Разводът във властта

Криворазбраната актуализация

Няма проблем дори и да няма промени в бюджета, а рискът е да се залитне в популизъм в парламент без ясно мнозинство*

Бюджетът ще бъде приет, увери премиерът Кирил Петков
Бюджетът ще бъде приет, увери премиерът Кирил Петков
Бюджетът ще бъде приет, увери премиерът Кирил Петков    ©  Цветелина Белутова
Бюджетът ще бъде приет, увери премиерът Кирил Петков    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Слави Трифонов ползва промените в бюджета за бягството си от коалицията, но без ясни аргументи
  • Управляващите от "Промяната" заложиха огромен разход за пенсии, който разклаща трайно стабилността на държавните финанси
  • Задаващата се политическа несигурност само може да раздуе предизборно още разходите

Готвената от правителството актуализация на бюджета се оказа един от поводите партията на Слави Трифонов да напусне коалицията. А причината: според Трифонов в държавата вече няма пари, вероятно визирайки попарените искания на неговите министри за многомилиардни нови разходи за строителни плащания.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Слави Трифонов ползва промените в бюджета за бягството си от коалицията, но без ясни аргументи
  • Управляващите от "Промяната" заложиха огромен разход за пенсии, който разклаща трайно стабилността на държавните финанси
  • Задаващата се политическа несигурност само може да раздуе предизборно още разходите

Готвената от правителството актуализация на бюджета се оказа един от поводите партията на Слави Трифонов да напусне коалицията. А причината: според Трифонов в държавата вече няма пари, вероятно визирайки попарените искания на неговите министри за многомилиардни нови разходи за строителни плащания.

Истината е, че предложената от кабинета актуализация на Бюджет 2022 беше разочароваща, но по други причини. Тя беше заложена още в коалиционното споразумение в края на миналата година, но тогава четирите управляващи партии я обвързаха с конкретни реформи в публичната сфера. Междувременно започна войната в Украйна, инфлацията в страната (до голяма степен очаквано) стана двуцифрена, а управленската коалиция започна да буксува при вземането на важни решения. Така в крайна сметка Министерството на финансите предложи бързи промени в Бюджет 2022, които отразяват основно спорните антиинфлационни мерки на правителството и не предвиждат никакви реформи.

Държавният бюджет не мина в ресорна комисия, ИТН гласува с "въздържал се"

Изненадващо актуализацията на бюджета на държавата не получи одобрение на първо четене в ресорната бюджетна комисия. Оказа се, че гласовете "за" (БСП, ПП и ДБ) са колкото гласувалите "против" (ГЕРБ и ДПС) и "въздържал се" (ИТН) като така дали актуализацията на бюджета ще бъде допусната за разглеждане по същество ще се реши в пленарна зала.

Промените в другите два бюджета - на здравната каса и на Държавното обществено осигуряване, минаха и в комисия. Но предвид, че настроението сред политиците е вече предизборно, едва ли в зала актуализацията ще бъде отхвърлена на първо четене, защото в държавния бюджет промените са свързани и с трансферите към НОИ за по-високите пенсии.

Междувременно финансовият министър се съгласи с тютюевия бранш увеличението на акциза на цигарите да е от 1 септември, за да имат време да се подготвят за промяната.

Крайният резултат - текущите разходи на държавата или тези, които дори и при криза се ограничават най-трудно, се предлага да достигнат почти 36% от БВП, касовият дефицит се запазва на 4.1% от БВП, но номинално ще е рекорните 6.2 млрд. лв. В малко по-дългосрочен план пък рискът е страната да не изпълни критериите за инфлация и бюджетен дефицит за влизане в еврозоната.

Излизането на ИТН от коалицията поставя под въпрос гласуването на всички тези промени. Но това няма да е проблем нито за пенсиите, нито за държавата. Рисковете сега са два, и са все в негативна посока: или да се залитне към популизъм като през лятото на миналата година, когато предизборно всяка партия реши да раздава щедри подаръци, или съвсем скоро да се влезе в нова спирала на икономическа несигурност без правителство и парламент.

Какви са промените

И все пак, какво предложи да промени правителството, преди Трифонов да излезе от него - приходите се увеличат с 1.65 млрд. лв. и достигат 58.9 млрд. лв. Разходите обаче са повече - почти 2 млрд. лв. или над 43% от БВП. Така касовият дефицит ще порасне номинално с още близо 330 млн. лв. Като съотношение спрямо БВП обаче той остава 4.1%, тъй като според последната прогноза на Министерството на финансите БВП на страната също ще се увеличи повече номинално през тази година и ще надхвърли 150 млрд. лв. Не беше съвсем ясно как се променят параметрите на дефицита на т. нар. начислена основа, който гледа ЕК. Финансовият министър Асен Василев обяви, че той остава непроменен, т.е. тази година ще е 5.5% от БВП. Ако страната иска да приеме еврото от началото на 2024 г. (което на този етап вече изглежда все по-малко възможно) ще трябва да поиска от ЕК нов конвергентен доклад. При изготвянето му догодина ще се гледат резултатите от Бюджет 2022. Правителството вероятно се надяваше, че част от сега планирания минус ще бъде признат като разходи за извънредни мерки покрай войната в Украйна и ковид и няма да бъде вкарано в процедура по свръхдефицит.

В малко по-голяма дълбочина - очакваните данъчни постъпления в актуализацията са с почти 950 млн. лв. повече спрямо първоначално заложените за тази година. В същото време обаче с предложените антиинфлационни мерки на властта, които включват по-голяма данъчна отстъпка за деца, 0% ДДС за хляба, намален на 9% ДДС за доставки на газ и парно, освобождаване от акциз на ел. енергия и газ ще струват почти 600 млн. лв. Така в крайна сметка правителството залага нетно едва 350 млн. лв. повече данъчни постъпления спрямо първоначалните сметки в бюджет 2022. За сметка на това се планират допълнителни малко над 1 млрд. лв. грантове по Плана за възстановяване на ЕК, които страната очаква като плащания тази година.

Най-голям дял от разходите пък е основно за финансиране на готвеното увеличение и преизчисляване на пенсиите (виж карето) - почти 1.5 млрд. лв. за половин година. Според работни изчисления на НОИ (които не са публични) обаче, за същите промени догодина ще са нужни допълнителни почти 3.8 млрд. лв., като така общо разходите за пенсии ще нараснат до над 18.7 млрд. лв.

Всички тези мерки реално насърчават потреблението и действат проинфлационно, вместо да са насочени само към подкрепа на доходите на най-нуждаещите се групи от обществото. Според бившия министър на икономиката и на социалната политика Лидия Шулева например ваучери за уязвимите групи, които да служат както за храни, така и за консумативи и лекарства, биха били по-ефективна мярка.

В актуализацията имаше и още един спорен момент - разходите в бюджета, които са свързани с издръжка на ведомства, заплати, пенсии, растат с твърде бърз темп и ще достигнат почти 36% от БВП при общо 43% разходи. Това оставя малко пространство за маневри при криза, ако приходите в бюджета започнат да спадат. За тази година правителството има буфер - парите за инвестиции. Още преди дни финансовият министър Асен Василев заяви, че те няма да се намаляват с актуализацията. Тази година са заложени рекордните 8.2 млрд. лв. за капиталови разходи, но към април те са изпълнени на около 10% от плана.

Критично към бюджета беше и отношението на икономистите от БАН. Според тях антиинфлационни мерки, базирани предимно на компенсиране на загубата на покупателна способност поради по-високите цени, а не толкова на развиване на производствен капацитет за осигуряване на по-високи доходи, биха довели до "макроикономическа нестабилност със сериозни последици и за фискалната устойчивост на страната".

А дългът?

Донякъде изненадващо правителството предложи да се увеличи и таванът на новия дълг през тази година с още 3 млрд. лв., като така ще достигне рекордното число от 10.3 млрд. лв. Идеята е допълнително набраните средства да послужат за рефинансиране по падежиращия държавен дълг в началото на следващата година. През март 2023 г. страната трябва да погаси емисия еврооблигации на стойност 1.14 млрд. евро. В това искане има резон, доколкото то се аргументира с политиката на големите централни банки, които вече обявиха, че започват да вдигат основните лихви. Друг е въпросът, че това беше ясно още при приемането на Бюджет 2022 през февруари. Още в този момент държавата можеше да излезе и на международните пазари, но се забави с емисията, а след това започна войната в Украйна. Което в комбинация с новините за ръст на лихвите доведе до по-високи рискови премии. Международната емисия с падеж 2030 г., която в началото на годината се търгуваше на нива около 0.75%, сега се котира на нива около 3%.

Във вторник финансовият министър Асен Василев заяви, че България вероятно ще излезе на външните пазари на дълг още в началото на следващата седмица. След новината за коалиционните трусове обаче при разклатено управление звучи много малко вероятно.

"Не е задължително да има проблем, ако се излезе на външния пазар следващата седмица. Причината е, че пазарите търсят доходност при премерен риск. Нашият дълг е нисък", казва икономистът Калоян Стайков.

А ако нищо не се гласува

Излизането на ИТН от управленската коалиция поставя под въпрос готвената актуализация. В изявлението си Трифонов обяви, че ще подкрепят социалните мерки, но не и проинфлационните идеи. Което само по себе си е противоречие, защото и увеличението на пенсиите ще доведе до по-висока инфлация.

Всъщност държавата може да продължи да работи и без актуализация на бюджета. "Индексацията на пенсиите с 6.1% от 1 юли вече е заложена. Оттам нататък правителството може да гласува всякакви временни добавки, с които да увеличи допълнително пенсиите до исканите нива", обяснява Стайков. Според него ако няма актуализация единственото, което няма да влезе в сила, са данъчните намаления.

"Всички разходи могат да се случат без проблем. Единственият проблем ще е, ако надвишат общите предвидени разходи и искат да ги финансират с превишение на приходите", допълва Стайков.

