Бюджет "За всеки по нещо"

Актуализацията на държавните финанси се превърна в замеряне с пари. Но този път на фона на икономическа и политическа несигурност

Обикновено финансов министър и председател на бюджетна комисия работят в синхрон. При актуализацията това беше трудно постижимо
Обикновено финансов министър и председател на бюджетна комисия работят в синхрон. При актуализацията това беше трудно постижимо
Обикновено финансов министър и председател на бюджетна комисия работят в синхрон. При актуализацията това беше трудно постижимо    ©  Юлия Лазарова
Обикновено финансов министър и председател на бюджетна комисия работят в синхрон. При актуализацията това беше трудно постижимо    ©  Юлия Лазарова
Темата накратко
  • Депутатите от ИТН, ДПС, ГЕРБ и "Възраждане" се обединиха и пренаписаха бюджет 2022.
  • Това им позволи да раздадат допълнителни над 900 млн. лв. за субсидии и по-високи заплати.
  • Новите разходи вещаят още инфлация и скъсено поле за маневри в бюджета.

Лятото на 2021 г. Пореден парламент без ясно мнозинство и с мирис на предстоящи избори гласува актуализация на бюджета. Логично всичко това се превръща в популистко и безотговорно надцакване за пенсиите. Е, нищо - еднократно разпускане на колана трудно ще събори финансовата стабилност на държавата.

Година по-късно обаче се оказа, че гледаме втори сезон на същия сериал. Както подобава на добре замислено продължение, сценарият е изпълнен с нови герои и още по-екстравагантни сюжетни обрати. Правителството предложи промени в бюджет 2022, които започнаха да се гласуват в парламента, след като то падна. Така новата неформална коалиция, която свали кабинетa на Кирил Петков преди дни, започна да пренаписва и идеите му за рамка на държавните финанси. С общи усилия ГЕРБ, ДПС, ИТН и "Възраждане" първо гласуваха в ресорната бюджетна комисия нови 760 млн. лв. приходи от ДДС, а след това и раздадоха допълнителни над 900 млн. лв. - за увеличение на заплатите в куп администрации, за земеделски субсидии, за общините, за няколко университета.

Парадоксалното е, че този рог на изобилието се изля, след като същите тези партии поискаха вот на недоверие заради лошо финансово и икономическо управление на държавата. Критикуваха (с основание) и антикризисните мерки на правителство, тъй като те насърчават потреблението, а оттам напомпват допълнително високата инфлация. Предложените от тях нови разходи обаче, вместо да са в обратна посока, ще имат абсолютно същия ефект - още инфлация и скъсено поле за маневри в бюджета не само през тази, но и през следващата година. Всичко това се случва на прага на нови избори и - по всичко личи - нов период на политическа нестабилност и турбулентност за световната, а от там и за българската икономика.

Новите управляващи

С аргумент, че Министерството на финансите е твърде консервативно, депутатите от ИТН, ДПС, ГЕРБ и "Възраждане" се обединиха и приеха предложението на председателя на бюджетна комисия Любомир Каримански (ИТН) очакваните приходи от ДДС до края на годината да се увеличат със 760 млн. лв. Така на консолидирана база постъпленията в бюджет 2022 трябва да достигнат почти 60 млрд. лв. Това се случи въпреки предупрежденията на финансовия министър в оставка Асен Василев, че има реален риск такива приходи от ДДС да не бъдат постигнати, както и че при подобна развръзка може да се стигне дори до замразяване на плащания към бизнеса.

"Министерството на финансите ще трябва да наложи лимити за изплащане на заплати, издръжка, плащания към бизнеса може да бъдат замразени. Под риск са фирмите, които работят с правителството, то може да се окаже лош платец през последното тримесечие", заяви при гласуването на промените в ресорна комисия Василев.

В думите му има основание - заради неяснотите около войната прогнозите за растеж на БВП са в най-добрия случай индикативни и в последните месеци постоянно се ревизират надолу. А очертаното покачване на лихвите от ЕЦБ допълнително засилва натиска. Истината е, че в бюджета има някакви буфери - при капиталовите разходи, които към момента изостават. Инфлацията също помага за по-голяма събираемост. Но при липсата на правителство администрацията също замръзва и това може да повлияе и на резултатите на приходните агенции.

Въпросът е, че веднага след като надуха приходите, "новите управляващи" (по Румен Гечев от БСП) гласуваха и над 900 млн. лв. нови разходи. И то такива, които след това се режат трудно, защото са свързани с увеличение на разходи за издръжка и на заплати на куп ведомства и бюджетни организации - от МВР до НОИ (виж карето). Те са за общо около 915 млн. лв. Част от тях ще бъдат финансирани от допълнително очакваните 760 млн. лв. повече приходи от ДДС, друга са за сметка на капиталовите разходи, а за увеличението на заплатите в МВР ще се използва специално създаденият фонд за преструктуриране на администрацията от правителството. Така бюджетното салдо ще остане на нивата, изчислени от финансовото ведомство - 6.2 млрд. лв., или 4.5% от БВП. Текущите разходи на държавата обаче, или тези, които дори и при криза се ограничават най-трудно, ще надхвърлят 36% от БВП.

"Политиците вече преминаха на предизборна вълна. Започнаха да настояват за по-големи разходи, инвестиции и по-големи помощи за населението, което е в рязък контраст с всичко, което се говореше в предишните дни и седмици, че едва ли не България фалира", коментира пред БНР финансистът Юлиян Войнов.

