НСИ ревизира икономическия растеж за първо тримесечие от 4.5% на 4%

Промяната в данните идва основно от необичайно покачване на запасите и промяна в оценките за инфлация

При данните за износа макар да няма съществена промяна номинално, реалният ръст се понижава от 11.8% на 6.5%.
При данните за износа макар да няма съществена промяна номинално, реалният ръст се понижава от 11.8% на 6.5%.
При данните за износа макар да няма съществена промяна номинално, реалният ръст се понижава от 11.8% на 6.5%.    ©  Цветелина Белутова
При данните за износа макар да няма съществена промяна номинално, реалният ръст се понижава от 11.8% на 6.5%.    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Според новите данни БВП за периода януари-март е 32.8 млрд. лв., или с 2.4 млрд. лв. повече, отколкото НСИ отчете първоначално на 17 май
  • Данните за вноса на стоки и услуги са ревизирани надолу с над 500 млн. лв. до 24.96 млрд.
  • Най-фрапиращото е появата на рекордно покачване на запасите с 2.5 млрд. лв.

Икономиката на България през първите три месеца на 2022 г. е пораснала с 4% на годишна база, а не с 4.5% както показваха експресните оценки само преди няколко седмици. Това става ясно от публикуваните днес по-подробни предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). На тримесечна база също има ревизия от 1 на 0.8%, като и данните за предходните периоди от 2021 г. са преразгледани леко надолу.

Ревизиите с постъпването на по-пълни данни не са нещо необичайно, но конкретно в случая при някои от числата се наблюдават странни, мащабни и трудно обясними движения. Най-фрапиращото е появата на рекордно покачване на запасите с 2.5 млрд. лв., което не съответства на историческите нива за първо тримесечие и което съществено променя и общата оценка за брутният вътрешен продукт (БВП).

По-голям номинално, но не и реално

Всъщност според новите данни БВП за периода януари-март е 32.8 млрд. лв., или с 2.4 млрд. лв. повече, отколкото НСИ отчете първоначално на 17 май. Въпреки номинално по-големия ръст на икономиката обаче НСИ свива оценката си за реалния растеж с 0.5 процентни пункта до 4%, което може да се обясни единствено с ползван различен, значително по-висок дефлатор. Това е широк измерител на покачването на цените, който се различава от потребителската инфлация, тъй като поскъпването в различните сектори на икономиката, а също и промените в експортните цени могат да варират много.

НСИ не публикува отделно данни за ползвания от нея дефлатор, как го изчислява и какви допускания ползва. Все пак съществената му промяна му със задна дата е странна, тъй като и по време на изготвянето на експресните оценки данните за потребителската и производствената инфлация са налични.

Като компоненти най-голяма част от новата по-висока стойност на БВП идва от бруто капиталообразуването (част от което е споменатото изменение на запасите). В пресните данни то вече е 6.5 млрд. лв., или с над 1.8 млрд. лв. повече. Покачване обаче има и при крайното потребление, което е с 250 млн. лв. надоре до 26.6 млрд. лв., както и при нетния износ, където отрицателното салдо се свива с 425 млн. лв. до -295 млн. лв.

Тук идват и още две мистерии. Първата: данните за вноса на стоки и услуги са ревизирани надолу с над 500 млн. лв. до 24.96 млрд. лв. Те в голямата си част се базират на информация от митническите декларации, така че разминаването може да се обясни най-вече с оценки за услуги за чужди граждани и фирми като туризъм и транспорт. А вторият проблем е, че при данните за износа макар да няма съществена промяна номинално, реалният ръст се понижава от 11.8% на 6.5%. А това загатва, че вероятно голямата промяна на дефлатора е продиктувана от различни експортни цени в някоя стокова група с голяма тежест.

Кой се презапасява

Най-необясним обаче остава моментът с изненадващо появилите се запаси. Едно възможно обяснение е просто, че предвид растящите цени и несигурността около войната фирмите увеличават складовите наличности от материали, за да подсигурят производството си. Реално завишени стойности на ръста на запасите има и в предходните две тримесечия, а и в последното издание на своя "Икономически преглед" и БНБ загатва за подобна тенденция. "Ускоряването на растежа на кредита за нефинансови предприятия отразява главно значителното поскъпване на суровините и материалите за производство и свързаната с това необходимост от кредитен ресурс за оборотни средства и за поддържане на запаси", пише в анализа на централната банка.

Друго възможно обяснение конкретно за началото на 2022 г. е блокираният износ на зърно. В началото на войната правителството първо негласно с административно протакване, а после и с намерение да изкупи голяма част от реколтата, задържа експорта, като в началото на март оценките на наличностите по складове бяха за 2.8 млн. тона. Тези запаси, както и преоценяването им по растящи цени, може да обяснят поне частично голямото число. А друго възможно обяснение е, че покрай разразилата се краткотрайна паника по бензиностанциите, е възможно търговците на горива и рафинерията да са увеличили временно запасите си, за да посрещнат евентуален нов бум в търсенето.

Естествено е възможно и да има и наслагване от тези, а и други фактори. Дори и така обаче остава неясно защо това не е уловено от данните до 17 май и какво ново като информация е постъпило в последните няколко седмици. Като цяло темата за качеството на статистическите данни периодично изниква и макроикономическите експерти често изразяват резерви към ползваните допускания и сезонното изглаждане на данните. Според тях при мащабни промени като пандемия и война е възможно иначе умерени изкривявания да станат и още по-съществени. Например ако се гледат неизгладени данни растежът на годишна база е 5%.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    storm avatar :-P
    Storm Of Change
    • + 1

    Хубава снимка от терминала на Лукойл :) Ако това е индекса за растежа у нас, то явно паниката по едновременното заклащане на Киро и смяната на Херо Мустафа е обзела и редакцията :)

    Нередност?
Нов коментар