант за по-ускорен икономически растеж - през намаление на осигуровките и нулев данък при реинвестиране на печалбата. Вие как бихте коментирали този подход?

- Да, нулев данък при реинвестиране на печалбата е смислена мярка. Намаляване на осигуровките не знам доколко е смислено. В момента пенсионната система продължава да бъде недофинансирана, така че дали под формата на един данък ще се вземат парите за съфинансиране или под формата на осигуровки - по-добре тези средства да си влизат под формата на осигуровки целево.

Що се отнася до това дали частният сектор може да направи всички необходими отключващи инвестиции, по-скоро не. И причината за това е, че ние нямаме доверието и развита култура за концесиониране на големи обекти, примерно магистрална концесия е мръсна дума в България. Единият вариант е да се опитаме да преборим това недоверие и съответно да докараме частни инвеститори, които да мобилизират капитал, да направят тези инвестиции. Това е един доста бавен процес с несигурен изход, докато с една добра програма за публични инвестиции, които да изградят тази инфраструктура, според мен могат да бъдат постигнати доста по-бързо резултати. Ако се инвестира ефективно и без кражби и корупция.

Какво ще се случи след юни с ковид добавките на пенсионерите? Едва ли има правителство, което ще каже оттук нататък ще взимате с 60 лв. по-малко.

- Със сигурност ковид добавките ще спрат. Оттам нататък е въпрос на Министерството на труда и социалната политика заедно с коалиционните партньори, но и със синдикати и работодатели да прегледат съществуващия пенсионен модел и как работи той. И след като се огледа този мотел, да се предложат промени в него. Много важно е това чувство за справедливост и баланс да не бъде нарушено при една промяна в тази система.

От друга страна, където имаме пенсии или въобще доходи под линията на бедност - те да влязат в социалните програми за допълващ доход. Това би позволило пенсията да не се ползва като социален инструмент. Пенсията е право, което се полага за това, че човек е положил определено количество труд, внасял е определени осигуровки и съответно получава определено плащане срещу този труд и тези осигуровки. От друга страна, не можем да оставим хората да ровят по кофите за боклук, но за това си има социална система и това доплащане трябва да дойде оттам.

Оставяте впечатлението, че всъщност има пари за всичко. От друга страна обаче, бюджетът е планиран на дефицит и той ще продължи да е на дефицит през следващите 3-4 години. А някои хора се притесняват от тази политика, тъй като България през последните години беше фискално изрядна.

- Политиката, която ние провеждаме, има няколко червени линии. Едната червена линия е свързана с това условно постоянните ни разходи със сигурност да не са повече от приходите. И ако погледнем какво харчим за пенсии, за училища и т.н. спрямо приходите, сме на излишък от 1.7%. Тоест дефицитът е функция на това колко решаваме да инвестираме като национални средства.

Тоест на капиталовите разходи?

- На капиталовите разходи изцяло. Ние сме на излишък, що се отнася до всичките условно постоянни разходи в държавата. Оттам нататък колко решаваме да инвестираме, каква е възвращаемостта на тези инвестиции, това е вече политическа преценка и на управляващата коалиция, и на парламента. Но със сигурност това не отключва гръцки сценарий, при който вземаме заеми, за да плащаме пенсии. Не застрашаваме устойчивостта на системата.

И другото - тези инвестиции би следвало да отключат растеж. Ако те не отключват ръст и са неефективни, тогава трябва да преразгледаме всички тези политики.

И не на последно място - с електронизацията на правителството и структурните реформи, за които говорихме, очаквам този много бърз ръст на разходите в държавно управление да спре.

Това го казва всяко ново правителство в началото и накрая се оказва, че не се е получило.

- Кое друго ново правителство е поело целия политически негатив на това да не увеличи заплатите в държавната администрация? Както и да е предвидило реални разходи за преструктуриране, защото съкращенията няма как да станат с магическа пръчка, без да бъдат финансово обезпечени.

А то ще е на първи етап освобождаване на хората, които са в пенсионна възраст?

- Не, не, всяка администрация си има конкретни метрики и дейности, които те трябва да извършат, за да могат да доставят услугата, заради която тази администрация съществува. И оттам нататък трябва да се види кой е най-оптималният вариант тази услуга да бъде доставена. Това може да минава през промяна на процеси, през електронизация, може да минава през пенсиониране на хора, а някъде може пък пенсионерите да са нужни. Няма обща рецепта. Идеята не е да наказваме администрацията. Въпросът е да си прегледаме процесите, за да станат ефективни от гледна точка на съвременните реалности, технически възможности и нужди, население.

Как си обяснявате факта, че средната заплата в публичния сектор години наред изпреварва тази в частния сектор, и каква е вашата визия за заплащането в публичната сфера като цяло в следващите години?

- Според мен се дължи на политика на общо вдигане на заплащането на калпак. И точно тук е идеята да се мине през тези анализи и преструктуриране на съответните администрации и да се определи за всяка длъжност адекватно заплащане, а не Пешо да се сравнява с Тошо. И когато минем през този процес, трябва да видим накрая реално какво ще се получи. Но истината е, че ако се вземе предвид и фактът, че за заплатите в публичния сектор осигуровките се заплащат изцяло от работодателя, разликата ще е още по-голяма спрямо това, което показа статистиката. Производителността в публичния сектор също трябва да започне да изпреварва производителността в частния, за да защити тези заплати.

Защо не изчакахте за увеличението на максималния осигурителен доход от 1 януари догодина от гледна точка на предвидимост за бизнеса?

- Още миналата година ноември стана ясно, че ще има вдигане на максималния осигурителен доход, то се случва от 1 април. Така че това са едни шест месеца напред. Много е важно да се отчита, че реално минималната заплата, максималният осигурителен доход, минималната пенсия, таванът на пенсиите, всички тези параметри трябва да се движат заедно. И е трудно да очакваш, че при ръст на заплатите с 15% тази и 10 - 15% предишната година, тоест кумулативно 25 - 30% ръст в средната заплата, няма да има движение на максималния осигурителен доход. Единствената причина да няма движение е, ако се окаже политически натиск. Нормалната логика на нещата е, когато се вдига средната заплата, да се вдига минималната, да се вдига максималният осигурителен доход, те вървят в пакет. Така че от тази гледна точка не мисля, че някой е изненадан. Или ако е изненадан, може би е разчитал на някакъв тип политически натиск, за да не се случи това. И затова и в коалиционното споразумение е записано и вече започнаха разговори да се изработи формула, по която спрямо ясни параметри, измерими от Националния статистически институт, не решавани от политиците, да се променя максималния осигурителен доход, съответно и минималната заплата.

Интервюто взе Вера Денизова

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby
    • + 1

    Юли месец този измамник Асан ще излезне горно и ще ни сервира най-спокойно следното - предвид създалата се ситуация, кризата в Украйна, поскъпването на всички природни ресурси се налага да изтеглим още 5, 10, 15 милиарда дълг, за да подомогнем най-бедните и оязвими групи.
    Нито свежи пари от плана за възстановяване ще дойдат, нито ще се потърси някаква компенсация от ЕС за щетите от войната на Изток! Дъглове, дългове и пак дългове! Това ни чака!

    Нередност?
Нов коментар