Заради високите цени износът расте с една трета и към април

Експортът към европейския пазар се увеличава по-бързо, отколкото към трети страни

Ефектът от по-високите цени върху износа засега е положителен.
Ефектът от по-високите цени върху износа засега е положителен.
Ефектът от по-високите цени върху износа засега е положителен.    ©  Георги Кожухаров
Ефектът от по-високите цени върху износа засега е положителен.    ©  Георги Кожухаров
Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Продадените навън български стоки от началото на годината до април са с над една трета нагоре спрямо същия период на 2021 г. и са на стойност близо 29 млрд. лв., показват предварителни данни на НСИ. По-голямата част от ръста е към страни от ЕС.Експортът през първите четири месеца номинално е с 52% повече и в сравнение с предкризисната 2019 г.

Числата обаче трябва да се четат с едно наум, тъй като те отразяват не количеството на продадените стоки, а тяхната парична стойност. Затова ръстът до голяма степен се дължи и на по-високите цени. Платформата на НСИ за външната търговия продължава да е недостъпна през последните месеци заради софтуерна актуализация, така че точни данни за обемите липсват.

15-и пореден месец на ръст

Само в рамките на април е изнесена българска продукция за 7.6 млрд. лв., или с 30% нагоре на годишна база. Това е 15-ият пореден месец на ръст. Така данните остават добри въпреки прогнозите за свиване на външното потребление.

Износът продължава да расте с двуцифрени темпове от началото на годината и въпреки сравнително високата изходна база - в началото на 2021 г. той вече тръгна нагоре след спада през пандемичната 2020 г. Към април експортът към ЕС допринася с цели 24 пр. пункта от общото увеличение.

От друга страна, рекордно високата инфлация в еврозоната има нееднозначен ефект по отношение на износа. От една страна, тя намалява покупателната способност на домакинствата и води до свиване на потреблението. От друга обаче, експортноориентираните фирми получават по-висока цена за продукцията си. Засега изглежда ефектът е в положителна посока.

Енергията и химикалите теглят ръста извън ЕС

Българската продукция, реализирана извън ЕС, е за 9.2 млрд. лв. към април и е с близо 28% нагоре на годишна база. Основни търговски партньори от началото на годината са Турция, Сърбия и САЩ, които са дестинация за една трета от изнесените за трети стани български стоки. Китай, която миналата година е била в топ 3, отива надолу заради спад от 40%. Експортът за Сърбия пък се е увеличил с 87%, което качва страната до втора позиция.

Най-продаваната извън ЕС българска продукция е от категорията на енергийните суровини, където влизат нефт, газ, въглища и електроенергия, а стойността ѝ е нараснала с близо 200% на годишна база. Така групата допринася с цели 16 пр. пункта за общия ръст на износа извън ЕС. Именно енергийните суровини обаче бележат и най-голямо поскъпване на световните пазари.

По данни на НСИ общият износ на електроенергия (както към ЕС, така и към трети страни) през първото тримесечие се е удвоил на годишна база и достига 3903 ГВтч. Изчисления на "Капитал" показват, че през първите 5 месеца е изнесено електричество за около 2 млрд. лв.

За ръста на износа към трети страни допринасят също така химичните вещества, машините и храните. След енергийните ресурси с най-висок ръст са естествените мазнини, чието увеличение е близо 142% на годишна база, като тук също ефект оказват по-високите цени.

Силен ръст на износа към ЕС

През първите четири месеца на европейските пазари е продадена българската продукция за 19.5 млрд. лв., или с близо 37% повече в сравнение със същия период на 2021 г. НСИ предоставя по-подробна информация за търговията с ЕС с месец назад. Данните показват, че за първото тримесечие основни партньори на страната ни са Германия, Румъния и Италия, където се реализира половината от продаваната в ЕС българска продукция.

През първите три месеца най-голям е делът на изнесените за съюза артикули от разнообразни материали като кожа, текстил, хартия, метали и др. Групата тегли най-силно общото увеличение - с над 11 пр. пункта. Енергийните ресурси номинално са нараснали близо 4 пъти на годишна база, а химичните вещества са с 64% нагоре. Двете групи носят по над 6 пункта от общия ръст на износа за ЕС. Спад има в продажбите на безалкохолни напитки и тютюневи изделия.

Продажбите на "разнообразни готови продукти" се увеличават с почти 19% към март. Според стандартната външнотърговска класификация (SITC) в категорията влизат мебели, осветители, облекла и обувки, оптични уреди, оръжия и боеприпаси.

Само през март на европейския пазар са продадени стоки за 5.6 млрд. евро или с над 49% повече отколкото през същия месец на 2021 г.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 1
    • + 1

    Как няма да расте - с тези цени и инфлация. Фирмите последните месеци изнесоха житото, слънчогледа, пшеницата на огромни цени и печалби. Не е важно толкова какво и колко си изнесъл, важно е общото външнотърговско салдо, а вносът се е увеличил и то с над 30%.
    Гледам този дето интервюираше Трифонов по обслужващото радио Дарик как му спускаха опорки на лаптопа. Той пръв заговори за увеличения износ и ето днес по всички медии това е топ новина!

    Нередност?
Нов коментар