Габрово - нужда от инвестиции и преструктуриране на индустрията

Производителността расте само с 5.6% средногодишно, значително по-бавно от средното за страната

Shutterstock
Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock

Габровци се шегуват и едновременно с това се гордеят със своята икономичност и ефективност - парадигма за ресурсно пестене, която винаги ще е актуална. Това се забелязва и в градското ежедневие, където безделничеството определено не е на почит, както и в културата на индустриално управление - ако посетите местен бизнес от т.нар. дискретно производство, ще видите малко хора и много машини. Но в индустрията това може да донесе ползи до определен таван. В крайна сметка не може непрестанно да увеличаваме производителността - добавената стойност на едно работно място - само с икономии чрез оптимизации. Идва момент, в който в конкуренция за същите хора с други региони и икономически сектори разбирате, че за да произвеждат повече хората, трябва да произвеждат по-скъпи продукти. Това е проблемът накратко на най-индустриалната област в България с невижданите другаде в страната и рядко срещани в Европа 52% дял на индустриалните работни места в заетостта.

Производителността в индустрията в Габрово расте само с 5.6% средногодишно, значително по-бавно от средното за страната (7.5%) и още по-бавно от други индустриални области, като Пловдив и Стара Загора например (8-9 процента). Ускоряване на ръста на производителността и заплатите ще изисква нови инвестиции в процеси и производства, които създават повече добавена стойност. Това могат да бъдат малки и средни по размер компании, включително и изнесени R&D отдели на международни компании. Това означава изместване на фокуса от компании, които търсят големи по размер производствени площи, голям пазар на труда, ниски разходи за труд и бърз достъп до международните пазари към такива, за които водещи фактори са наличието на инженерни кадри, клъстер от местни доставчици и партньори, условия за партньорства между бизнеса и образованието и екосистема, улесняваща развитието на иновации и инженерингови решения.

Традицията и странното чувство, че е престижно да си "българския Манчестър", дават на местната индустрия упоритост в опитите да се запази като дял без съществено преструктуриране. Все още заплатите са относително атрактивни за кадри от други сектори на икономиката, както и за инженерни кадри от други региони на страната. Заплатите са конкурентни спрямо тези в останалите големи сектори в местната икономика. Така например те са сходни по размер с тези в сферата на бизнес услугите, както и с 36% и съответно 26% по-високи спрямо тези в потребителските услуги и строителството. Габрово е една от областите с най-високи средни работни заплати в промишлеността в страната. В шест други области разходите за труд са по-високи, но над 10% разлика в заплатите има единствено спрямо Варна и региона около София. В силно развития индустриален център Пловдив например заплатите са почти на същото ниво като в Габрово.

Област Габрово има нетипична индустриална карта с две ядра - Севлиево и Габрово, между които са разпределени поравно по 7800 работни места в промишлеността. Между двете общини обаче се забелязват важни разлики в модела на индустриално развитие. В Севлиево четири големи компании с над 250 работни места са отговорни за близо три четвърти от производствените работни места. Три от тях са чуждестранни инвеститори - "Идеал Стандарт Видима", "Хамбергер България" и "Хитачи Енерджи България".

Профилът на индустрията в община Габрово е далеч по-разнообразен. Преобладават малките и средните по размер компании с до 250 работни места, които са отговорни за 72% от заетостта в преработващата промишленост. Чуждестранните инвеститори в общината са отговорни за по-малко от една трета от индустриалната заетост, като те са концентрирани предимно в текстилната и процесно-преработващата индустрия. Мехатроника и аутомотив секторът, от друга страна, където са концентрирани 2000 от работните места, се отличава с добра основа от местни компании, със силна експортна насоченост. Това е добра основа, но оттук насетне предстоят важни години за промяна на структурата на габровската икономика. Не е задължително това да се случва по модела на експлозивния ръст в Южна България, където притокът от инвестиции е главно "на зелено", често в големи по размер предприятия, концентриращи значителна заетост. Този модел в област Габрово е по-трудно приложим, включително и поради географските характеристики на региона и неговата транспортна свързаност. Но градът може и трябва да намери своя модел за индустриална трансформация, като има шанс да е първият в България, който реално се възползва от широка екосистема от учени, предприемачи и инвеститори.

Все още няма коментари
Нов коментар