Димитър Радев: България трябва да се присъедини към еврозоната възможно най-скоро

Гуверньорът на БНБ намекна, че страната все още не е изпуснала шанса да въведе еврото на 1 януари 2024 г.

Според Димитър Радев най-труден за изпълнение от България е критерият за инфлацията
Според Димитър Радев най-труден за изпълнение от България е критерият за инфлацията
Според Димитър Радев най-труден за изпълнение от България е критерият за инфлацията    ©  Георги Кожухаров
Според Димитър Радев най-труден за изпълнение от България е критерият за инфлацията    ©  Георги Кожухаров
Предлагаме ви изказването на гуверньора на Българската народна банка Димитър Радев, направено по време на кръгла маса, организирана от бюджетната комисия в парламента на тема "Инфлация и икономически растеж. Въвеждане на единната европейска валута в Република България - ползи, предизвикателства и рискове". Радев коментира изпълнението на критериите и ролята на различните фактори за приемане на страната в еврозоната, както и работата на БНБ.

Привечер днес ЕЦБ и ЕК оповестиха конвергентните си доклади, които отчитат напредъка на страните извън еврозоната да станат част от общия валутен съюз.

"Присъединяването към еврозоната е комплексна тема. И ако искаме да я обсъждаме задълбочено, трябва да го направим в подходящия контекст. Според мен този контекст има поне три измерения: политическо, макроикономическо и инстутиционално.

Политическият контекст остава малко встрани от дискусията, а е най-важен поради ред причини:

  • Всички решения за присъединяване към еврозоната се правят чрез политически акт. Според договора за присъединяване към ЕС водеща роля по този въпрос има българският парламент. Тоест съдбата на процеса зависи от българския парламент.
  • Дали България трябва да се присъедини към ядрото на Европейския съюз, или да остане в периферията" е следващият въпрос, на който трябва да си отговорим. За мен този въпрос е риторичен.
  • Също е риторичен и въпросът кога да се случи това - трябва да е възможно най-скоро, особено предвид геополитическата ситуация около нас. Определено не трябва да се случва след 5 или 10 години, като най-близкият пример до нас е Хърватия. България беше лидер в процеса дълго време, но после отстъпихме позицията си именно на Хърватия и по всичко изглежда, че те ще влязат в еврозоната от 1 януари 2023 г. Ако се съпоставят всички икономически анализи- номинални критерии, параметри, двете страни не са далеч една от друга. Но разликата идва от това, че в Хърватия се демонстрира много силен и ясен политически ангажимент. Те направиха и впечатляващ политически демарж по тази тема в последните 18 месеца.

Същевременно макроикономическият аспект не е по-малко важен и затова е редно да го споменем, тъй като до голяма степен изпълнението на икономическите критерии на еврозоната са функция на макроикономическата динамика.

  • Еврозоната не може да бъде заместител за добра макроикономическа политика. Ако икономическата и финансова политика е лоша, това няма да спаси която и да е страна от катастрофа, независимо дали е в еврозоната, или не е. Показателен е примерът с Гърция. Плюсът на еврозоната обаче е, че особено след глобалната финансова криза и след кризата в Гърция тя изгради редица механизми за защита от такива кризи. Важно е уточнението, че има много по-голям шанс една страна да катастрофира икономически, ако е в периферията на зоната, а не във въпросното ядро.
  • Второто нещо е, че темата е доста по-широка от това, за което БНБ отговаря. Затова трябва да се знае, че мястото за подобна дискусия е в парламента, а конкретната платформа е бюджетната процедура. Тези въпроси трябва да се обсъждат в контекста на бюджетния процес.
  • Трябва да се насочат усилия към институциализиране на експертната дискусия, което според мен липсваше досега - дълбочина на макроикономическия анализ. Нужно е да се случи в контекста на бюджета и да се направи анализ на икономическите критерии за еврозоната. Критериите за бюджетния дефицит например са различни от Маастрихтските критерии - ние използваме дефицит на касова основа, а те на модифицирана/начислена база. И разликата не е малка, особено за тази година. Обяснението на тази разлика би дало отговори на много въпроси, които са обект на бюджетната дискусия.

Институционалният аспект е нещо, което се пренебрегва често.

  • България има реален опит от пълноправно участие в институции в еврозоната - банковия съюз, и към неговите два механизма: надзорен и за преструктуриране на банки. Ние направихме преглед заедно с ЕЦБ за участието на България в тези механизми и изводът е, че България (в лицето на БНБ) е напълно интегрирана в тях организационно и нормативно. Ние участваме пълноправно в екипите на тези механизми, като един от представителите ни беше избран за част от ръководния комитет на Надзорния съвет, в който влизат само 5 от представителите на националните банки. Следователно можем да направим оценка, че нашият опит е положителен, защото участваме сред най-важните надзорни решения, свързани с европейските банки. Например само по линия по вноските по фонда за преструктуриране в момента остава един ресурс от 160 млн. лв. в българските банки - нещо, което е трябваше да оставят като такси във фонда изначално, ако страната беше извън банковия съюз.

По отношение на критериите най-труден за изпълнение е този за инфлацията. Той се мери на база на средногодишната инфлация, измерена от Евростат от 1 май на съответната година до 30 април на следващата година. Тоест ако ние гледаме в хоризонт за влизане в еврозоната на 1 януари 2024 г., вече сме навлезли в този период. Редно е да се каже, че тези числа се различават от обявяваните от българските институции като Националния статистически институт. Референтната стойност, с която България ще бъде сравнявана е 4.9%, а показателят за страната е 5.9% за тази година. Ако използваме терминологията на Европейската комисия, 1% е значително над референтното равнище. Не искам да казвам повече, отколкото трябва да кажа, но предстои да видим какво ще е третирането на България по линия на инфлацията. Аз не изключвам по-благоприятно третиране, но това зависи от добрите преговори и добри наши политики.

По отношение на фискалните критерии спрямо на същия хоризонт - 1 януари 2024 г.: Известно е, че те ще бъдат облекчени, което ще обхване оценката за България, въпреки че по един от показателите "дълг спрямо БВП" ние нямаме никакъв проблем. За дефицита, при данни отново от тази година, стойността е 4.1% при референтна стойност от 3%, но това също ще подлежи на облекчено третиране. По скоро когато говорим за бюджета, въпросът не е за номиналните критерии, а за политиките зад числата.

Дългосрочните лихви не би трябвало да създадат проблем, защото зависят от фискалната политика и дълга- ние използваме в случая лихвите по 10 годишните книги. А по последните оценки референтната стойност е 2.6%, докато при нас е 0.5%.

И последният индикатор е валутна стабилност, за който отговаря БНБ и по който нямам съмнение, че ще изпълним всичко нужно.

По въпроса за конвергенциията според мен има два общоприето подхода:

  • единият е, че е необходимо да се постигне важен напредък по конвергенцията като условие за присъединяване към еврозоната,
  • а другият е, че членството в еврозоната ще увеличи процеса по конвергенция, включително увеличаването на доходите на хората.

Аз лично съм привърженик на втората теза."

10 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    nca43604694 avatar :-|
    Данчо
    • - 5
    • + 4

    Не съм съгласен. Приемането на еврото ще е грешка. Искам референдум.

    Нередност?
  • 2
    bsk421124384 avatar :-|
    bsk421124384
    • - 4
    • + 2

    Евро е смьрт за Бьлгария! Референдум

    Нередност?
  • 3
    susedkata avatar :-|
    Любопитната Съседка
    • - 3
    • + 1

    До коментар [#2] от "bsk421124384":

    Руски троле, поне да беше си направил труда да си инсталираш българска азбука! Дори и тази работа за която са те наели я вършиш калпаво, и не си заслужил твоите копейки днес.

    Нередност?
  • 4
    nca43604694 avatar :-|
    Данчо
    • - 1
    • + 1

    Никой тук не е трол, откъде накъде пък руски. Не залитайте по фоби и фили, вижте нашия интерес. Той е запазване на лева.

    Нередност?
  • 5
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev
    • - 3
    • + 2

    Зашо някой трябва да е руски трол, за да защитава националния ни интерес? А той е - никаква еврозона преди 2030 година !!

    Уважавам мнението на говерньора на БНБ, но 1) нивото ни на кохезия с ЕС е ниско, т.е. в резултат от влизането в еврозоната тук ще има висока инфлация. 2) влизаме в период на стагфлация на икономиката на ЕС, който ще продължи неясно колко дълго. Безумие е в такъв момент да въвеждаме допълнителна инфлация , това гарантирано ще доведе до обедняване на населението.
    Най-страшното е, че в ЕС има политически партии, като Зелените, които имат интерес кризата да прдължи максимално дълго за да могат да ни натрапят политики и законодателство, което не бихме приели в нормални условия. И което е вредно за развитието на икономиката по рпинцип, защото причините за въвеждането му са от идеологичеко естество, а не научно обосновани.
    ТВЪРДО НЕ на влизане в еврозоната през 2024 г.

    Нередност?
  • 7
    popopo avatar :-P
    popopo
    • - 1
    • + 2

    Данчо / bsk421124384 / Vassil Stoychev - мислят по начина на Русия.
    Управителят на БНБ мисли по друг начин - на Българския интерес.
    Хърватите и словенците искат еврото, а ние не.
    Те са най-развитета и европейска част на бивша Югославия / всеки, който е минавал през тези страни, знае за какво става въпрос /.
    Те ли са тъпанарите?
    Къде са те, къде е Сърбия, с която бяха в една федерация?
    Прости и логични риторични въпроси.

    Нередност?
  • 8
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..
    • - 1
    • + 2

    Некъв модератор тук е поддръжник Путлера и ИзроДженец..
    Поздравляю, дорогой! Ти с маскве модерируюш?

    Нередност?
  • 9
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Интересът на България е да се движим към Европа, а не в обратната посока. Неслучайно заблудените душици, които говорят за някакъв въображаем "национален интерес", магически се оказват и против НАТО, и против ЕС, и против ваксините...

    Умишлено "национия интерес" бива пришиван към всякакви нелогични постове, които нямат никаква аргументация. В 90% от случаите може да се замени "националния интерес" с "руския интерес" и смисълът не се променя изобщо.

    Нередност?
  • 10
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    До коментар [#4] от "Данчо":

    Нашият интерес е приемане на еврото, интеграция с ЕС, икономическо развитие и пълно възползване от достъпа до богатия Европейски пазар.

    Именно защото огромна част от популацията тук бива лъгана и манипулирана ежедневно, българското развитие крета далеч зад други Източноевропейски държави, където обществото е будно и про-европейско. Референдумът е изключително вредно средство, когато населението в една държава е необразовано и силно дезинформирано.

    В държава, където хората теглят бърз кредит за да ходят на море, ти искаш да правиш референдум на финансова тема. Що за глупост?

    Нередност?
Нов коментар