Новите пари за общините: в очакване на 5 млрд. лв. от МРРБ

Тази година трябва да бъдат отворени държавна и европейска програма за местната власт с фокус върху 10-те най-големи общини, а София за първи път е орязана

Новите европари са отдавна чакани, защото в последните години общините останаха без много възможности за инвестиционно финансиране. Сега, след отключването на Плана за възстановяване, трябва да тръгнат и те
Новите европари са отдавна чакани, защото в последните години общините останаха без много възможности за инвестиционно финансиране. Сега, след отключването на Плана за възстановяване, трябва да тръгнат и те
Новите европари са отдавна чакани, защото в последните години общините останаха без много възможности за инвестиционно финансиране. Сега, след отключването на Плана за възстановяване, трябва да тръгнат и те    ©  Юлия Лазарова
Новите европари са отдавна чакани, защото в последните години общините останаха без много възможности за инвестиционно финансиране. Сега, след отключването на Плана за възстановяване, трябва да тръгнат и те    ©  Юлия Лазарова

След дългата суша на последните 2 години, когато парите за нови инвестиции пресъхнаха, общините в България са на прага на нова вълна от държавно и европейско финансиране. През тази година трябва да се отворят няколко фонда, които ще раздават пари на местната власт, като схемата, по която това ще се случва, е доста различна от досега.

За първи път например десетте най-големи общини в страната ще бъдат обособени отделно. За първи път те няма да получат алокиран ресурс, а ще се състезават за него и ще трябва да работят заедно. И за първи път София - този гигант в получаването на пари за сметка на цялата останала страна - няма да бъде фаворизирана, а дори напротив, достъпът ѝ до финансиране ще бъде ограничен.

Ако новите европейски програми бъдат одобрени и тръгнат през тази година, а актуализацията на бюджета се случи през лятото, то е напълно възможно през септември да бъдат отворени линии за общо над 5 милиарда лева. Този ресурс включва само парите, които ще бъдат разпределяни през Министерството на регионалното развитие и не брои линиите през Плана за възстановяване, както и през други министерства като това на околната среда, на туризма или на икономиката.

Новата европейска програма

Първият източник е по новата европрограма "Развитие на регионите 2021 - 2027", която чака одобрението на Европейската комисия. За да се случи то, първо трябва да бъде подписан Планът за възстановяване, след това - Споразумението за партньорство с България и едва тогава ще бъдат разгледани и подпечатани новите програми. Ако Планът бъде подаден за одобрение към Съвета на ЕС от еврокомисията тази седмица, както се очаква, то е напълно възможно през лятото вече да има одобрени програми.

Програмата разделя финансирането на две. Първият милиард е за десетте най-големи общини: Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград. След дълги спорове между България и Брюксел най-накрая беше постигнато съгласие, че ще има фокус върху най-големите, които имат най-голям капацитет за развитие. Те ще се състезават за този милиард по Приоритет 1 "Интегрирано градско развитие", като обаче финансирането е разделено на 4 градски клъстера. Всеки клъстер ще разполага с отделен бюджет (виж таблицата), в рамките на който общините ще изпълняват съвместни проекти и ще се кооперират, за да постигнат по-големи резултати и по-добър ефект на съответната територия.

"Кандидатите от всяка от общините сами ще решават за какви проекти да кандидатстват. Ресурсът е достатъчен да покрие редица дейности, насочени към подобряване на градското развитие. Важно условие е всяко предложение да получи и подкрепата на гражданите, тоест да бъде обсъдено и прието с местното население", поясняват от МРРБ.

Следват по-малки 40 общини, които ще се състезават за общо 2.5 млрд. лв по Приоритет 2 "Интегрирано териториално развитие на регионите". Тук също ще се залага на кооперацията, като дори е възможно някоя от десетте големи да участва в съвместен проект по втория приоритет, ако има за партньори някои от тези 40 общини.

И нов държавен фонд

Другият източник на финансиране за общините е новият държавен "Фонд за инфраструктурна помощ на общините на конкурентен подбор" (ФИПО). Това е допълнителен фонд от държавния бюджет, който министър Гроздан Караджов обяви още в началото, че иска да създаде като основен приоритет на своята управленска програма.

Прогнозният бюджет на фонда засега е около милиард, но източници от МРРБ посочиха, че след актуализация на бюджета е възможно размерът да порастне.

Очакваният старт е през второто полугодие на 2022 г., а кандидатстването по него ще се осъществява чрез подаване на попълнен формуляр в Министерството на регионалното развитие и благоустройството с конкретен териториален обхват за инвестиционното намерение на общинската администрация. Трябва да бъдат приложени още "настоящото състояние на инфраструктурното осигуряване на пространството, оценка на техникоексплоатационното състояние на техническата инфраструктура, брой население, което ще бъде облагодетелствано от подобрената среда, проектна готовност на общината и снимков материал", казват от министерството в уточнение до "Капитал".

