Важни промени при обществените поръчки чакат в парламента

Те предвиждат прекратяване на корупционните практики, които се създават чрез възлагането на проектите на инженеринг

Редица промени в законодателството, сред които и тези в ЗОП, борещи се срещу корупцията, не успяват да минат в настоящия парламент
Редица промени в законодателството, сред които и тези в ЗОП, борещи се срещу корупцията, не успяват да минат в настоящия парламент
Редица промени в законодателството, сред които и тези в ЗОП, борещи се срещу корупцията, не успяват да минат в настоящия парламент    ©  Юлия Лазарова
Редица промени в законодателството, сред които и тези в ЗОП, борещи се срещу корупцията, не успяват да минат в настоящия парламент    ©  Юлия Лазарова
Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Темата накратко
  • Депутати от ДБ и ПП искат да ограничат практиката проектант, строител и надзорник да играят заедно в търговете.
  • Въвеждат се допълнителни разпоредби за гарантиране на независимостта и качеството при строителството.
  • Разглеждането на внесения в парламента законопроект обаче може да не се случи.

"Основният проблем при българската форма на инженеринг е създаването на финансова зависимост на проектанта и строителния надзор от строителя, който е спечелил обществената поръчка. Така строителният процес протича в условията на остър конфликт на интереси, който се толерира от държавните институции и общините поради големите възможности за реализация на корупционни схеми."


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Депутати от ДБ и ПП искат да ограничат практиката проектант, строител и надзорник да играят заедно в търговете.
  • Въвеждат се допълнителни разпоредби за гарантиране на независимостта и качеството при строителството.
  • Разглеждането на внесения в парламента законопроект обаче може да не се случи.

"Основният проблем при българската форма на инженеринг е създаването на финансова зависимост на проектанта и строителния надзор от строителя, който е спечелил обществената поръчка. Така строителният процес протича в условията на остър конфликт на интереси, който се толерира от държавните институции и общините поради големите възможности за реализация на корупционни схеми."

Това е записано в мотивите към внесения на 16 юни от депутати на ДБ и ПП проект за изменение на Закона за обществените поръчки. Фундаменталната причина за искането на тези промени е корупционната форма, която се създава при възлагането на поръчките на инженеринг - проектантът, строителят и този, който трябва да го контролира, реално са част от една група.

Това води до финансова зависимост на проектанта от строителя и съответно до залагането на по-некачествени материали и до формален надзор, който компрометира качеството на строителството. Резултатът от това е видим при почти всички големи инфраструктурни проекти в последните години.

Въпросът е дали при сегашната политическа нестабилност Народното събрание ще намери време да разгледа и приеме тези промени. Шансовете засега не изглеждат големи.

По-рано в парламента бяха внесени и други промени в ЗОП, целящи създаването на правното основание за преодоляване на инфлацията в строителството (което беше отхвърлено на първо четене в парламента).

Промените в ЗОП

Предлага се създаването на нов член, който да прецизира понятието "инженеринг" и неговото използване с цел преодоляване на корупционните практики, като ясно се диференцират ситуациите, в които строителството при условията на инженеринг ще бъде допустимо. Ако бъдат приети промените, това ще се допуска само в следните три случая:

  • при изграждане на национални обекти, за които не са налични познания и опит за тяхното проектиране и изпълнение
  • при изграждането на общински проекти от III, IV, V и VI категория съгласно чл. 137 от ЗУТ, финансирани по европейски програми или от общинските бюджети, със срок на изпълнение до една календарна година или стойност до 120 хил. лв. без ДДС
  • при изграждане или възстановяване на обекти във връзка с отстраняване на последици от природни бедствия, аварии или други.

Промените предвиждат и задължения към изпълнителите на проекти на инженеринг, като те ще бъдат задължени за своя сметка да изготвят подробен устройствен план и инвестиционен проект, както и сами да финансират издаването на разрешително за строеж.