Грешка, две и нови отстъпки по ДДС

Още по-хаотично пък депутатите гласуваха в зала. Така се стигна до приемането на две данъчни предложения, които не бяха одобрени от ресорната бюджетна комисия - нулев ДДС за брашното и по-големи нормативно признати разходи за адвокатите.

Първоначалното предложение на правителството беше с нулев ДДС от 1 юли да се облага само хлябът. Още при обявяването му то събра много критики, тъй като е спорно доколко ще доведе до понижение на цената на продукта, но пък за сметка на това ще направи администрирането на данъка от НАП много трудно. Сега към тази чисто популистка преференция беше добавено и брашното заради грешка при гласуването от страна на депутата от ДБ Антоанета Цонева. Искането на адвокатите пък нормативно признатите им разходи по Закона за данъка върху доходите на физически лица да се увеличат от 25% на 40% първо срещна иронични коментари в ресорната бюджетна комисия. Tоeст това означава ефективна ставка по ДДФЛ от 6%. В зала обаче мина след гласуване като напук и въпреки предупрежденията, че това е дискриминационно третиране спрямо останалите свободни професии.

Депутатите решиха още ваучерите за храна, които са освободени от данъци и осигуровки до 200 лв. месечно, да могат да се използват и при заплащане на туристически услуги.

Не мина само искането на кабинета акцизът върху цигарите да се увеличи още от тази година. Всички останали предложения на правителството в оставка, свързани с пакета антикризисни мерки, като намалена до 9% ставка за парно и газ и премахване на акциза върху електроенергията, природния и втечнения газ, бяха приети без дебат.

Дългосрочните последици

Ако има някаква добра новина, то тя е, че този път поне при пенсиите има предвидимост и се гласува според предложението на правителството, колкото и спорно да е то. Така от 1 юли те ще се увеличат с 10% и към сумата ще се прибавят по 60 лв., които досега се взимаха като ковид добавка. Минималната пенсия става 467 лв., а максималната - 3400 лв. от октомври. Лошата е, че всичко това означава още по-голям дефицит в държавното обществено осигуряване, който ще трябва да се финансира с данъци. Както призна и председателят на социалната комисия Искрен Арабаджиев (ПП) - ако преди години дефицитът във фонд "Пенсии" е бил около 25%, сега е над 40%. Според него обаче този дефицит е приемлив, а и разходите за пенсии са около 10% от БВП.

В общия случай обаче всички тези нови разходи за пенсии и заплати означават и по-малко пари в държавата за други политики. Или - както предупреждават някои икономисти - нужда от вдигане на някои данъци.

"Една от възможностите за следващото правителство е да върне някакъв баланс в бюджетните разходи стъпка по стъпка, за което му трябват три или четири години. Фиксираш разходи и оставяш инфлацията и нарастването на номиналните разходи да изгори тези дисбаланси в бюджета", обяснява финансистът Любомир Дацов.

Това обаче е по-скоро оптимистичен сценарий. При нова объркана и крехка многопартийна коалиция по-вероятният изход е и трети сезон догодина, в който всеки досега забравил да си поиска нещо, ще го направи.

А що се отнася до състоянието на държавните финанси до края на годината - Петър Ганев от Института за пазарна икономика посочва, че бъдещият финансов министър ще има голяма роля за "ръчно управление на разходите" и пренасочване на някои неизпълнени капиталови инвестиции към финансиране на текущи нужди.

Новите екстра разходи

  • 300 млн. лв. за подпомагане на земеделските стопани по национални мерки за компенсации на повишените цени на енергоносители, фуражи, препарати
  • 175 млн. лв. за 20% за увеличение на заплатите в системата на МВР, като до 30 септември ресорният министър трябва да внесе доклад в Министерския съвет за направените структурни промени в МВР
  • 100 млн. лв. за капиталови разходи за общините
  • 74 млн. лв. за субсидиране на градския транспорт на София
  • 30.3 млн. лв. за ръст на заплатите на общинските администрации
  • 16.5 млн. лв. субсидия за превоз на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и в транспорта в планински и други райони
  • 20 млн. лв. субсидия за превоз на пътници по междуселищни автобусни линии
  • 50 млн. лв. за подпомагане на нуждаещите се от средства за отопление, но след анализ на деветмесечието и при икономии в държавния бюджет
  • 1.4 млн. лв. за сценичните изкуства
  • 1.4 млн. лв. за библиотеките (предложение на ДБ)
  • 2 млн. лв. за средно 15% увеличение на заплатите в НСО
  • 2.5 млн. лв. за средно 10% увеличение на заплатите в областните администрации
  • 55 млн. лв. на болница "Св. Екатерина" за оборудване на нов блок за трансплантации на бял дроб и сърце и за изграждане на детската болница в Пловдив
  • 1.9 млн. лв. за увеличение на заплатите в Института по метеорология
  • 20 млн. лв. за доплащане на разходите за детските градини и училища
  • 7 млн. лв. за субсидия на студентските общежития
  • 20 млн. лв. за субсидия на университетите
  • 1.2 млн. лв. за Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски"
  • 5.5. млн. лв. за увеличение на възнагражденията на персонала от Селскостопанската академия
  • 2.25 млн. лв. за ремонт и реставрация на Богословския факултет в София
  • 3.5 млн. лв. за ремонт на Зографския манастир
  • 5.8 млн. лв. за подпомагане на Българската православна църква и на мюсюлманското изповедание за компенсиране на скъпата електроенергия
  • 3.2 млн. лв. за ДАНС за ръст на заплатите и капиталови разходи
  • 5.5 млн. лв. за общинските музеи


1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар

Още от Капитал