Пет тренда за икономиките на област Бургас

Кризата с ковид-19 доведе до най-рязкото свиване на туристическия поток в областта, като през летните месеци броят на посетителите намалява до под 300 хиляди

На 21 април 2022 г. заедно със седмичния брой на "Капитал" ще излезе специалното издание от поредицата "Капитал Градове", посветено на Бургас.

На 28 април 2022 г. (четвъртък) ще се проведе Среща на бизнеса в Бургас и региона, като повече информация за събитието може да откриете на неговия сайт.

Общините в Бургаска област претърпяха най-тежкия удар в страната в резултат на пандемията от COVID-19 и ограничителните мерки за нейното ограничаване. Изчезването на голяма част от туристите успя да "изтрие" години от икономическия растеж на черноморските общини, а местните пазари на труда претърпяха значително свиване на заетостта, особено в Несебър и Созопол. Слабото представяне на местната система на училищно образование не чертае розово бъдеще за структурата и квалификацията на работната сила, но положителната миграция дава поводи за умерен оптимизъм.

Ударът на кризата

Общинските икономики на Бургаска област бяха сред най-тежко засегнатите от кризата и ограничителните мерки през 2020 г. Докато индустриалните центрове се възстановиха относително бързо след отпадането на ограниченията и възстановяването на международната търговия, то туристическите градове - а областта концентрира повече от половината летен морски туризъм в България - пострадаха от силното свиване на потока чуждестранни туристи. Кризата с Ковид-19 доведе до най-рязкото свиване на туристическия поток в областта, като през летните месеци броят на посетителите намалява от 500 - 600 хиляди души месечно до под 300 хиляди. Спадът при чужденците е особено чувствителен, като едва 1/5 от обичайния брой чуждестранни туристи са посетили областта през кризисната година.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
На 21 април 2022 г. заедно със седмичния брой на "Капитал" ще излезе специалното издание от поредицата "Капитал Градове", посветено на Бургас.

На 28 април 2022 г. (четвъртък) ще се проведе Среща на бизнеса в Бургас и региона, като повече информация за събитието може да откриете на неговия сайт.

Общините в Бургаска област претърпяха най-тежкия удар в страната в резултат на пандемията от COVID-19 и ограничителните мерки за нейното ограничаване. Изчезването на голяма част от туристите успя да "изтрие" години от икономическия растеж на черноморските общини, а местните пазари на труда претърпяха значително свиване на заетостта, особено в Несебър и Созопол. Слабото представяне на местната система на училищно образование не чертае розово бъдеще за структурата и квалификацията на работната сила, но положителната миграция дава поводи за умерен оптимизъм.

Ударът на кризата

Общинските икономики на Бургаска област бяха сред най-тежко засегнатите от кризата и ограничителните мерки през 2020 г. Докато индустриалните центрове се възстановиха относително бързо след отпадането на ограниченията и възстановяването на международната търговия, то туристическите градове - а областта концентрира повече от половината летен морски туризъм в България - пострадаха от силното свиване на потока чуждестранни туристи. Кризата с Ковид-19 доведе до най-рязкото свиване на туристическия поток в областта, като през летните месеци броят на посетителите намалява от 500 - 600 хиляди души месечно до под 300 хиляди. Спадът при чужденците е особено чувствителен, като едва 1/5 от обичайния брой чуждестранни туристи са посетили областта през кризисната година.

Най-голямата общинска икономика е тази на областния център Бургас, с 1.46 милиарда лева добавена стойност по факторни разходи през 2020 г., сравнително голяма е стопанската активност и в Несебър (184 милиона лева), Карнобат (157 милиона лева) и Поморие (92 милиона лева). Водещите икономики в региона обаче претърпяват значителни щети в хода на кризисната година, като добавената стойност в областния център се свива с 31% в сравнение с 2019 г. Най-видим е спадът в Несебър, където отливът на туристи води до свиване на добавената стойност с 56% спрямо достигнатите през 2019 г. 417 милиона лева. По-чувствителни спадове се наблюдават и при зависимите от дейността на хотели и ресторанти Созопол (-20%), Приморско (-20%), Царево (-18%) и Поморие (-17%). Докато преди кризата водеща по добавена стойност на човек от населението е била община Несебър с почти 15 хиляди лева на човек, то през 2020 г. вече първото място областта заема Бургас със 7.1 хиляди лева, а второто - Карнобат с 6.8 хиляди лева на човек.

Ефектът на кризата върху областната икономика на Бургас е видим и в брутния вътрешен продукт на човек от населението за областта като цяло - през 2020 г. той е намалял с цели 17% в сравнение с 2019 г. Тази силна негативна динамика успява да "изтрие" значителна част от дългосрочното развитие на областта, като спрямо 2000 г. тя е единствената област с ръст под 200%; за сравнение - БВП на човек на столицата нараства с почти 600%, на Пловдив - с над 400%.

Съсредоточени инвестиции

Подобно на общата икономическа активност, инвестициите са съсредоточени почти изключително в областния център. Това става ясно от разпределението на преките чуждестранни инвестиции, като 89% от общата им стойност с натрупване към края на 2020 г. - 2.1 от 2.38 милиарда евро - са в община Бургас. Повечето от останалите чужди инвестиции в областта са в Созопол (77 милиона евро), Несебър (108 милиона евро) и Карнобат (37 милиона евро). С най-голяма тежест сред чуждестранните инвеститори в Бургас е рафинерията на "Лукойл", а през последните години както към областния център, така и към Карнобат се насочват значителни инвестиции в автомобилния сектор. В относително изражение лидер отново е община Бургас с 10.2 хиляди евро на човек от населението, което я поставя в челната десетка в страната като цяло, не много след Столичната община, където стойността на ПЧИ достига 10.6 хиляди евро на човек към края на 2020 г. Сравнително високи са чуждите инвестиции и в Созопол (5.7 хиляди евро/човек) и Несебър (3.7 хиляди евро/човек).

Сходно, но с още по-голяма концентрация е и разпределението на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, като в хода на пандемичната 2020 г. за машини, земя и сгради в областния център Бургас са били похарчени 566 милиона лева, в Несебър - 96 милиона лева, като в останалите общини обемът на инвестициите в ДМА е под 50 милиона лева. Задържането на инвестиционните разходи на фирмите през 2020 г. отразява най-вече очакванията за по-слаба активност през туристическия сезон и забавянето на строителството в региона.

Общините по Южното Черноморие са сред лидерите по употреба на средства от европейските фондове, като от началото на използването на европейски средства до средата на 2021 г. в Приморско стойността им достига 5.3 хиляди лева на човек от населението, в Созопол - 5.2 хиляди лева/човек, Малко Търново - 4.5 хиляди лева/човек. Основна причина за това са големите проекти за изграждане на пречиствателни станции и водни цикли още в първия програмен период (2007 - 2013 г.).

Сривът на пазара на труда

Икономическите проблеми на 2020 г. неизбежно се отразяват и на пазара на труда в бургаските общини. Тъй като липсват данни за пълната заетост на общинско ниво, ползваме дела на наетите по трудово и служебно правоотношение от цялото население на 15 и повече години. Най-големият спад през 2020 г. спрямо предходната година се наблюдава в община Несебър, където делът на наетите в населението над 15-годишна възраст намалява с цели 28 процентни пункта.

Значително влошаване в този показател има и в Созопол (-6.5 пункта) и Приморско (-9.8 пункта), където работодателите не са наели значителна част от сезонната си работна ръка. Положителна тенденция през 2020 г. се наблюдава единствено в Руен и Айтос, чиито местни икономики зависят най-малко от туристическия бранш, а спадът в дела на наетите в областния център е с 1.7 процентни пункта.

Въпреки рязкото влошаване обаче Несебър и през 2020 г. остава най-активният местен пазар на труда, като делът на наетите е 42% на фона на 39% в самата община Бургас и едва 16% в Айтос, която се справя най-слабо в този индикатор. Общини в Бургаска област остават и с относително ниски равнища на безработица, като към края на 2021 според данните на Агенцията по заетостта в областния център безработицата е била 2.6%, в Несебър - 5.1%. Изключение правят общините Средец (11% безработица) и Малко Търново (8%), чиито проблеми на пазара на труда са резултат от тенденции и фактори, развили се далеч преди събитията от 2020 г.

Недостигът в училище

На фона на не особено добрите постижения на местния пазар на труда и забавянето на локалната икономика образованието в Бургас също не дава много поводи за оптимизъм. Силно притеснителен е високият дял на напусналите началното и основното образование в по-малките общини, които надхвърлят 5% от всички ученици в Поморие, Малко Търново, Камено, Средец и Сунгурларе; това са младежи, които в бъдеще ще срещат особени затруднения в интегрирането на работната сила, тъй като осигуряването на заетост за хора с начално и по-ниско образование става все по-трудно.

Значителни разлики се наблюдават и в постиженията на учениците в областта в различните външни оценявания и зрелостни изпити. Докато община Бургас отчита едни от най-високите резултати на външното оценяване след седми клас както по математика (средно 47/100 точки), така и по български език (63/100), то околните общини се справят значително по-слабо, особено що се отнася до математиката. Сходни са и резултатите на зрелостните изпити - учениците в община Бургас постигат средно Добър (4.41) по БЕЛ, което е значително над средното за страната равнище, но останалите са в диапазона между 3 и 3.50. Сериозният проблем с висок дял на ранно отпадане от училище, съчетан със слабите постижения на завършващите, създава риск от сериозен недостиг на подготвена работна ръка в близко бъдеще.

Положителната миграция

Годината на пандемия доведе до значителни (и разнопосочни) промени в демографските тенденции и общините в Бургаска област не правят изключение. За разлика от почти всички останали части на страната през последните пет години повечето общини в Бургас привличат население, но положителните миграционни процеси се засилват през 2020 г. Изключение прави обаче областният център, където механичният прираст става отрицателен с -0.9‰; това обаче е характерно за повечето големи градове, в това число София, Пловдив и Варна. За сметка на това само в рамките на годината населението на Камено нараства с 13‰, а на Созопол - със 7.7‰.

На фона на положителната нетна миграция при всички бургаски общини се наблюдават подчертано негативни естествени процеси, като няма нито една, в която раждаемостта да надхвърля смъртността, в седем от тях отрицателният естествен прираст надхвърля -10‰, а в областния център достига -5.1‰. По тази причина не е изненада и обстоятелството, че във всички бургаски общини се наблюдават значителни процеси на застаряване. Въпреки това притокът на население от други части на страната и дори от чужбина може да създаде възможности за развитие на местната икономика.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар