Кристофор Павлов: При рязко спиране на доставките на нефт и газ ще има рецесия в ЕС

Лихвите по кредитите в левове за домакинства и фирми ще се увеличат, но с по-малко от това за кредитите в евро, прогнозира Уникредит Булбанк

Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк
Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк
Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк    ©  Анелия Николова
Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк    ©  Анелия Николова
Темата накратко
  • Цените на храните ще продължат да нарастват значително и през 2023 г.
  • При рецесия в ЕС всички страни от ЦИЕ също ще се окажат в рецесия, но по-дълбока от тази, предизвикана от коронавируса.
  • Този път централните банки ще увеличат лихвите, защото периодът на шокове, водещи до висока инфлация, изглежда, ще продължи твърде дълго.

В нашия основен сценарий сме работили с допускането, че Русия ще продължи да изнася нефт и газ за ЕС, като в края на 2022 г. потоците ще бъдат редуцирани с 90% и 66%, в съответствие със съществуващите цели. При този сценарий шоковете, предизвикани от войната в Украйна, ще продължат. Най-значителен ще бъде ефектът от тези шокове върху цените на храните, които ще продължат да нарастват значително и през 2023 г., след като цените на горива, торове и редица други консумативи, използвани за производството им, вече са достигнали пикови стойности през 2022 г. и дори са започнали леко да намаляват в хода на 2023 г.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Цените на храните ще продължат да нарастват значително и през 2023 г.
  • При рецесия в ЕС всички страни от ЦИЕ също ще се окажат в рецесия, но по-дълбока от тази, предизвикана от коронавируса.
  • Този път централните банки ще увеличат лихвите, защото периодът на шокове, водещи до висока инфлация, изглежда, ще продължи твърде дълго.

В нашия основен сценарий сме работили с допускането, че Русия ще продължи да изнася нефт и газ за ЕС, като в края на 2022 г. потоците ще бъдат редуцирани с 90% и 66%, в съответствие със съществуващите цели. При този сценарий шоковете, предизвикани от войната в Украйна, ще продължат. Най-значителен ще бъде ефектът от тези шокове върху цените на храните, които ще продължат да нарастват значително и през 2023 г., след като цените на горива, торове и редица други консумативи, използвани за производството им, вече са достигнали пикови стойности през 2022 г. и дори са започнали леко да намаляват в хода на 2023 г.

При този сценарий ръстът на БВП в България ще се забави до 2.7% през 2022 г. и допълнително до 2% през 2023 г. Страната ще премине през трудности, но ще успее да намери алтернативи и да замени потоците от руски въглеводороди, без да се стига до въвеждане на лимити за потреблението на енергия (включително газ) от страна на бизнеса и домакинствата.

В негативния сценарий

на "Уникредит" доставките на нефт и газ от Русия ще спрат рязко, преди ЕС да е намерил алтернативни източници на енергия. При този сценарий очакваме рецесия в ЕС. Тя ще обхване повечето от най-важните търговски партньори на България като Германия, Италия и Австрия, както и във всички страни от ЦИЕ - членки на ЕС. Поради голямото значение, което има газта в тежката индустрия и производството на автомобили, очакваме много голям шок за износа, който ще обхване всички страни от ЦИЕ - членки на ЕС.

При този сценарий всички страни от ЦИЕ ще се окажат в рецесия, по-дълбока от тази, предизвикана от пандемията от коронавирус, когато през 2020 г. БВП на България спадна със 7.8% на тримесечна база. Почти половината от спада на БВП смятаме, че ще се дължи на срива в инвестициите, докато останалата част от свиването на БВП ще отразява спада в експорта и в по-малка степен на индивидуалното потребление. Разходите на бюджета за субсидиране цените на енергията ще нараснат значително спрямо вече много високото ниво от около 3% от БВП, очаквано за 2022 г. при основния ни сценарий. За да помогне на страните да компенсират ефекта от шока, ЕС ще разхлаби достъпа до средствата в ПВУ, ЕЦБ ще спре увеличаването на лихвите и ще се предприемат общи емисии на дълг, за да се финансират допълнителни мерки за овладяване на негативите от случващото се със заетостта и доходите.

Обикновено централните банки не предприемат промени в лихвите при шокове в предлагането, водещи до висока инфлация, като просто изчакват ефекта от тези шокове да премине през икономиката, без да се наместват. Също така централните банки се въздържат да увеличават лихвите в моменти, в които икономиката стои на прага на нова рецесия. Този път обаче централните банки ще увеличат лихвите, защото периодът на шокове, водещи до висока инфлация, изглежда, ще продължи твърде дълго, а колкото по-дълго цените продължават да нарастват, толкова повече рискът инфлационните очаквания да излязат извън контрол се увеличава. Днес мисията на централните банки е да не допуснат високата инфлация да се вкорени в очакванията, защото ако това се случи, ще се стигне до спирала между цени и заплати и овладяването на инфлацията ще стане много по-трудно и болезнено.

Основният сценарий

на Уникредит предвижда, когато цикълът на затягане на монетарната политика приключи, основната лихва в еврозоната да нарасне до 1.75%, а тази в САЩ до 3.5%. Лихвите в договори за кредит в чуждестранна валута за физически лица и фирми се формират като сбор от фиксирана надбавка и промените в цената, при която търговските банки купуват и продават депозити на междубанковия пазар. Тъй като последната следва много близо промените в основните лихви, лихвите по кредитите за домакинства и фирми би следвало да нараснат със стойности близки до 1.75% за тези в евро и 3.5% за тези в щатски долари.

Лихвите по кредитите в левове за домакинства и фирми също ще се увеличат, но увеличението ще бъде по-малко от това за кредитите в евро. Причините за това са две. Първата е, че някои банки имат договори за кредит, в които вместо промените в цената на депозитите на междубанковия пазар се използва промяната в цената на ресурса в левове, който те привличат под формата на депозити от домакинства и фирми. Обикновено флуктуациите в цената на така привлечения паричен ресурс са по-малки от тези в лихвите по междубанковите депозити, защото се включват и депозитите до поискване, чиито лихви като правило са ниски и остават без голяма промяна дори при значителен динамика в лихвите по срочните депозити. Втората причина да очаквам ръста в лихвите по кредитите в левове да бъде по-малък от този в евро е, че поради демографски и някои други фактори спестяванията в българската икономика продължават да превишават значително инвестициите, което тласка лихвите в левове надолу.

Все още няма коментари
Нов коментар