Кандидатът за управител на БНБ Андрей Гюров: По-бързо въвеждане на еврото и ефективен надзор

В регулатора са протичали процеси, които невинаги са били в най-добра посока за развитието на българската финансова система, казва кандидатът на ПП

За мен процесът на консолидация е оздравителен за системата, защото банковата дейност като бизнес модел в момента търпи доста атаки от по-иновативни компании, с по-ниски разходи и по-иновативни бизнес модели, казва Гюров
За мен процесът на консолидация е оздравителен за системата, защото банковата дейност като бизнес модел в момента търпи доста атаки от по-иновативни компании, с по-ниски разходи и по-иновативни бизнес модели, казва Гюров
За мен процесът на консолидация е оздравителен за системата, защото банковата дейност като бизнес модел в момента търпи доста атаки от по-иновативни компании, с по-ниски разходи и по-иновативни бизнес модели, казва Гюров    ©  Надежда Чипева
За мен процесът на консолидация е оздравителен за системата, защото банковата дейност като бизнес модел в момента търпи доста атаки от по-иновативни компании, с по-ниски разходи и по-иновативни бизнес модели, казва Гюров    ©  Надежда Чипева
До дни ще стане ясно кой ще заеме един от най-важните постове в държавата и с ключова роля за влизането в еврозоната - този на управител на БНБ. Кандидатурите за независимия по закон надзорен орган този път са политически номинации от управляващата коалиция. Андрей Гюров - председателят на парламентарната група на "Продължаваме промяната", от 2010 г. е главен асистент в Американския университет в България, където преподава финанси. Занимавал се е и с консултации, включително и за финансови институции и банки, основно в изграждане на модели за управление на риска. Има банкерски опит в чужбина, но на ниски позиции.

Председателят на бюджетна комисия в парламента Любомир Каримански от ИТН е бил преподавател в УНСС и в Международния банков институт в София, заемал е консултантски позиции в европейски финансови институции. До 2015 г. е бил изпълнителен директор на Инвестбанк, която беше една от двете банки с констатиран капиталов недостиг, бил е и в управата на ДЗИ банк на Емил Кюлев и Д банк на Фуат Гювен, както и изпълнителен директор на "Транскарт".

"Капитал" покани и двамата кандидати за интервю. От ИТН обаче отказаха поканата. Какво е разпределението на гласовете към сряда за двамата може да прочетете тук.

Защо се кандидатирате за управител на БНБ? Чувствате ли се подготвен за поста?

В момента страната се намира в много особена обстановка. Има натрупване на няколко кризи и ролята на управителя на БНБ в следващите години ще бъде изключително важна като гарант за стабилността на финансовата система и икономиката на страната. Така че влизам в тази борба за избор на гуверньор с ясното съзнание, че това е една огромна отговорност.

Може да се каже, че съм от гражданската квота на "Продължаваме промяната", не съм участвал в създаването на проекта, както и не съм се познавал с господата Василев и Петков преди стартирането на изборната кампания. Де факто те се свързаха с мен на база на репутацията, която аз съм създал сред своите колеги и студенти, която е на човек, който е независим, който е почтен и с високо ниво на обществено доверие. И мисля, че точно тези качества биха били от особена полза.

Какво е вашето отношение към приемането на България в еврозоната? Мислите ли, че страната е готова и това може да се случи в следващите години?

Нашата формация, както и коалицията, има ясно заявен ангажимент - че подкрепяме приемането на България в еврозоната от 2024 г. или при първия възможен момент при фиксирания курс лев към евро, който имаме към момента. Ролята на БНБ е да подкрепи организационно този процес и да подсигури логистиката и технологията на този преход.

А какво е вашата лична позиция - сега ли е моментът България да направи решителна крачка към приемането на единната европейска валута?

Моето виждане е, че България трябва да бъде част от еврозоната и ние трябва да работим в посока това да стане по възможно най-бързия начин.

Приобщаването на банковата ни система към европейската система на централните банки и като цяло към надзора, който Европейската централна банка ще упражнява върху българските финансови институции, дава една допълнителна сигурност и ниво на прозрачност на процесите, които протичат в сектора на банковия надзор.

А целта 2024 г. според вас постижима ли е?

