Усещане за криза

Има ли измъкване от рецесията

Страховете са че този път няма полезни инструменти, а напротив централните банки са принудени да качват лихви заради инфлацията

Темата накратко
  • Глобалната икономика вече се забавя и все повече анализатори не изключват спадове в САЩ и еврозоната.
  • За разлика от предишните кризи, този път централните банки не могат да помогнат, тъй като трябва да се борят с високата инфлация.
  • Данните за България все още не показват никакви сигнали за криза, но страната няма как да остане изолирана от световен трус.

Когато завалят прогнози, че се очаква рецесия, самата дума започва да действа плашещо. Фирми ще фалират, хора ще загубят работата си, а някои - и спестяванията или жилищата си. Естественият въпрос, който веднага се загнездва у почти всеки, е: щом се знае, че идва, някой не може ли да направи нещо.

Политиците в последните десетилетия, движени от светкавично променящите се публични нагласи в съда на социалните мрежи, са все по-склонни да се втурват с всички сили да тушират неприятните ефекти от икономическото забавяне. Дали ще е, за да се спаси банковата система от колапс (2008 г.) или за да се предотврати хаосът от пандемията (2020 г.), решението неизменно беше проблемите просто да се залеят с пари. На места това е чист популизъм, на места - донякъде обосновано решение да се предотврати системна криза или страх, че при загуба на доходи и стандарт на живот следва опасна радикализация.

Факт е обаче, че повсеместно фискалната и паричната политика бяха подчинени на това да се изглаждат кризи, вместо да се поддържат стабилни валути и публични финанси. Ако образно си представим икономиката като дирижабъл и видим, че в балона са се появили големи дупки, може би разумното е с цената на забавяне да се приземим, да поправим щетите и отново да потеглим. Вместо това обаче стратегията досега беше да опитаме криво-ляво да закърпим нещо и да надуем горелката отдолу още по-здраво - докато има топъл въздух, няма как да падне.

Този път обаче познатият подход трудно ще сработи. Анализатори от големи институции като Citi и Deutsche Bank вече предупреждават, че вероятността от глобална рецесия наближава 50%. САЩ отчетоха спад на БВП в първото тримесечие на 2022 г., а високочестотните данни подсказват, че може това да е продължило и през второто - две поредни тримесечни свивания са една от техническите дефиниции за рецесия. Сриващите се цени на суровините с десетки проценти също са ранен индикатор, който вещае, че икономическата активност замръзва. Борсовите индекси вече няколко месеца очертаха резки спадове. А покачването на лихвите в САЩ, а отскоро и в Европа тепърва ще забавя кредитирането и ще произвежда трудности с обслужването на заеми от фирми и домакинства.

И ако в началото на ковид управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева можеше да даде рецепта (или по-скоро заклинание) "Харчете, харчете, харчете! Харчете колкото можете и после и малко отгоре!", сега никой не предлага това. При вече загнездилата се инфлация на нива, невиждани от повече от 40 години, изливането на още пари неизбежно ще ускори допълнително скоковете на цените и всъщност централните банки са принудени да действат в обратната посока.

Когато кутията с инструменти е празна

Всъщност не са малко критичните гласове, че именно тези мантри за безогледно харчене и затварянето на очите за рисковете от него докарват глобалната икономика до сегашната сложна ситуация на висока инфлация, чието потушаване рискува да вкара голяма част от света в тежка и дълбока рецесия. За някои нейните корени са в ударно излетите трилиони в отговор на пандемията, за други - дори и по-дълбоко в хронично раздуващите се баланси на централните банки и отрицателните години през цялото минало десетилетие. Опасенията на крайните поддръжници на стабилните пари са, че всъщност ни предстои да видим не толкова нова рецесия, колкото неслучилите се (или поне не в пълен мащаб) предишни кризи. Чрез комбинация от печатане на пари и трупане на държавни дългове те се отлагаха, докато стигаме до настоящия момент, в който няма накъде повече.

