Правителството успя да се завърне с тригодишни ДЦК след проваления аукцион за десетгодишни

За предложените 500 млн. лв. номинал имаше достатъчно интерес, но доходността продължи да расте

Фискалният резерв на разположение на финансовия министър Асен Василев е изпилен до едва 4.7 млрд. лв. на депозит в БНБ преди месечните постъпления от ДДС
Фискалният резерв на разположение на финансовия министър Асен Василев е изпилен до едва 4.7 млрд. лв. на депозит в БНБ преди месечните постъпления от ДДС
Фискалният резерв на разположение на финансовия министър Асен Василев е изпилен до едва 4.7 млрд. лв. на депозит в БНБ преди месечните постъпления от ДДС    ©  Юлия Лазарова
Фискалният резерв на разположение на финансовия министър Асен Василев е изпилен до едва 4.7 млрд. лв. на депозит в БНБ преди месечните постъпления от ДДС    ©  Юлия Лазарова

След като преди седмица слабото търсене и рязко повишената искана от инвеститорите доходност провалиха аукцион за 500 млн. лв. десетгодишни ДЦК, днес правителството успешно се върна към по-краткосрочните емисии на вътрешния пазар. Предложените в същия обем тригодишни облигации бяха пласирани при 0.88% доходност.

Това е с малко над 0.3 процентни пункта над постигнатите 0.55% за същите книжа през март, което ясно показва, че цената за финансиране на българското правителство се покачва. Причините са по-скоро външни и засягат всички европейски дългови пазари - очакваните икономически ефекти от войната и санкциите срещу Русия вече доведоха до ревизиране на макроикономическите прогнози надолу, а в добавка и ускоряващата се инфлация засилва очакванията, че ЕЦБ ще е принудена да покачи лихвите.

Всъщност ако в резултатите от аукциона има позитивен прочит, то е че спредът спрямо аналогичните германски ДЦК се свива от 81 базисни пункта при аукциона през март, на 65 б.п. сега. Надвишението над германския дълг обичайно се приема за своеобразна рискова премия, така по-ниската стойност е показател, че инвеститорските нагласи спрямо България не са се влошили.

Събуденият апетит

Подадените поръчки са били за 752 млн. лв., което означава коефициент на покритие малко над 1.5. Миналата седмица аукционът се провали именно заради недостатъчното търсене като офертите за предложените 500 млн. лв. десетгодишни ДЦК бяха едва за 452 млн. лв. Спрямо предходния аукцион на тригодишни ДЦК от 14 март обаче коефициентът на покритие спада - тогава търсенето беше за почти 965 млн. лв., или 1.93 пъти покритие. Тогава обаче предстоеше падеж на 1.25 млрд. евро по една от емисиите глобални облигации на правителството, която се държеше предимно от местни банки. Така че за тях предстоеше ликвидна инжекция от държавата, която те просто частично и върнаха.

Другият любопитен момент е, че този път емисията е записана основно от пенсионните фондове - 56.2% по данни от финансовото министерство. В последно време аукционите се доминираха от банките, които сега са купили едва 33.6% от номинала. Те все още разполагат със свръхликвидност, но явно войната ги пази по предпазливи, тъй като може да трябва да провизират загуби. А и спадащите доходности за тях означават текущи загуби, тъй като те са длъжни да преоценяват портфейла си от ДЦК по пазарните котировки. Същевременно при продължаващия жилищен бум те съхраняват ресурс и за кредитиране, от което могат да извличат по-добри маржове.

От друга страна при пенсионните фондове, които гледат по-дългосрочно, покачващата се доходност е възможност да попълнят портфейлите, след като дълго време страняха от ДЦК пазара заради отрицателните нива. От данните на БНБ става ясно, че сега най-изгодните одобрени поръчки за инвеститорите (и най-неизгодни за данъкоплатеца) при тригодишните книжа са при 1.12%, докато само преди половина година те получаваха наполовина по-малко за десетгодишни ДЦК. Все пак активизацията им е странна, тъй като те обичайно нямат толкова интерес към краткосрочен дълг.

Изпиленият резерв

С този аукцион правителството вече набра 1.5 млрд. лв. от началото на годината, което все още е по-малко от падежиралия досега държавен дълг. Това обаче в следващите месеци вероятно ще се промени, защото освен него трябва да се финансира и бюджетният дефицит. Заложеният в Бюджет 2022 нов дълг е 7.3 млрд. лв., което оставя пространство за още 5.8 млрд. лв. облигации, за които е практически невъзможно да се набере ресурс от местния пазар и вероятно ще се наложи структуриране на международна емисия. Освен това след войната в Украйна вече прогнозите за растеж на БВП са надолу, така че е възможно да се наложи в планираната ревизия на бюджета и заложеният дълг да нарасне.

Другата опция на правителството да финансира дефицита - чрез наличностите във фискалния резерв, вече са практически изчерпани. Според данните от баланса на управление "Емисионно" на БНБ към 8 април депозитът на държавата в БНБ е едва 4.76 млрд. лв., което е практически на санитарния минимум и по закон в края на годината не може да е под 4.5 млрд. лв.

Това число е леко подвеждащо, доколкото заради месечния цикъл на големите плащанията е в най-ниската си точка. То е, след като в началото на месеца са наредени пенсиите, но преди да постъпят приходите от ДДС в средата му. Така че още следващата седмица нивото ще е чувствително по-високо, още повече че към него ще се добавят и парите от пласираните днес ДЦК.

Дори и с тях обаче финансовият министър трудно ще може да диша особено спокойно, докато не успее да подсигури в по-голяма степен нужното финансиране за годината. А предвид несигурността и влошаващите се условия на международните пазари, неизбежната голяма емисия навън, която традиционно се съпътства с политически щети заради обвинения от опозицията, е добре да се подготви максимално скоростно.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 2
    • + 1

    Теглете, теглете! Най се радвам, че младите полезни идиоти и младите славитрифоновци ще платят сметката. Нека всяка поколение да си понесе отговорността за тъпотията!

    Нередност?
  • 2
    BBB avatar :-(
    D.r D
    • - 1
    • + 1

    Тия случайници на седмица теглят по половин милиард кредити!
    Темпът ни на задлъжняване е повече от тревожен.
    На никого ли това не прави впечатление?

    Нередност?
  • 3
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    По план след 3 години ще достигнем 30% дълг към БВП, в следствие на тези заеми. Това е приблизително същото съотношение, което достигнахме след краха на КТБ. Стопихме го отново до под 20% за няколко години. Тези дългове далеч не са толкова страшни, колкото ги изкарват.

    Нередност?
Нов коментар