Фондът ще е насочен към всички 265 общини в страната. Това не е единствената разлика с програмата "Развитие на регионите". Докато тя таргетира инфраструктурни мерки за насърчаване на икономическата активност, по държавния инструмент ще се подкрепят развитие и модернизация на пътната и ВиК инфраструктура, публична общинска собственост и благоустрояване на градската среда.

Такъв инструмент за общинско финансиране беше създаван на няколко пъти в последните 15 години, като всеки път проектите в него затъваха в противоречия и пристрастия (по такъв фонд например беше финансирано изграждането на част от стадиона на "Лудогорец"). Безспорно обаче е важно съществуването му, тъй като в противен случай декапитализираните български местни власти разчитат единствено на благоволението на централната власт за много от инвестициите си и така се стигна до порочния модел с "раздаването" на пари с еднолично решение от бившия премиер Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов, без никакъв анализ.

ПИРОмания

Какъв ще е контролът в държавния фонд - основен въпрос - засега не е ясно. Но вероятно ще е подобен на критериите на европрограмата, където има две задължителни изисквания.

Първото е мерките, които се прилагат, да бъдат предвидени в плановете за интегрирано развитие на общините (ПИРО), които са разработени от общинските власти (или така нареченият подход "от долу нагоре") при предлагането на проектите.

Второто условие е проектите, с които общините ще кандидатстват за финансиране за пътна инфраструктура, образование, здравеопазване, социална политика и култура, да съответстват на заложените от държавата "карти" (подход "от горе надолу"). Например за ремонт или модернизация на конкретно здравно заведение то следва да е заложено в здравната карта на Министерство на здравеопазването.

Накрая следва да се отбележи, че колкото и много да изглеждат тези 5 милиарда, те са многократно по-малко от нуждите на общините. Проектите на само четири от големите (може да прочетете тук за Пловдив, Стара Загора, Варна и Бургас) надхвърлят близо четири пъти общия обявен ресурс по европейската програма.

В своето ПИРО например община Пловдив е заложила финансиране от ЕС за следващия седемгодишен период в размер на 35%, или около 350 милиона лева - това надхвърля предвидения бюджет за целия Югоизточен и Южен централен клъстер с близо 100 млн. лв. Тук трябва да се припомни, че ПИРО-то е по-скоро меню - в него общината записва всичко, което иска да се случи, а дали това ще е така, зависи от намирането на финансиране.

Но най-ударена ще бъде София, която дотук получаваше лъвския пай от европарите: по груби сметки на "Капитал" за последните два периода близо 10% от всички евросредства са били алокирани в столицата. Сега най-голямата община ще трябва доста по-самостоятелно да се справя благодарение на огромния си бюджет и възможностите за заемно финансиране.

Какво ще се финансира

  • Предвидени са мерки за насърчаване на икономическата активност в съответния регион като инфраструктура за бизнес и предприемачество, вкл. изграждане на сгради, бизнес и индустриални паркове, инфраструктура за иновации и развитие на малки и средни предприятия (МСП).
  • Остават и енергийните мерки, свързани със стратегията за саниране на сградния фонд с хоризонт до 2050 г. Изграждането на зарядни станции за електромобили също е допустима дейност, но като елемент на устойчивата градска мобилност на териториите на градските общини в страната.
  • Пътищата от I, II и III клас от републиканската пътна мрежа на територията на 10-те градски общини също могат да бъдат рехабилитирани или ремонтирани. Условие за получаване на финансиране за тази мярка е да се докаже нуждата от социално включване и икономическо развитие на общината.
  • И през този програмен период ще се финансират дейности за изграждане на зелена градска инфраструктура - обществени зони за отдих и зелени площи, зелена инфраструктура за сгради и междублокови пространства, както и повишаване на сигурността.
  • Един от акцентите в ПРР е изпълнението на Стратегията на ЕС за Дунавския регион. Основната цел е подобряване на регионалната пътна мрежа и достъпа до селските райони чрез изграждане и подобряване на II и III клас пътища; насърчаване на туризма в Дунавския регион, развитие на "Интелигентна дестинация "Дунав"; насърчаване на културното наследство в Дунавския регион, утвърждаване на концепцията за зелена инфраструктура на ЕС в Дунавския регион", казват в своето съобщение от регионалното министерство.
  • Образователната, здравната и социална инфраструктура също ще са обект на инвестиции. Подкрепа ще има за оборудване за предоставяне на интегрирани здравно-социални и социални услуги в общността за уязвими групи, възрастни хора, хора с увреждания или деца, вкл. детски ясли.


1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар