Планът за възстановяване: въпроси и отговори

България е напът да получи достъп до над 13 млрд. лв. от Европа, затова припомняме за какво ще се харчат, как и кога

Председателят на ЕК връчи на българския премиер одобрението за плана след цяла година на преговори
Председателят на ЕК връчи на българския премиер одобрението за плана след цяла година на преговори
Председателят на ЕК връчи на българския премиер одобрението за плана след цяла година на преговори    ©  Надежда Чипева
Председателят на ЕК връчи на българския премиер одобрението за плана след цяла година на преговори    ©  Надежда Чипева

"Това е забележителен план. Почти 60% е в подкрепа на екологичния преход", заяви днес председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в София, докато връчваше одобрението на комисията за българския план за възстановяване и устойчивост. Рядко се случва европейска институция да нарече нещо, направено в България, забележително. Възможно е Фон дер Лайен да е била облекчена от факта, че София най-накрая се справи с финализирането на документа след година забавяне. Или пък просто да е искала да подкрепи новото правителство, което ще трябва да изпълнява условията в него.

"Капитал", който преглежда от самото начало документа и промените в него, както и го сравнява с тези на други държави, не би го определил точно като "забележителен", въпреки че във финалната версия има доста интересни идеи. В него все още има неща, които изглеждат недомислени, проблемни или със спорен ефект (например странната идея за държавна онлайн платформа за обучение и ваучери за умения през нея).

Но спокойно може да се каже, че на фона на всички останали стратегии, планове за развитие, концепции и други подобни държавни документи планът за възстановяване се откроява. Не само като обем - това е най-големият финансов инвестиционен пакет, който България получава извън стандартните европрограми. Но и като метод - той обещава ясни инвестиции в няколко области, ограничени по време, а резултатът от тях може да бъде проследен сравнително лесно.

Сега, след като ЕК най-накрая се съгласи със София и започват да текат 4-те седмици, в които останалите държави членки трябва да одобрят плана, ето няколко важни въпроса.

Какво включва?

Окончателният вариант на плана е качен на сайта nextgeneration.bg, а подробните проекти по него са разбити в отделни фишове. "Капитал" на няколко пъти е правил преглед на най-важните части (например тук за плана на служебния кабинет), като в последния такъв има нововъведения в енергетиката (завод за батерии, които да съхраняват енергията в мрежата) и транспорта (нови влакове и зарядни станции).

Най-мащабните планове, насочени към бизнес и потребители, са програмата за саниране, търговете за нови ВЕИ мощности, няколко фонда за бизнеса, които ще включват грантова част и финансови инструменти, както и споменатата вече ваучерна програма.

Кога ще пристигнат парите?

Въпреки че и Кирил Петков и Асен Василев обещаха проекти да могат да се отварят "още от утре", това надали ще стане. Планът, както се спомена, първо трябва да бъде одобрен от Съвета на ЕС, което ще отнеме между 2 и 4 седмици.

След това България вече може да започва да инвестира според плана. Тук има важно условие: парите се харчат предварително от местния бюджет и се възстановяват от Брюксел само на база изпълнени стъпки и показатели. Например парите за малки и средни предприятия в бизнес частта могат да бъдат възстановени, ако тези предприятия демонстрират конкретен ръст на производителността спрямо базовата 2018 г. съответно през 2024 и 2026 г.

Списъкът с тези стъпки и реформи сега е разпръснат из всички приложения на плана, но трябва да се появи в унифициран вид в държавната система ИСУН и да може да бъде следен.

Ще има ли пари през тази година?

Василев вчера съобщи, че има заделени 4 милиарда лева в бюджета за европейски проекти. В тях влизат и тези от плана. В доста от проектите и техните времеви рамки се казва, че трето и четвърто тримесечие на 2022 г. ще са периодът, в който ще започнат процедури.

Това, което може да започне бързо, са онези проекти, които зависят от една държавна структура и тя има някаква готовност - например обновяването на офисите на "Български пощи" или изграждането на ТЕТРА система на МВР. Предвид капацитета на тези институции и досегашния им опит с обществени поръчки обаче би било силно оптимистично да се мисли, че ще успеят да се справят в рамките на няколко месеца.

Повечето от основните инструменти, насочени към бизнеса - фондовете на стойност 1.3 млрд. лв., вероятно няма да имат техническата възможност да стигнат до крайни получатели през тази година. Две от възможните процедури, които биха могли да тръгнат тази година и да стигнат до повече получатели, са първият търг за ВЕИ, както и санирането.

Ще бъдат ли спирани?

"Комисията счита, че въведените от България системи за контрол са подходящи за защита на финансовите интереси на съюза. Планът предоставя достатъчно подробности за това как националните органи ще предотвратяват, откриват и коригират случаи на конфликт на интереси, корупция и измами, свързани с използването на средствата", пише в коментара на ЕК.

Това е заключение, базирано на досегашния опит. Но той е привиден - както "Капитал" многократно е предупреждавал, системите за контрол и одит на евросредствата са кухи, защото не са защитени срещу корупция отгоре, т.е. политически нареждания. На хартия всичко функционира, на практика големите проблеми не се ловят. Например наскоро зам.-министърът на финансите Андрей Цеков съобщи пред ресорната комисия в парламента, че одитът на програмите показва много по-висок брой поръчки с една оферта, отколкото България е докладвала.

На пресконференцията при приемането на плана премиерът Петков посочи, че реформата на обществените поръчки е част от обещанието, което София прави пред ЕК.

ЕК вече има механизъм за справяне с тези проблеми. Първата част от него е европрокуратурата, на която сегашният кабинет възлага много надежди. Втората обаче е новият механизъм за върховенство на закона, който тази седмица беше задействан срещу Унгария и по който могат да бъдат спирани всякакви европари.

А заемите?

Големият въпрос, който засега никой не задава, е дали страната ще се възползва от близо 4.5 млрд. евро в заеми, които ЕК е предвидила за България. Крайният срок за кандидатстване за тях е август догодина, като страната дотогава трябва да заяви, че иска да ги отключи и да посочи как ще ги използва.

Дотук седем от държавите в ЕС са поискали достъп до заемите, като всички са в южната и източната част на континента. Досега София беше много заета да стигне до свободните пари, но след като това вече е решено, е време да помисли и за останалите.

На фона на нежеланието на финансовото министерство да излиза на външните заемни пазари, както и на фона на огромните нужди на всички области в страната от финансиране, на големите инфраструктурни планове и на възможността страната да ползва де факто безплатното финансиране (защото заемите се гарантират от ЕК) е странно, ако запазим мълчание по този пакет.

4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    nqf29646752 avatar :-|
    nqf29646752
    • - 1
    • + 2

    За глупост в подобни мащаби, накърняваща интересите на България, следва да се носи и наказателна отговорност. Както и за обслужването на ВЕИ-мафията и конкретни олигарси.

    Нередност?
  • 2
    beky avatar :-|
    beky
    • - 1
    • + 1

    Поздравления за г-н Прокопиев за участието му в плана.

    Нередност?
  • 3
    ajsayder avatar :-|
    sim4o
    • - 1
    • + 1

    До коментар [#2] от "beky":
    Поздравления за г-н Прокопиев за участието му в плана.
    -----------------
    И Цветелина Бориславлва , сигурно ще дръпне парици ..
    И Рамадан Аталай ..!

    Зелено бъдеще!

    Нередност?
Нов коментар