Вятърното бъдеще на Североизтока

До Каварна е разположен най-големият вятърен парк в страната - "Св. Никола", а инвестиционният интерес към региона се възражда

Вятърният парк "Св. Никола" започва работа преди 13 години, а турбините имат още 12 години живот, преди да бъдат извадени от експлоатация
Вятърният парк "Св. Никола" започва работа преди 13 години, а турбините имат още 12 години живот, преди да бъдат извадени от експлоатация
Вятърният парк "Св. Никола" започва работа преди 13 години, а турбините имат още 12 години живот, преди да бъдат извадени от експлоатация    ©  Цветелина Белутова
Вятърният парк "Св. Никола" започва работа преди 13 години, а турбините имат още 12 години живот, преди да бъдат извадени от експлоатация    ©  Цветелина Белутова

Няколко десетки километра след като поемете по пътя на север от Варна, няма как да не ви направят впечатление огромният брой вятърни перки. Малко след Каварна те се умножават, разположени са малко хаотично - някои са до пътя, други - навътре в земеделските земи, а трети - до морето. Причината за този организиран хаос е, че някои са на големи енергийни или индустриални фирми, докато други са на по-малки инвеститори. Но по-голямата е, че Североизтокът е най-благодатният регион на България за вятърна енергия.

"Това така е така, тъй като сушата е изнесена в морето и няма какво да спре северния вятър по пътя му да захранва вятърните турбини", разказва пред "Капитал" Радомир Драганов, ръководител на "Св. Никола", най-големият вятърен парк не само в региона, но и в България. Намира се между Каварна и след село Българево, където 52 турбини, разположени на площ 60 кв. км, осигуряват целогодишна мощност 156 мегавата. Собственик на парка е американската компания AES Bulgaria, която управлява и едноименния ТЕЦ в Маришкия басейн. До "Св. Никола" са разположени още два парка - ВяЕЦ МЕТ и ВяЕЦ "Калиакра". Така само на това парче земя се произвежда енергия с обща мощност над 230 мегаватчаса, или малко повече от 10% от мощността на АЕЦ "Козлодуй" в момента.

Вятър и енергиен преход

Вятърът е ключов за прехода към зелена енергия от възобновяеми източници. В страни като Норвегия и Холандия през последните години мощностите от този тип се удвояват, а общото между тях и България са много добрите условия, които дават моретата. Последните години обаче България не се възползваше от този потенциал - за около 10 години нямаше никакви нови проекти. Това обаче започва да се променя - някои проекти, започнати преди десетилетие, сега започват да се възстановяват, има и нови.

Сред тях е и германската wpd, която има проект за вятърен парк край Балчик с мощност до около 100 мегавата. Заради напредване на технологиите например компанията ще инсталира по-малко перки, но с повече мощност. Има план и за парк в Румъния - с внушителните 1.9 гигавата офшорен парк за над 2 млрд. долара, както и край Добрич. Не е случайно, че именно на няколко километра на север от Варна, в Румъния, са разположени едни от големите централи в Европа. Катализатор на всички тези процеси е енергийната криза и войната в Украйна.

След години България най-вероятно ще има поне няколко големи вятърни парка, като интерес не липсва и има постъпили вече няколко проекта в Енергийния системен оператор (ЕСО) за паркове, които са много над размера на "Св. Никола" и които ще отговарят на световните стандарти за вкарване на сериозен процент вятърни мощности в енергийния микс.

Законодателството в България обаче остава сериозен проблем заради сложните административни процедури и трудното вкарване на вятърни и слънчеви централи в енергийния микс на страната. Освен това държавата все още не позволява развитието на вятърни проекти в българската акватория на Черно море. До голяма степен причините за това са екологични, макар в Румъния строежът да е позволен. Причината е, че край нашите брегове и нагоре в Черно море минава миграционният път на прелетни птици. И макар да е 200 км навътре, има притеснения, че те може да се отклонят и към сушата, където има инсталирани вятърни перки.

През 2017 г. България беше осъдена и от Европейския съд за неизпълнение на задължението си да защити "Натура 2000" зоните в района на Калиакра. Това спря и много проекти за вятърни централи, въпреки че дори според "Грийнпийс" вятърните перки са с най-малките рискове за птиците и делфините в резултат на човешката дейност.

В парка "Св. Никола" например имат радарна система, към която се подава сигнал от орнитолози, които наблюдават птиците, и турбините се спират при нужда. Подобна интегрирана радарна система е направена с останалите ветрогенератори в района, като обхваща защитена зона "Калиакра".

Как се строи вятърен парк

Едно от предимствата на вятърните централи е, че изграждането им не отнема много време, както е при конвенционалните топло- или ядрени централи - при последните може да отнеме до 15 години. А от първата копка за вятърния парк до пускането в експлоатация обикновено е въпрос на месеци, след като все пак е минат дългият процес по разрешителни, договори за наем, покупка на земя и т.н. Това е така до голяма степен защото големи западни компании изцяло сглобяват перките и изграждат инфраструктурата, докато за инвеститора остава просто уреждането на административната част.

Според Радомир Драганов и Росица Рикова, технически асистент в AES Wind Bulgaria, турбините се подбират според вятърния ресурс на района. Обикновено се наемат компании, които да направят проучвания за естеството на вятъра, но често при наличието на исторически данни това улеснява много процеса. След това се правят изводи и се подбира подходящата турбина. В случая на парка "Св. Никола" още преди началото на строежа са се правили изследвания на място за вятъра. В района вече има и много повече турбини, което носи и готови аналитични данни.

В района средната скорост на вятъра е около 7 м/сек., което чисто технически се счита за "средно нисък вятър" - това означава, че турбината трябва да е по-голяма, с по-голям диаметър и по-голяма дължина и да може да оперира на максимален капацитет целогодишно.

Площта не е изцяло собственост на ветропарка, закупена е само малка част от имотите. Едно от важните неща при построяването на вятърен парк е да има определено отстояние между турбините поне 500 м. Причината за това е съвсем логична - те не трябва да са разположени една до друга, за да не си "консумират вятъра", като самото им преплитане на близко разстояние би означавало съкращаване на техния живот.

Във вятърния парк "Св. Никола" на място работят 10 души, от които 6 са техници, които извършват цялата планова поддръжка. Основна част е дистанционно управление, което се извършва от ТЕЦ комплекса на американската компания в Стара Загора. Въпреки че подобни централи дават възможност за работа на местното население, модерното поколение ветропаркове обикновено така биват изграждани, че турбините и подстанциите да се управляват дистанционно.

Инвестиция

Първоначалната инвестиция на централата от 270 млн. евро (527 млн. лева) е сред най-големите външни инвестиции във ВЕИ в България. Голяма част от нея е отишла именно към закупуването на 52-те ветрогенератора V90-3MW MK8 от датската компания Vestas. Другото голямо перо е било инфраструктурата на парка, така че той да е достъпен и свързан с мрежата. Според Радомир Драганов "за много малко време - само за няколко месеца, са се изградили чакълени пътища, които да са достатъчно широки и дълбоки, така че под тях да може да мине над 200 км кабелна линия, която свързва всички турбини с подстанцията на централата". Самите генератори биват вдигнати изключително бързо, само за 3 месеца.

Чист ток

"От ноември до февруари е "сезонът", когато се произвежда най-много ток от вятър при нас", заявяват от централата. Обикновено това е и стандартният период в почти цяла Европа, тъй като през лятото дори по крайбрежието силата на вятъра намалява.

Когато е строен паркът, очакванията са той да произвежда определено количество ток, който директно да бъде продаван на мрежата. Но централата среща проблеми в началото с остарялата инфраструктура на мрежата и в първите няколко години от съществуването си при много силен вятър и много генериран ток мрежата не можела да поема цялото напрежение и паркът е бил ограничаван. Чак след 2014 г. са сложени нови кабели и проблемът е бил решен. Така в последните 5 години паркът произвежда средно по 330 000 мВтч годишно, които биват изкупувани на преференциални цени от Националната електрическа компания (НЕК) и допринасят в страната общият дял на вятърна енергия да е около 5-10%. Предвид потенциала на Североизточния регион и анализите за развитие на Черно море като хъб на вятърната енергия България със сигурност има много накъде да се развива, в това число особено регионът след Варна. Разбира се, всичко това трябва да върви и с цялостна стратегия и законодателство, както и по-облекчени административни процедури за изграждане като цяло на ВЕИ инсталации.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..
    • + 1

    Мдаа. Да се запише в закона проект мениджърите да се заселват на до 5 км. от ВЕИ фермата...дори чужденци... и да се сложи срок прозорец за реализация...
    Тука в Норвегия точно такъв проблем се появи и имаше много протести от местните... Държавата и обшината дала концесия за ветропарк, преди години... След 10 г. инвеститора решава да построи... обаче в близост до перките вече е застроено с жилища, и на никой не му е приятно да му премигва залеза или да слуша жуженето константно. Фирмата има разрешения, но от предни съветници, които може да не са на власт и да са се “възползвали“.. от абитуриентката... Корупция, както знаем, има навсякъде... В Германия и фец и вец - и със зелена като Гретето политика си затвориха централите... ше земат от Путлер газ... Докараха я в цяла Европа заради техни корупционни интереси... тока да поскъпне четворно...

    Нередност?
Нов коментар