Пет тренда за икономиките на общините в Габрово и Велико Търново

В сравнение с голяма част от останалите икономически центрове местните икономики на Габрово и Велико Търново понасят относително по-малко икономически щети от ковид кризата и ограничителните мерки в резултат най-вече на доброто представяне на преработващата промишленост. Габрово и Велико Търново предлагат качествено училищно образование, а част от общините, и особено индустриалният център Севлиево, са средоточие на значителна инвестиционна дейност. Демографските процеси обаче създават сериозни предизвикателства пред бъдещото стопанско развитие на региона.

Равномерното развитие

Северна България често бива описвана като територия на несвързани помежду си острови на относително добро икономическо развитие, заобиколени от по-слаборазвити райони, а икономическите центрове са с относително малък обхват. Габрово и Велико Търново обаче са изключения от това правило - повечето общини в състава на двете области са с относително високи нива на икономическо развитие, а разликите между тях са по-малки. Икономиката на Велико Търново е доминирана от областния център, със 7.8 хиляди лева добавена стойност на човек от населението през 2020 г., но най-развитата според този показател е община Лясковец, с 11 хиляди лева на човек от населението. Основна роля за това има дейността на оръжейния завод в общината, който осигурява заетост на над 1800 души. Обратно, с по-ниско равнище на икономическа активност са Златарица (1.1 хиляди лева/човек), Елена и Трявна (по 2.9 хиляди лева на човек). Сходно е и разпределението в област Габрово, където икономическата активност е концентрирана основно в общините Габрово и Севлиево. Индустриалният център Севлиево се отличава с 13.7 хиляди лева добавена стойност на човек, докато в областния център Габрово индикаторът достига 8 хиляди лева на човек от населението през 2020 г.

Преглед на оригинала