От техническа гледна точка има доста процеси и проекти, които трябва да се стартират възможно най-бързо по Плана за приемането на единната валута. Ролята на бъдещия гуверньор трябва да бъде да подготви инфраструктурата и логистиката по такъв начин, че в момента, в който България е готова и изпълнява всички изисквания спрямо договорите за присъединяване към еврозоната, това да стане по най-лесния и безпроблемен начин.

Ако бъдете избран за поста управител на БНБ, вие трябва да предложите подуправители на управление "Емисионно" и "Банково". Имате ли кандидатури?

Говоря с хора. Листата в момента е сравнително дълга, имам идеи какви биха били предложенията и какъв тип профил трябва да имат тези хора Една известна приемственост винаги е би била добра в тези времена. Но в същото време трябва да се има предвид, че в БНБ последните години са протичали процеси, които невинаги са били в най-добра посока за развитието на българската финансова система.

Кои са тези конкретни проблеми?

Един пример е банковият надзор. Там имаме наистина индикации и събития, които показват, че трябва да се създадат условия за строг и ефективен банков надзор. Така че ситуации като фалита на КТБ или неяснотата покрай събирането на масата на несъстоятелността да не е на това ниво, което виждаме в момента.

Как оценявате работата на подуправителя на "Банков надзор", тъй като проблемите, които визирате, са точно в тази сфера?

Не мога да коментирам в детайли. Със сигурност предстои много работа в подобряване на ефективността на банковия надзор и аз се надявам, че БНБ наистина ще направи ясни и конкретни стъпки в посока прозрачност, ефективност и защита на обществения интерес.

Бихте ли сменили Радослав Миленков и по какъв начин?

Не мисля, че на този етап има възможност законово да мислим за такава промяна. И не мога да кажа на този етап дали има нужда от тази смяна.

Запознат ли сте с казуса ББР и с инвестицията й в ПИБ? И каква е вашата оценка за това, което се случи? Бихте ли променили нещо?

С казуса в ББР съм запознат от медиите. Това е тема, по която съм работил дълги години със своите студенти. Една част от банковия надзор остава в сянка - регулирането на големите концентрации в банковите портфейли. В този случай БНБ като регулатор и защитник на обществения интерес трябва да има по-проактивна роля, а не реактивна, т.е. да не допуска концентрацията на такъв тип кредити на такива големи експозиции, които после да трябва да бъдат провизирани и по някакъв начин изчиствани от банковия портфейл.

Иначе ние всички вече сме акционери в ПИБ и е в наш интерес да направим така, че тази институция да работи добре, да се развива добре и съответно в един момент държавата да може да излезе от тази инвестиция. Не е нормално държавата да има участие в търговски банки освен в моменти на криза като начин за преодоляване на капиталови недостатъци.

Смятате ли, че БНБ провери реално кой е крайният собственик на Общинска банка?

Не мога да коментирам, нямам информация. Но свързаните лица, концентрациите, мерките срещу изпиране на пари, борбата срещу корупцията са все правомощия, които законодателно са в правомощията на БНБ. На този етап мисля, че тя не е достатъчно активна в тези си точно действия.

Какво е мнението ви за санкциите по закона "Магнитски"? И доколко строго те трябва да се прилагат от българските банки?

Що се отнася до закона "Магнитски", БНБ няма механизма да ограничи действията, защото това не е закон, който е приведен в действие в ЕС и в нашата страна. Но в същото време като защитник на обществен интерес централната банка наистина има възможност да създава списъци, които са препоръчителни за това да се ограничат евентуални последващи негативни действия върху стабилността на цялата банкова система.

Проактивна роля тук би била възможна. Това, което се случва в момента по правомощие на БНБ, е, че се събират данни и информация за всички плащания, преводи, които съществуват в банковата система, но с тях не се прави нищо. Те се слагат настрани, докато евентуално не бъде дадена санкция от друга институция, например прокуратурата, да се проверят определени плащания и какво се случва с тези средства. Де факто съвременните технологии и начини на управление на риска позволяват по един не много труден начин тези данни да бъдат сложени в една база данни и върху тях да се наложи рискова матрица, която да показва кои транзакции биха били проблемни и трябва да се анализират допълнително.

Концентрацията в банковия сектор продължава. Според вас този процес е по-скоро положителен или по-скоро отрицателен?