Тегленето на заем е малко като машина на времето за парите - вземаш от бъдещите доходи и ги ползваш сега. В определени дози това може да работи и добре, но когато сумите станат прекалено големи, може да стигнеш дотам и цял живот да не ти стигне да ги върнеш. Разбира се, за разлика от човека, държавата не е ограничена от срока на годност на физическо си тяло, но свръхзадлъжнялостта просто се пренася към следващото поколение. Или да го кажем по друг начин, за да живеят по-добре сега, хората изконсумират все повече от икономическия растеж, който ще изработят техните деца.

Това, което прави ситуацията сега коренно различна, е, че този път в куфарчето с инструментите като че ли няма нищо, което може да спаси ситуацията. Чисто теоретично почти всяка всяка мярка, която укротява инфлацията, слага спирачка и на икономическата активност. И обратното, известните методи да се стимулира растеж (дефицитно харчене, ниски лихви и т.н.) обикновено генерират доходи и увеличават съвкупното търсене, което помпа цените. Икономистите обичат да казват, че най-опасната фраза е "този път е различно" и че винаги когато някой помисли, че е победил пазарните закони, скоро болезнено се сблъсква с реалността. А най-честата препратка, че "и този път не е различно", е към 70-те години на XX век - периодът на стагфлация, който като крайно е преодолян именно с рязко качване на лихвите и болезнена рецесия.

Това далеч не значи, че рецесията е гарантирана - всъщност тя все още не е заложена в централните сценарии на почти никоя институция в прогнозите нито за САЩ, нито дори за особено изложената към войната в Украйна еврозона. Има и друг лагер анализатори, за които основната причина за ценовия шок не е в търсенето, а в предлагането - скъсани вериги на доставки, зелени регулации, а сега и война. А това според тях значи, че дефлационните сили продължават да действат и като премине сегашният период на турбуленция, ще се върнем към познатата среда на ниски лихви и растеж.

Както и да го наречем, все ще е забавяне

Дори и при най-благоприятно развитие обаче вече консенсусът е, че тази и следващата година няма да са лесни. Предстои забавяне на икономиката и трусове. Така че основните неизвестни са колко съществени са бабуните по пътя и как водещите икономики ще минат през тях. Палитрата от възможни сценарии е широка:

  • Ще мине от само себе си - в най-оптимистичен сценарий инфлацията, породена от енергийните шокове, стихва, тъй като факторите, довели до скоковете, отслабват. Освен това и самото вече усещащо се забавяне на икономиките спомага цените да се саморегулират. Така постепенно централните банки обръщат посоката на политиката си и забравяме за неприятния епизод. Пред разгръщането на това развитие обаче има много спирачки - най-малкото в Европа санкциите спрямо Русия и евентуалните мащабни ответни удари като пълно спиране на газа са по-скоро риск в обратна посока. Недостигът на храни вследствие на продължаващия конфликт също не само предизвиква опасност от глад в някои части на света, но и засилва натиска върху цените. А и при вече разлялата се във всички стокови групи инфлация и при затегнатия пазар на труда опасността инфлацията да стане самоподклаждаща се спирала (индексации на заплати и пенсии, пораждащи ново покачване на цени и нови индексации) не е за подценяване.

  • Меко приземяване - централните банки по някакво чудо успяват да уцелят точния баланс и да затегнат точно толкова, че да укротят инфлацията, без да потопят растежа до минусови нива. Предвид че се действа опипом - данните идват със закъснение, а ефектите от паричната политика се усещат отложено - това развитие може по-скоро да се случи на късмет. Дори и чисто логически и теоретически, за да има ефект охлаждането, то трябва да причини известна болка, която да принуди домакинствата и фирмите да свият разходите си. А предвид че реалните лихви все още са дълбоко отрицателни, стимулите за по-малко потребление още изглеждат далечни. Историята също не дава особено надеждни примери за перфектно нацелено парично затягане, което освен на данни разчита и на психология - няма точна рецепта при кое ниво на лихвите инфлационните очаквания ще се нормализират. А още повече че сега централните банки излизат от некартографирана територия на отрицателни лихви и печатане на пари.

