Усещане за криза

Икономиката на България: Без облаци, но на хоризонта гърми

Започналото увеличение на лихвите в САЩ и еврозоната ще се отрази и тук и вероятно ще се усети още към края на годината

   ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Данните за икономиката все още са добри, но това може да се промени много бързо
  • Започналото увеличение на лихвите в САЩ и еврозоната ще се отрази и тук
  • Първите ефекти ще се усетят под формата на по-малко поръчки към фирмите и забавено кредитиране


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Данните за икономиката все още са добри, но това може да се промени много бързо
  • Започналото увеличение на лихвите в САЩ и еврозоната ще се отрази и тук
  • Първите ефекти ще се усетят под формата на по-малко поръчки към фирмите и забавено кредитиране

Един месец. Толкова беше нужно на официалните власти в България през 2008 г., за да осъзнаят, че започналата от САЩ криза ще има отражение и тук. Тогавашният финансов министър Пламен Орешарски първо заяви, че финансовите трусове зад Океана няма да имат пряк ефект върху икономиката ни и планира бюджет при очаквани 5% ръст на БВП. А месец по-късно вече говореше, че "се наблюдават първите симптоми на финансовата криза у нас" и като крайно 2009 г. приключи с аналогичен спад. Последваха няколко години на спад на икономиката, спукване на имотния балон, висока безработица, и прословутата постна бюджетна пица (по Симеон Дянков).

Помнещите тези събития няма как да не направят паралел със ситуацията в момента. Особено убедените, че в близкото бъдеще рецесията в САЩ и Европа е неизбежна .

Наличните до момента данни за България все още не показват точка на обрат. Дори напротив - през първото тримесечие икономиката порасна по-силно от очакваното, безработицата спада, заплатите растат, износът чупи рекорди, индустрията също. Правителството в оставка смело увеличи пенсиите и други социални разходи, а опонентите му в парламента добавиха и още няколко щипки щедрост, с убеждението, че бюджетът може да си го позволи. Засега единственият индикатор, който свети на червено, е инфлацията - към май тя вече надхвърли нивата от предкризисната 2008 г., а очакванията на анализаторите са да продължава да расте.

Затишието може да се окаже пред буря. Вече има индикатори за икономическо забавяне в Китай и Западна Европа, очаквания за рецесия в САЩ заради рязкото вдигане на лихвите растат, а на Стария континент предстои тежка зима при евентуален недостиг на газ. Всичко това ще се усети и тук - с разстояние от едва няколко месеца.

Прогнозите - не чак толкова добра година

След като започна войната в Украйна, а цените на енергийните източници хвръкнаха рязко нагоре, прогнозите за България (а и за останалия свят) претърпяха сериозни корекции - първоначалните очаквания за около 4% ръст на икономиката тази година бяха редуцирани наполовина, а числата за инфлацията станаха двуцифрени. В прогнозите все още не се четат очаквания за криза - най-ниската е на ОББ, които залагат 1.5% ръст на БВП през тази година и леко ускоряване догодина. Според икономистите й "перспективата за растеж в България е повлияна негативно от спирането на руския газ и впоследствие отрицателно въздействие върху настроенията на потребителите и бизнеса". Песимистичният сценарий на банката обаче предвижда спад на икономиката от 1% през тази година.

Икономическият екип на Уникредит Булбанк пък ревизира нагоре прогнозата си за БВП през тази година до 2.7% от 1.4% през април заради силните резултати през първото тримесечие. В същото време обаче понижи очакванията си за растежа за следващата година - заради по-неблагоприятна външна среда, по-високи лихви в еврозоната и по-слаб растеж за някои ключови търговски партньори.

"Засега икономическите показатели са добри. Но започналото увеличение на лихвите ще обърне този цикъл на растеж. Престоящата корекция е неизбежна. Чакахме я преди 2020 г. и много икономики бяха на ръба, но пандемията отложи кризата. Сега корекцията вероятно ще е по-дълбока, отколкото очаквахме през 2018-2019 заради продължилите твърде дълго финансови и фискални мерки", казва Калоян Стайков, главен икономист в Институт за енергиен мениджмънт.

Според Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество" българската икономика вероятно ще се забави до края на годината - заради инфлацията, която подкопава покупателната способност в краткосрочен план и забавянето на световната икономика и основните ни търговски партньори.

Тежката индустрия вече е в очакване на спад

Въпреки добрите данни за индустрията, някои от дружествата в страната, които работят за външните пазари, вече имат усещане за предстоящо икономическо сътресение. "Една от причините за високите цени на стоките през 2021 г. беше политиката на Европейската централна банка и Федералният резерв на САЩ, които изляха много средства за стимулиране на икономиките след пандемията. Дойде моментът, в който този тип действия - на фона на войната в Украйна, засилиха нивата на инфлация над препоръчителните и съответно централните банки започнаха да предприемат мерки за охлаждане на икономиките. Това автоматически означава изтегляне на пари и намаляване на потреблението, което от своя страна ще доведе до забавяне на развитието, а вероятно дори и до рецесия", коментира директорът "Финансово-икономически дейности" в "Асарел-Медет" Никола Анев. "Допълнително, последните данни сочат забавяне на растежа на китайската икономика, а тя е основен фактор за формирането на цената на медта в глобален план. Това също е индикация, че може би сме в период, в който скоро ще видим рецесия", добавя той.

Друг представител на сектора - КЦМ, отложи инвестиционния си проект заради рязкото поскъпване на стоки и услуги. Ако започне масово отлагане на инвестиции, това ще доведе до допълнително свиване на търсенето на всичко от строителни материали до оборудване. "Първото полугодие при нас както винаги е добро, но вече виждаме някои сигнали за спад на търсенето. Цената на Лондонската метална борса пада, което е индикатор, че започва намаляване на производството", казва изпълнителният директор на дружеството Иван Добрев. Корекция има и при потреблението на стоманени продукти след ръста през миналата година. "Съотношението търсене/предлагане се балансира и даже вече върви в обратна посока, тъй като енергийните цени се покачват стремглаво. Това води до намаляване на обемите и е много сериозна индикация, че се движим или към рецесия, или към стагнация или според мен най-вече към стагфлация. Металите са предвестник на тези събития", коментира председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия Антон Петров.

Колко бързо ще се усети

Каналите по които България е интегрирана със света и най-вече с ЕС са все по-широко отворени, така че икономическите сътресения неизбежно ще ористигнат и тук. По някои от тях пренасянето е почти моментално, а при други може да има забавяне, но не повече от няколко месеца. "Може да се пренесе и по-бързо, ако кризата е предизвикана от външен фактор. Например, една рецесия в Германия, предизвикана от липса на газ и временно затваряне на заводи ще се отрази на всички по веригата на доставките - т.е. доставчици и поддоставчици на тези заводи също ще бъдат засегнати. Обратно, по-малък ефект би имало от рецесия, предизвикана от ограничения заради коронавируса в Западна Европа - те обикновено засягат сектора на услугите, който е по-малко свързан с международната търговия", казва Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество".

Двата канала, през които традиционно може да "влезе" евентуална криза са международната търговия и финансовите пазари. "В момент на увеличаващи се лихви и несигурност на финансовите пазари притокът на капитали намалява. Нашите банки не са толкова чувствителни откъм външно финансиране както през 2008 г., но те са част от международни групи и могат да започнат да затягат критериите за отпускане на кредити, да променят оценките за риск", добавя Стайков.

Ангелов прави разграничение между ефекта от вдигането на лихвите от Федералния резерв на САЩ и увеличение на лихвите от ЕЦБ. Първото е много рязко и съответно това ще доведе до по-силен долар и охлаждане на цените на суровините на международните пазари и според него това може да има известно положително влияние в България, доколкото ще охлади част от източниците на инфлация в глобален мащаб. "Вдигане на лихвите от ЕЦБ от своя страна директно ще се пренесе в България в лихвите по кредитите за домакинствата и бизнеса, което вероятно ще охлади и растежа на кредита в България", допълва Ангелов.

Държавата също ще усети увеличението на лихвите - тя вече се финансира чувствително по-скъпо - с над 2 процентни пункта над нивата в началото на годината, а тепърва предстои да излезе на външните пазари за дълг. Добрата новина тук е че при едно от най-ниските нива на дълг към БВП в ЕС за България пласирането на дълг е повече въпрос на цена, отколкото на възможност.

Забавянето на европейската икономика логично ще доведе и до намаляване на поръчките към български производители и съответно спад на износа. "Фирмите стават предпазвливи, замразяват се заплати, може да се стигне до освобождаване на заети. Нещо подобно наблюдавахме 2008 г. Шокът дойде отвън с рязко намаляване на лихвите и замразено търсене на български стоки", допълва картината Калоян Стайков.

В допълнение - високата инфлация кара хората да преосмислят потребителските си навици, а несигурната икономическа среда - бизнесът да не бърза с инвестициите. "Ако се запази същото темпо на инфлацията, това рано или късно ще доведе до поскъпване на ипотечните кредити, което ще се отрази на пазара на недвижими имоти и съответно на търсенето на бетон и цимент", обяснява Михаил Полендаков, изпълнителен директор на "Девня цимент".

Картината се допълва и от липсата на политическа стабилност в страната. Когато няма ясно изразено мнозинство, което да носи отговорност, обикновено важните решения или се отлагат докато може, или пък се залита в популизъм. А често и двете.

Все още няма коментари
Нов коментар