Въвежда се и допълнителна разпоредба, която регламентира задължителното провеждане на конкурси или търгове за проектиране, за надзор и за строителство, за строежи, които не се изпълняват на инженеринг. В тези случаи ще се изисква контролният инженер по част "Конструкции" да се избира от възложителя. Основният аргумент за въвеждането на тези две допълнителни изисквания е гарантиране на независимостта между проектант, надзор, строител и технически контрол по част "Конструкции".

Защо се възлага на инженеринг

По данни на АОП от последните три години около две трети от общия брой възложени от държавата поръчки са на инженеринг, като тенденцията за намаляване на обществените поръчки за проектиране продължава и те основно се заместват с възлагания на обектите на инженеринг.

Това е така, защото при инженеринга строителят заплаща всичко и сам си избира с каква технология да работи, с какъв екип от проектанти и архитекти да работи и какви материали да вложи в строителството на обекта. Това обаче означава на практика, че строителят ще избере и най-евтиния проект, а не най-добрия. Съответно ще вложи най-евтините материали и ще компрометира качеството на строителството.

Срещу тези практики основно застанаха проектантите и архитектите, защото щетите, които се нанасят с използването на инженеринга при възлагането, многократно надхвърлят ползите, които всъщност се свеждат само до една основна и това е бързината и удобството на възложителя при договарянето на поръчката.

Но и представители на строителите смятат, че практиката по възлагане на инженеринг е порочна. Мнение за "Капитал" изрази Чило Попов, който е заместник-управител на "Елвеко електромонтажи" ООД.

"Въведената масова практика за възлагане на обществени поръчки в строителството на инженеринг представлява парадокс на фона на световния опит. Практиката е порочна и позволява злоупотреби, нехайство и предоставяне на обществото на готов продукт със съмнително качество и материална преходност", заяви строителят.

"Тези процедури освен друго принизяват професиите на архитекта и проектанта до нивото на занаятчийството в смисъла му на това да се угажда само и единствено на този, който плаща сметката, без оглед на други професионални правила", добави още Попов.

Бързо и по-евтино

"Удобството, което възложителят си създава, давайки поръчката на инженеринг, е обикновено за сметка на надзора, който се спестява", поясни в разговор за "Капитал" инж. Иво Пенев от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. "Това неминуемо води до нарушаване на качеството на дейностите и невъзможност за осъществяването на независим контрол", посочи още той.

Според инж. Пенев трите фигури, които участват в процеса на строителството - проектант, строител и надзор, трябва да бъдат три различни лица, които са независими един от друг, за да се гарантира контрол и качество на услугата.

Но възложителите обикновено се вълнуват единствено от бързината по изпълнението на проекта, а не от неговото качество. Освен това в повечето случаи при инженеринга се прави само една обществена поръчка.

Това, разбира се, е в удобство и на строителите, които търсят бърза и по-голяма печалба, която обаче идва срещу ниско качество.

ЗОП и ведомствата

Заявки за промени в тази посока даде и министърът на регионалното развитие в оставка Гроздан Караджов, който в началото на своето управление посочи, че възлагането на проекти на инженеринг е практика, която трябва да претърпи промени. Какво е неговото становище по темата в сегашния момент не е ясно, но предложението за промени е внесено и предстои да бъде разглеждано в пленарната зала, както и в Комисията за регионална политика, благоустройството и местно самоуправление.

Междувременно намерения за промени в ЗОП има и от Министерство на електронното управление, което съобщи и публикува за обществено обсъждане промени в закона, касаещи въвеждането на допълнителни задължения за прозрачност при възлагане на проекти и дейности в сферата на електронното управление и информационните и комуникационните технологии в администрациите.

Разширява се задължението за публикуване на обявленията за всички сключени договори, попадащи в изключенията на Закона за обществените поръчки, включително инхаус възлагането, договорите за медийни услуги, сделките с имоти, арбитражните услуги и други.

За съжаление е малко вероятно нещо от това да стане факт в близко бъдеще, тъй като няма да има кой да гласува тези изменения.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар