Държавният дълг: неизбежен и по-скъп

Дотук правителството пласира облигации за 1.5 млрд. лв. Нужни още няколко пъти по-толкова, а вътрешният пазар вече показва умора

Финансовият министър Асен Василев трябва да успее да подсигури нужния ресурс за финансиране през годината и от външния пазар
Финансовият министър Асен Василев трябва да успее да подсигури нужния ресурс за финансиране през годината и от външния пазар
Финансовият министър Асен Василев трябва да успее да подсигури нужния ресурс за финансиране през годината и от външния пазар    ©  Надежда Чипева
Финансовият министър Асен Василев трябва да успее да подсигури нужния ресурс за финансиране през годината и от външния пазар    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • След проваления аукцион на десетгодишни ДЦК финансовото министерство пласира тригодишни успешно, но по-скъпо.
  • Дотук са набрани 1.5 млрд. лв., но финансирането на бюджетния дефицит изисква още няколко пъти по толкова.
  • Вътрешният пазар показва умора и правителството спешно трябва да подготви международна емисия.

За да избегнем ситуация, в която отговорът на въпроса "Кога е бил моментът да се излезе на пазара?" да е "вчера", правителството трябва да помисли за външна емисия дълг по-скоро. Този призив на централната банка е от февруари - при дебата около гласуването на бюджет 2022. По това време вече беше ясно, че лихвите ще започнат плавно да се вдигат, т.е. и цената, на която може да се финансира държавата, ще расте.

Препоръката на БНБ не беше случайна - тази година по план правителството трябва да набере над 7 млрд. нов дълг - за рефинансиране на падежиращи емисии и за да покрие заложения рекорден дефицит 5.9 млрд. лв. Тогава от финансовото министерство обаче логично обясняваха, че преди да излязат на външните пазари, е добре да бъде приет бюджетът. А и фискалният резерв беше на комфортни нива над 10 млрд. лв.

Междувременно обаче започна войната в Украйна, макроикономическите прогнози за цяла Европа бяха ревизирани рязко надолу, а в добавка и ускоряващата се инфлация засили очакванията, че ЕЦБ ще е принудена да покачи лихвите по-скоро. Всичко това вдигна рисковите премии на европейските пазари и българският дълг се завъртя в същата центрофуга. Нивото на резерва падна наполовина, а вдигащата се доходност и намаляващият интерес на аукционите на ДЦК показват, че правителството ще се финансира на вътрешния пазар все по-трудно или поне по-скъпо.

Един провален аукцион по-късно

Дори и финансовото министерство да е имало намерение да излезе на пазарите в началото на пролетта, започналата на 24 февруари война е стопирала тези планове. Така то се върна към стратегията от миналата есен - ударна серия емисии ДЦК на местния пазар от по 500 млн. лв. Преди седмица обаче слабото търсене и рязко повишената искана от инвеститорите доходност провалиха аукцион за десетгодишни ДЦК, което не се е случвало от поне година.

"Не е за първи случай в началото на криза да има проблеми на вътрешния пазар на ДЦК. Така стана точно преди две години, в началото на кризата, причинена от ковид. След провален аукцион на ДЦК през април 2020 г. - заради изисквана висока доходност - правителството изцяло спря да емитира ДЦК до края на годината. Вместо това изчака благоприятен момент и излезе на международните пазари, където не просто получи добра доходност, но и за първи път в историята успя да издаде 30-годишен дълг", припомня икономистът Георги Ангелов от Институт "Отворено общество".

През тази седмица правителството успешно се върна към по-краткосрочните емисии на вътрешния пазар. Предложените тригодишни облигации за 500 млн. лв. бяха пласирани при 0.88% доходност, като това е с малко над 0.3 процентни пункта над постигнатите 0.55% за същите книжа през март, което ясно показва, че цената за финансиране на българското правителство се покачва. Причините за това според Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в "Делтасток", са няколко:

  • рязко покачване на доходностите на бенчмарковите ДЦК на международните дългови пазари вследствие на очакваното повишаване на основните лихвени проценти от водещите централни банки и прекратяване на програмите за изкупуване на бондове като мерки за борба с безпрецедентно високата инфлация в целия свят;
  • изключителна геополитическа несигурност, породена от войната в Украйна, която прави инвеститорите предпазливи, особено в региона на Източна Европа;
  • очаквано намаляване на глобалната икономическата активност заради на военните действия.

"Събитията от предходните няколко седмици на вътрешнополитическата сцена също допринасят за по-голяма предпазливост от страна на пазарните участници", добавя Търпанов.

Освен че се покачва доходността, спада и интересът на вътрешния пазар - на предходния аукцион на тригодишни ДЦК от 14 март коефициентът на покритие (превишението на подадените поръчки спрямо предложения номинал) беше 1.93 при 1.5 сега. Тогава обаче предстоеше падеж на 1.25 млрд. евро по една от емисиите глобални облигации на правителството, която се държеше предимно от местни банки. Така че те очакваха ликвидна инжекция от държавата, която просто частично ѝ върнаха. Сега обаче емисията беше записана основно от пенсионните фондове - 56.2% по данни от финансовото министерство.

"Сериозната активност на пенсионните фондове на последния аукцион за по-краткосрочни ДЦК не бива да бъде приемана като изненада", казва Мартин Търпанов. Той пояснява, че някои от фондовете държат след ковид кризата между 15 и 25% от активите си кеш, който се таксува от банките попечители в размери между 0.80 и 1%. "Тоест те разглеждат тези краткосрочни книжа в период на покачващи се доходности като една добра нискодюрационна (с по-ниска лихвена чувствителност) инвестиционна алтернатива на "облагаемия" свободен кеш", казва Търпанов. Според него обаче като цяло капацитетът - особено на банките като основен инвеститор на аукционите за по-дългосрочни ДЦК, е поизчерпан в тази среда на покачващи се доходности.

В очакване на емисия навън

Дотук правителството е успяло да пласира 1.5 млрд. лв. на вътрешния пазар, като изплати и падежиращата през март еврова емисия от 1.25 млрд. евро, така че нетно дългът е намалял. Но тепърва правителството ще трябва да пусне още облигации, за да финансира заложения бюджетен дефицит, а вътрешният пазар вече показва умора. Затова и очакванията са, че Министерството на финансите вече е започнало подготовка за емисия навън. Все още е в сила договорът с четири международни банки - Сiti, JP Morgan Chase, BNP Paribas и Unicredit, по глобалната GMTN програма, сключен покрай фалита на КТБ през 2015 г.

"България като сравнително рядък емитент на международните пазари и като пример за фискална благоразумност през изминалите години би могла да издаде спокойно до 2-2.5 млрд. евро на един или два транша (възможно е да са разпределени дори и в два матуритета или дори в долари) в благоприятен пазарен прозорец и да обезпечи голяма част от нуждите си за финансиране тази година", казва Търпанов.

Въпросът е, че и навън цената за финансиране вероятно ще е висока. Десетгодишните германски ценни книжа вече са с положителна доходност, а ножицата между доходността на бундовете и тази на българските облигации през последния месец е по-голяма.

"Нивата на номиналните лихви на международните пазари се повишават заради инфлацията и предстоящото затягане на монетарната политика. Но нивата на реалните лихви всъщност са все по-отрицателни", казва Ангелов. И дава пример: "През 2020 г. имахме средногодишна инфлация 1.7%, а доходността по 10-годишния дълг беше под 0.4% - с други думи, финансирахме се на отрицателна реална лихва 1.3%. Сега при очаквана средногодишна инфлация над 10%, дори номиналната доходност да е 2%, реалната доходност ще бъде отрицателна от 8%."

