БНБ понижи прогнозата си за ръст на икономиката до 2.1% заради войната

Инфлацията при храните ще надхвърли 18% към края на година, а общият ценови индекс - 9.6%

Прогнозата на БНБ е по-песимистична от тази на правителството.
Прогнозата на БНБ е по-песимистична от тази на правителството.
Прогнозата на БНБ е по-песимистична от тази на правителството.    ©  Цветелина Белутова
Прогнозата на БНБ е по-песимистична от тази на правителството.    ©  Цветелина Белутова

Българската народна банка е поредната институция, която ревизира надолу прогнозата си за ръст на икономиката в условията на международната несигурност, породена от войната в Украйна. Централната банка понижава очакванията си за ръст на БВП за тази година с 1.5 пр. пункта, с което заложеният ръст става 2.1%. БНБ очаква по-ниско потребление и инвестиции и по-висока инфлация, която към края на годината може да достигне 9.6%.

Прогнозата на институцията е малко по-песимистична от тази на правителството, което миналата седмица сви наполовина очакванията си за ръст до 2.6%. В актуалната си прогноза Уникредит Булбанк пък залага на ръст от едва 1.4%.

България е сред икономически най-засегнатите страни от военния конфликт поради вноса на петрол, природен газ и ядрено гориво от Русия, но сценарий с ограничаване на техните доставки не е заложен в прогнозата. За сметка на това се влошават очакванията за износа основно поради по-ниско външно търсене на европейските пазари. Експортът ни към Русия, Беларус и Украйна възлиза на едва 3.3% от общия.

По-ниска скорост

След подобрение на икономическата активност през първите два месеца на година тя е ударена от започналата в края на февруари война в Украйна. Конфликтът се отразява в по-лоши очаквания на бизнеса и домакинствата, задълбочени проблеми с веригите за доставки и по-високи цени на суровините на международните пазари.

Тези фактори ще свалят тазгодишния ръст на БВП на страната до 2.1% вместо първоначално очакваните 3.6%. За по-слабите резултати основно ще допринесат по-нисък ръст на частното потребление и износът, инвестиционната активност на частния сектор също ще остане ограничена. Правителственото потребление обаче е ревизирано с 5.8 пункта нагоре, като то отразява увеличаване на разходите за междинно потребление и здравеопазване, както и по-високи разходи за заплати на работещите в публичния сектор.

Засега прогнозата на БНБ е влиянието на войната да се усети основно през тази година, като през 2023 г. растежът на БВП ще се ускори до 3.9%, а инфлацията ще се успокои.

Ръст на заплатите, но и по-висока инфлация

Централната банка прогнозира безработицата да достигне 5.2% тази година и да продължи да върви надолу до 4.7% през 2024 г. на фона на растяща заетост. Поради високата инфлация и недостига на кадри се очаква ръстът на заплатите (компенсация на един зает) да достигне 9.6% тази година, като основен двигател ще бъде частният сектор.

Покачващите се цени на суровините на международните пазари ще доведат до по-висока от преди очакваната инфлация, смятат анализаторите на БНБ. Тя ще продължи да се ускорява до септември, след което ще започне да се успокоява, като в края на годината ще достига 9.6% по ХИПЦ, твърди банката.

Най-голям принос за покачването на инфлацията се очаква да имат храните, които към края на година ще са поскъпнали с над 18%. Цените на горивата също ще продължат да вървят нагоре, но приносът им за инфлацията ще е по-ограничен поради базовия ефект. Прогнозата не отчита евентуално поскъпване на комуналните услуги поради липса на регулаторни решения към момента на нейното съставяне.

Може и по-зле

Голямата несигурност за това как ще се развие войната в Украйна може да доведе до още по-нисък икономически растеж и по-висока инфлация. До такъв сценарий може да се стигне особено при прекъсване на доставките на горива от Русия. Сред рисковете са посочени още несигурността за цените след изтичането на договора с "Газпром", както и възможна промяна на регулираните цени на битовите услуги. Евентуално удължаване или разширяване на мерките за компенсация на бизнеса за високите цени на електроенергията могат да доведат до по-ниска от прогнозираната потребителска инфлация, смята БНБ.

Световната банка също очаква по-нисък ръст и повече инфлация

Световната банка също ревизира прогнозата си за ръста на българската икономика за тази година с 1.2 пр. пункта надолу до 2.6%. От институцията посочват, че това се дължи на по-високия инфлационен натиск, войната в Украйна и проблемите по веригите за доставки. Институцията посочва, че в случай на продължителен военен конфликт или нови разрушителни COVID вълни на фона на ниските нива на ваксиниране в страната вероятно ще последват по-нататъшни ревизии в прогнозата за ръста през тази година. Освен това забавянето на одобрението на Плана за възстановяване и устойчивост и оперативните програми от новия програмен период (2021-2027 г.) застрашават плана на правителството да увеличи значително публичните инвестиции през 2022 г., а това допълнително подкопава перспективите за растеж. От Световната банка посочват, че според тях консолидацията на държавния бюджет ще бъде отложена за 2023 г. заради продължаващи на мерки за подкрепа. От банката очакват инфлацията през тази година да е средно 9.3% и подобно на останалите прогнози през 2023 г. да започне да се успокоява.