Без актуализация дори може да се избегнат грешките от прекрояването на бюджета от служебния кабинет миналото лято. Големият въпрос е по-скоро в каква посока ще поеме икономиката междувременно при очертаната политическа несигурност и колко се отдалечават реформите.

*Текстът е допълнен с резултатите от гласуването в ресорната бюджетна комисия на първо четене на 9 юни.

Предложените антикризисни мерки

- Осъвременяване на пенсиите с 10% от 1 юли, ковид добавката от 60 лв. влиза в основната пенсия. Преизчисляване на старите пенсии от 1 октомври. Минималната пенсия става 467 лв. (ръст от 26.2%). Нужни средства: 1.45 млрд. лв.

-По-висока данъчна отстъпка за деца, която ще може да се ползва авансово още тази година. (минус 230 млн. лв.).

- Намалена ставка на ДДС в размер на 9% за парно и природен газ от 1 юли (- 65 млн. лв.)

- Въвеждане на нулева ставка на ДДС за доставка на хляб (- 60.9 млн. лв.)

- Освобождаване от акциз на електрическата енергия и природния газ, включително втечнен нефтен газ (LPG) - 159 млн. лв.

- Връщане на 20 % за ДДС за консумацията на бира и вино от ресторантьорски и кетъринг услуги от 1 юли. (+ 9.8 млн. лв.)

- Увеличаване на акциза за цигари, тютюн за пушене, пури и пурети, нагреваеми тютюневи изделия и наргилета и въвеждане на акциз върху течностите в електронните цигари

-Намаляване на размера на законната лихва от ОЛП+10% на ОЛП+8% (-13 млн. лв.).

- Отстъпка от 25 ст. при зареждане на горива на бензиностанция (-150 млн. лв.)

Слави Трифонов vs числата

Критиките към управлението на държавните финанси на лидера на ИТН са силно преувеличени

"Никой не знае за какво се изхарчи най-голямата сума в историята на България - 9 млрд. лв. за 9 дни"

Трифонов говори за похарченото от бюджета през декември 2021 г. Първо, сумата не е за девет дни, а за месец. Второ, традиционно десетилетия наред през декември разходите са по-високи от средно месечните за годината. Трето, от сумата 2.1 млрд. лв. бяха складирани за разходи през тази година - помощи за бизнеса за тока (1.3 млрд. лв.) и ковид-добавки за пенсионерите (818 млн. лв.), които са изхарчени през първите месеци на 2022 г. Така реално декемри са похарчени 6.86 млрд. лв., което е почти милиард под числото от предния декември (при управлението на ГЕРБ), т.е. рекордно харчене няма. Частта с "никой не знае" не е вярна, защото разпределението на "спестеното" беше гласувано публично в парламента.

"В държавата вече няма пари"

Все още бюджетът е на касов излишък. Друг е въпросът, че с рязкото вдигане на пенсиите (планирано в актуализацията) се формира по-голям дефицит за години напред.

"4 млрд. се източиха от енергетиката и се изхарчиха за текущи нужди"

Държавните производители на ток, и най-вече "АЕЦ Козлодуй" отчитат рекордни печалби, защото себестойността на техния ток е в пъти по-ниска от борсовите цени. Иззетата печалба, която е под 1 млрд. лв., се преразпределя за енергийни помощи за бизнеса. Числото 4 млрд. лв. вероятно е сумата на общо отпуснатите помощи за ток за бизнеса от есента на миналата година досега, като за целта са използвани и средства (около 1 млрд. лв.) от Фонда "Сигурност на електроенергийната система", както и от бюджета.

Отделно от НЕК бяха взети 1.2 млрд. лв. (малка част от тях набавени със заеми) с цел да се осигурят средства за покупката на зърно. Такава обаче все още не е извършена. А с въпросните средства от НЕК формално са погасени стари заеми към компанията от Министерството на енергетиката.

"1.2 млрд. се взеха, за да се купи зърно. Зърно няма, а и 1.2 млрд. ги няма. Къде са?"

След началото на войната в Украйна правителството реши да се запаси с повече пшеница, царевица и слънчоглед. Дори опита да попречи на договорени сделки за износ на частни търговци, като проверяваше протяжно и бавеше товаренето. Тази спорна операция по изкупуване през зле работещата стокова борса се забави и така и не се състоя. Правителството призна, че риск към момента няма и се отказа. Парите са по сметка на централния бюджет и не са изхарчени, заяви премиерът в сряда.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 5
    • + 2

    Чак пък Трифонов да е избягал без ясни аргументи не беше така, доста неща каза. Явно Трифонов не иска да е участник в поредното национално предателство за Северна Македония и в поредния фалит на държавата. Бърза докато е време да се спаси от отговорност. Още някой месец и другите в коалицията щяха да се състезават и карат кой първи да излезне от това управление и да стане герой.
    А актуализацията им на тези измамници е с единствената цел повече дългове тази години. За съжаление вече напомпаха инфлацията у нас с неадекватното си и безхаберно управление до нива, които вече не се търпят.

    Нередност?
Нов коментар