Аз бих казал консолидация на сектора, не концентрация. Ако сравним нашата система с подобни банкови системи в Европа, де факто ние имаме голям брой банки за размера на нашата икономика и за размера на кредитирането като отношение към брутния вътрешен продукт. И за мен този процес е оздравителен за системата, защото банковата дейност като бизнес модел в момента търпи доста атаки от по-иновативни компании, с по-ниски разходи и по-иновативни бизнес модели. От друга страна, възможността да се генерира добра възвръщаемост върху капитала е свързана с много добро познаване на риска на клиентите, с които оперираме. Ако погледнем колко от българските банки използват такива вътрешнорейтингови модели за оценка на риска, вероятно са не повече от две.

Смятате ли, че има знаменател банки с чужд собственик и банки с местен собственик?

Аз не бих направил такова разграничение. Бих направил разграничението между банки, които познават рисковете на своите клиенти, експозиции и на тези, които не ги познават.

Бихте ли променили политиката на БНБ, която е консервативна спрямо финтех компаниите?

Като регулатор и защитник на обществения интерес БНБ трябва да направи две неща. Първо, да подсигури стабилността на системата, т.е. да създаде условия, в които тези иновативни институции да могат да тестват своите продукти, без да привнасят допълнителен риск в системата, при, да речем, по-благоприятни регулативни мерки. И ако тези тестове преминат благоприятно, с течение на времето те да минат към пълните нива на регулативни мерки, т.нар. регулаторни пясъчници, акселератори, както искате ги наречете. Това ще даде достъп на ползвателите на тези услуги до по-добри, по-бързи по-евтини продукти. И от друга страна, ще стимулира също и банковата система да работи в тази посока. Банковите институции няма да загубят своите клиенти. Просто ще има една оздравителна конкуренция.

Виждате ли риск от имотен балон, какъвто напоследък забелязва БНБ?

Да, има има такива индикации. Както знаете, има доклад на Европейския съвет за системен риск. Наблюдават се някои тенденции, които биха били характеризирани като натрупване на, да кажем, дисбаланси в определени сектори. БНБ предприе необходимите мерки с антицикличния буфер. Но този антицикличен буфер работи по един и същ начин за всички институции, независимо от тяхната капиталова адекватност и профила на техния конкретен клиент. И може би през втория стълб на регулативния процес могат да се предприемат допълнителни мерки, които да доведат до дискреционни буфери на ниво финансова институция.

А като икономист виждате ли знаци за надценяване на имотите?

За мен реакцията на ЕЦБ, на Федералния резерв в процеса на излизане от свободната парична политика беше забавена и това със сигурност е довело до надценяване на определени активи. От друга страна, в момента има нова криза, така че трябва много внимателно да се балансира между управлението на сегашните кризи и цикъла на повишаване на лихви, които идват от обръщането на тенденциите в паричната политика.

Очаквате ли тази година централните банки да започнат да вдигат лихвите?

Очаквам тази година да има поне два цикъла на вдигане на лихви, може би с минимална стъпка, но това много зависи от развитието на военните действия. И естествено на цените на енергоносителите и допълнителните инфлационни напрежения, които виждаме в икономиката, които поставят европейските страни в една трудна ситуация на това да могат да избегнат рецесията. И в същото време да не позволяват натрупването на такива дисбаланси в отделни сектори на икономиката.

Ако утре сте избран за управител на БНБ и влизате в тази роля, кои са първите 3 задачи, които бихте си поставили като най-спешни?

Фокус върху банковия надзор, така че ЕЦБ да разпознава българската банкова система като адекватно капитализирана, с добри практики и процеси, без наличие на проблемни сектори и институции.

Второ, стартиране на процесите по влизане на страната в еврозоната, така че когато дойде моментът, преминаването да е плавно. Да има много ясна комуникационна кампания.

Важно е да имаме ясен и силен глас не само като получател и ползвател на мерки от страна на единния европейски надзор, а като партньор, който допринася за определянето на политиките за бъдещето на еврозоната.

Единен финансов надзор или два отделни, както е сега в лицето на БНБ и КФН?

Личното ми мнение е, че на този етап това разделение няма конкретна нужда да бъде премахнато. Виждал съм в моята кариера различни типове конструкция на надзора, разделението на финансови пазари и банкова система за мен е работещо. И при приемане на необходимите действия и в единия, и в другия регулатор на този етап не виждам нужда за промяна в нормативната уредба и структурата на надзора.

Интервюто взеха Теодора Василева и Вера Денизова