Има ли проблем за бюджета

Заложеният в бюджет 2022 нов дълг е 7.3 млрд. лв., което оставя пространство за още 5.8 млрд. лв. облигации. Те ще са нужни - планираният дефицит е 5.9 млрд. лв., като към март бюджетът е все още е на малък плюс. В същото време вече има очаквания правителството да вдигне пенсиите и да предложи помощ на фирмите и хората заради растящата инфлация.

Другата опция да се финансира дефицитът - чрез наличностите във фискалния резерв, вече е практически изчерпана. Според данните от баланса на управление "Емисионно" на БНБ към 8 април депозитът на държавата в БНБ е едва 4.76 млрд. лв., което е на санитарния минимум и по закон в края на годината не може да е под 4.5 млрд. лв. А и 3.65 млрд. лв. от тях са Сребърният фонд, който по закон не може да се ползва за тази цел. Все пак към 15-о число на всеки месец резервът се увеличава с около 1-1.5 млрд. лв. с постъпленията от ДДС, а и към тях трябва да се добавят и 500 млн. лв. от последната емисия, така че вероятно още следващата седмица нивото ще е над 6.5 млрд. лв.

Георги Ангелов казва, че рисковете за финансите се увеличават, но са управляеми - приходите растат по-бързо от заложеното в бюджета още преди войната и преди очакваното ускорение на инфлацията през март. То ще доведе до повече приходи, докато по-ниският реален растеж ще действа в обратната посока - така че двата ефекта в голяма степен ще се балансират. "В същото време заложените инвестиционни разходи в бюджета е невъзможно да се реализират, няма време за провеждане на процедури, изпълнение на проектите и плащане в рамките на годината. Така че от разходната страна на бюджета ще има буфери, които могат да се ползват за антикризисни мерки, без това да увеличава дефицита и дълга", казва икономистът.

Накратко - засега реална бюджетна драма, извън патетичните изказвания на опозицията, по-скоро няма, но финансовият министър трябва да успее да подсигури в по-голяма степен нужния ресурс за годината. А предвид несигурността и влошаващите се условия на международните пазари неизбежната голяма емисия навън, която традиционно се съпътства с политически щети и обвинения в "загробване на децата ни с дългове", е добре да се подготви максимално скоростно.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 1
    • + 2

    Подготвяте полезните ви идиоти с подобни статии да преглътнат по-лесно новият дълг който така наречената "промяна" е подготвила да тегли. Разбира се това било "неизбежно" и "по-скъпо" видите ли заради войната.
    Дайте съпоставка с другите държави от ЕС - кой тегли дълг в момента, колко, с каква лихва и тогава да видим войната ли, инфлацията ли е виновна за тези дългове или това, че в момента некадърници, аматьори, национални предатели поставени от чужди сили и измамници са докопали власт с манипулации, фалшификации и чужда медийна подкрепа.
    Защото когато средната инфлация в ЕС е 5.8%, а тук я изкарвате 10-11%, а тя определено е много повече, когато имаме един от най-ниските рестежи дори най-ниския на БВП в ЕС последната година, когато сме единствените които не са получили свежи пари от плана за възстановяване в ЕС, когато инвестициите са намалели с 64% тогава оправадания с предишните или с войната трудно могат да минат и пред полезните ви идиоти. В момента държавата плаща лихви по кредитите си малко на 500 милиона всяка година. До 2025 година финансовия "корифей" Асан ще ги направи милиард и 200 милиона тези лихви. Младите ви читатели, които манипулирате от години скоро само лихвите няма да могат да изплащат!

    Нередност?
  • 2
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    С оглед цялата тази корупция, честно казано бих искал да ни гледат под лупа за всеки лев допълнителен дълг. Украйна, ковид, на баба ми хвърчилото... Когато политиците ни докажат, че могат да управляват прозрачно, тогава да задължават децата, внуците и т.н. със заеми. Всеки може да харчи чужди пари, но нека първо покаже, че може да се оправя с каквото има налично.

    Нередност?
Нов коментар