Асен Василев: При война в Украйна всички планове за инфлация и растеж ще бъдат преразгледани
Нямаме сигнали, че 2024 г. не е постижима като дата за приемане на еврото, казва финансовият министър и вицепремиер
"Не е важно дали харчим малко или много, важно е дали харчим ефективно", казва Асен Василев
©
Надежда Чипева
"Не е важно дали харчим малко или много, важно е дали харчим ефективно", казва Асен Василев
©
Надежда Чипева
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Асен Василев е министър на финансите и вицепремиер по еврофондовете в новото правителство. Разговаряме за философията на бюджет 2022 и неговата визия за икономическата политика на държавата в момент, в който първият самостоятелно изготвен финансов план на новото управляващо мнозинство е на финалната права в парламента.
През тази година държавата планира да преразпредели над 44% от БВП, като за четвърта поредна година бюджетът ще е на дефицит (5.9 млрд. лв., или 4.1% от БВП), който ще бъде покрит с още дълг. Планираният нов държавен дълг е в размер на до 7.3 млрд. лв., от тях 3 мрлд. лв. са за рефинансиране на падежиращи емисии и за целта страната ще излезе и на международните пазари. Затова и основните критики към бюджет 2022 са, че ненужно се разхлабва финансовата политика на държавата, като се увеличават текущите разходи, които след това при нужда се свиват най-трудно. А един от рисковете от този ход е свързан с желанието на България да приеме еврото през 2024 г. - ако дефицитът излезе извън Маастрихтските критерии или през разходната си политика държавата допълнително засили и без това високата инфлация.
Другият спорен момент е решението за ръст на максималния осигурителен праг на 3400 лв. и на сумата, върху която трябва да плащат осигуровки земеделските производители - с 270 лв. до 710 лв. от 1 април.
Бюджет 2022 залага и 35% ръст на разходите за инвестиции, но тук очакванията са, че няма време проектите да бъдат задвижени до края на годината, a неизползваните средства ще се пренасочат към друго. Още повече че това не е окончателният вариант на бюджета за тази година - правителството се ангажира през юни да предложи актуализация, която да отрази част от новите политики на управляващите и евентуално реформи.
Интервюто е взето в понеделник, 21 февруари, преди Русия да влезе в Украйна.
През тази година държавата планира да преразпредели над 44% от БВП, като за четвърта поредна година бюджетът ще е на дефицит (5.9 млрд. лв., или 4.1% от БВП), който ще бъде покрит с още дълг. Планираният нов държавен дълг е в размер на до 7.3 млрд. лв., от тях 3 мрлд. лв. са за рефинансиране на падежиращи емисии и за целта страната ще излезе и на международните пазари. Затова и основните критики към бюджет 2022 са, че ненужно се разхлабва финансовата политика на държавата, като се увеличават текущите разходи, които след това при нужда се свиват най-трудно. А един от рисковете от този ход е свързан с желанието на България да приеме еврото през 2024 г. - ако дефицитът излезе извън Маастрихтските критерии или през разходната си политика държавата допълнително засили и без това високата инфлация.
Другият спорен момент е решението за ръст на максималния осигурителен праг на 3400 лв. и на сумата, върху която трябва да плащат осигуровки земеделските производители - с 270 лв. до 710 лв. от 1 април.
Бюджет 2022 залага и 35% ръст на разходите за инвестиции, но тук очакванията са, че няма време проектите да бъдат задвижени до края на годината, a неизползваните средства ще се пренасочат към друго. Още повече че това не е окончателният вариант на бюджета за тази година - правителството се ангажира през юни да предложи актуализация, която да отрази част от новите политики на управляващите и евентуално реформи.
Интервюто е взето в понеделник, 21 февруари, преди Русия да влезе в Украйна.
По време на дебатите по бюджета казахте, че изключителният фискален консерватизъм през последните 20 години всъщност е причината България да изостава от всички останали държави в Европейския съюз и региона. Защо? Не е ли проблемът в слабите институции и корупцията?
- Слабите институции и корупцията определено са много сериозен проблем, тъй като те намаляват ефективността на инвестициите - и публичните, и частните инвестиции. Но, от друга страна, това, на което бяхме свидетели последните 15 години, е недостатъчно публични инвестиции в критична инфраструктура. Какво имам предвид? Една от причините за изоставането на Северозападния район е, че той все още е откъснат чисто физически от останалата част на България и света. Имаме сривове в здравеопазването поради липса на възможности. Това, което турците направиха, работейки с "Джон Хопкинс", е да усвоят всички нови методи на лечение, например в раковите заболявания. При нас този трансфер на знания и задържане на кадри не се случи, в това число и оборудване на нови болници. Имаме изоставане в инфраструктурата в железопътния транспорт. Виждате как развитието на метрото в София прави града привлекателен.Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
1 коментар
Юли месец този измамник Асан ще излезне горно и ще ни сервира най-спокойно следното - предвид създалата се ситуация, кризата в Украйна, поскъпването на всички природни ресурси се налага да изтеглим още 5, 10, 15 милиарда дълг, за да подомогнем най-бедните и оязвими групи.
Нито свежи пари от плана за възстановяване ще дойдат, нито ще се потърси някаква компенсация от ЕС за щетите от войната на Изток! Дъглове, дългове и пак дългове! Това ни чака!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.