БНБ понижи прогнозата си за ръст на икономиката до 2.1% заради войната
Инфлацията при храните ще надхвърли 18% към края на година, а общият ценови индекс - 9.6%
Васил Минков
Вечерни новини
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Българската народна банка е поредната институция, която ревизира надолу прогнозата си за ръст на икономиката в условията на международната несигурност, породена от войната в Украйна. Централната банка понижава очакванията си за ръст на БВП за тази година с 1.5 пр. пункта, с което заложеният ръст става 2.1%. БНБ очаква по-ниско потребление и инвестиции и по-висока инфлация, която към края на годината може да достигне 9.6%.
Прогнозата на институцията е малко по-песимистична от тази на правителството, което миналата седмица сви наполовина очакванията си за ръст до 2.6%. В актуалната си прогноза Уникредит Булбанк пък залага на ръст от едва 1.4%.
България е сред икономически най-засегнатите страни от военния конфликт поради вноса на петрол, природен газ и ядрено гориво от Русия, но сценарий с ограничаване на техните доставки не е заложен в прогнозата. За сметка на това се влошават очакванията за износа основно поради по-ниско външно търсене на европейските пазари. Експортът ни към Русия, Беларус и Украйна възлиза на едва 3.3% от общия.
По-ниска скорост
След подобрение на икономическата активност през първите два месеца на година тя е ударена от започналата в края на февруари война в Украйна. Конфликтът се отразява в по-лоши очаквания на бизнеса и домакинствата, задълбочени проблеми с веригите за доставки и по-високи цени на суровините на международните пазари.
Тези фактори ще свалят тазгодишния ръст на БВП на страната до 2.1% вместо първоначално очакваните 3.6%. За по-слабите резултати основно ще допринесат по-нисък ръст на частното потребление и износът, инвестиционната активност на частния сектор също ще остане ограничена. Правителственото потребление обаче е ревизирано с 5.8 пункта нагоре, като то отразява увеличаване на разходите за междинно потребление и здравеопазване, както и по-високи разходи за заплати на работещите в публичния сектор.
Засега прогнозата на БНБ е влиянието на войната да се усети основно през тази година, като през 2023 г. растежът на БВП ще се ускори до 3.9%, а инфлацията ще се успокои.
Ръст на заплатите, но и по-висока инфлация
Централната банка прогнозира безработицата да достигне 5.2% тази година и да продължи да върви надолу до 4.7% през 2024 г. на фона на растяща заетост. Поради високата инфлация и недостига на кадри се очаква ръстът на заплатите (компенсация на един зает) да достигне 9.6% тази година, като основен двигател ще бъде частният сектор.
Покачващите се цени на суровините на международните пазари ще доведат до по-висока от преди очакваната инфлация, смятат анализаторите на БНБ. Тя ще продължи да се ускорява до септември, след което ще започне да се успокоява, като в края на годината ще достига 9.6% по ХИПЦ, твърди банката.
Най-голям принос за покачването на инфлацията се очаква да имат храните, които към края на година ще са поскъпнали с над 18%. Цените на горивата също ще продължат да вървят нагоре, но приносът им за инфлацията ще е по-ограничен поради базовия ефект. Прогнозата не отчита евентуално поскъпване на комуналните услуги поради липса на регулаторни решения към момента на нейното съставяне.
Може и по-зле
Голямата несигурност за това как ще се развие войната в Украйна може да доведе до още по-нисък икономически растеж и по-висока инфлация. До такъв сценарий може да се стигне особено при прекъсване на доставките на горива от Русия. Сред рисковете са посочени още несигурността за цените след изтичането на договора с "Газпром", както и възможна промяна на регулираните цени на битовите услуги. Евентуално удължаване или разширяване на мерките за компенсация на бизнеса за високите цени на електроенергията могат да доведат до по-ниска от прогнозираната потребителска инфлация, смята БНБ.