  • Пълна капитулация - изправени пред невъзможната дилема и пред публичното недоволство, политиците и централните банкери се отказват (поне временно) от опитите да овладеят инфлацията. Спиране или обръщане на затягането може да предотврати непосредствената рецесията, но цената за това може да се окаже висока и овладяването на цените на по-късен етап, когато инфлационните очаквания вече са далеч над целевите нива, а доверието в централните банки ерозира още повече, може да е по-трудно. И да коства още по-голяма рецесия. Рискът от този сценарий е по-голям в Европа, където ЕЦБ има и още един допълнителен ограничител - устойчивостта на публичните финанси на Италия, Гърция и другите държави, които бяха в сърцето на дълговата криза от преди десетилетие. Рязко покачване на лихвите ще направи все по-скъпо и трудно за тях да обслужват дълговете си. Преди още да е започнала да покачва лихви, ЕЦБ обсъжда механизъм, чрез който да смекчи покачването на доходността по държавните облигации на такива страни, но това вече среща съпротива в Германия и компания, така че във всеки случай стъпките на Франкфурт ще са доста по-предпазливи.

  • Креативна разруха - дълбока и (надяваме се) сравнително кратка рецесия с всички съпътстващи я негативи като скок на безработица, лоши кредити, фалити и т.н., практически гарантирано ще укроти инфлацията. Сега финансовият сектор е в по-добра форма и за разлика от 2008 г. може да не се наложи спасяването му. Или поне може абсорбира по-голям шок. Проблемът е, че малко политици са готови да платят тази сравнително висока цена. Особено след ковид от 2020 г. и енергийните шокове от 2021 г. публичната нагласа е по-скоро всеки пострадал да бъде някак подпомаган и компенсиран. Така че оставянето на пазарните сили да разчистват зомби компании и бизнес модели изглежда по-скоро илюзорна хипотеза.

  • Здравей, стагфлация - комбинация по-плитка, но продължителна рецесия, която не може да стопи инфлацията, е може би най-лошото възможно развитие. Дълъг период на безперспективно развитие на икономиката заплашва да нанесе по-дълбоки системни щети, трайно да влоши бизнес средата и да отложи инвестиции и да потисне потреблението. Този сценарий би могъл да е резултат от някакво търсене на половинчато решение - неубедителни монетарни мерки, съчетани с всевъзможни фискални контрамерки, които да смекчат удара.

Със сигурност има и други варианти или подварианти, описания на формата на евентуалната криза с всевъзможни букви от азбуката и т.н. При сегашното ниво на несигурност обаче те са не повече от интелектуални упражнения. Освен ако някой не може да предвиди как точно ще се развие войната в Украйна, колко смели и независими (или пък зависими) ще са централните банкери и още десетки неизвестни, уравнението няма да има смислено решение.

България между три кризи

Засега данните за българската икономика още по-малко сигнализират за надвиснала рецесия. Всъщност 2021 г. показа сравнително солидно възстановяване от корона кризата, а през първото тримесечие на 2022 г. въпреки започналата война НСИ отчете 4% ръст на БВП. Статистиката показва още рекордно ниска безработица и бумтяща индустрия. Мерките на правителството, брандирани като антиинфлационни, също всъщност по-скоро може да имат подклаждащ ефект за потреблението.

Естествено обаче България като малка отворена икономика няма как да остане изолирана от евентуален глобален трус и вече внесената инфлация е факт. Първо и най-бързо тук би дошло затягането на ЕЦБ, като всяко покачване на лихвите почти автоматично ще се пренесе и в нивата по депозити и кредити в страната. Самата държава вече се финансира чувствително по-скъпо - с над 2 процентни пункта над нивата в началото на годината. Забавянето на глобалната икономика макар и малко по-плавно ще доведе до намаляване на поръчките и към български производители и съответно спад на износа. А поредната доза политическа нестабилност естествено само внася допълнителни рискове.

От началото на годината всички местни и международни институции, следящи българската икономика, логично понижиха прогнозите си за растежа на БВП, някои и неколкократно. Но досега никоя не е заложила на спад в основния си сценарий, като прогнозите гравитират около нива малко над 2% за 2022 г.

България, дори и да е управлявана най-перфектно (нещо, под което малцина биха се подписали охотно), си остава вързана за същия онзи опърпан дирижабъл. И трябва да приемем, че като горивото свърши, дори и да не следва катастрофа, гравитацията ще каже думата си. Затегнете коланите!

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал