Пет тренда за икономиките на общините в Габрово и Велико Търново

По-малко икономически щети от ковид кризата в резултат на доброто представяне на преработващата промишленост, съсредоточени инвестиции плюс добро образование

В сравнение с голяма част от останалите икономически центрове местните икономики на Габрово и Велико Търново понасят относително по-малко икономически щети от ковид кризата и ограничителните мерки в резултат най-вече на доброто представяне на преработващата промишленост. Габрово и Велико Търново предлагат качествено училищно образование, а част от общините, и особено индустриалният център Севлиево, са средоточие на значителна инвестиционна дейност. Демографските процеси обаче създават сериозни предизвикателства пред бъдещото стопанско развитие на региона.

Равномерното развитие

Северна България често бива описвана като територия на несвързани помежду си острови на относително добро икономическо развитие, заобиколени от по-слаборазвити райони, а икономическите центрове са с относително малък обхват. Габрово и Велико Търново обаче са изключения от това правило - повечето общини в състава на двете области са с относително високи нива на икономическо развитие, а разликите между тях са по-малки. Икономиката на Велико Търново е доминирана от областния център, със 7.8 хиляди лева добавена стойност на човек от населението през 2020 г., но най-развитата според този показател е община Лясковец, с 11 хиляди лева на човек от населението. Основна роля за това има дейността на оръжейния завод в общината, който осигурява заетост на над 1800 души. Обратно, с по-ниско равнище на икономическа активност са Златарица (1.1 хиляди лева/човек), Елена и Трявна (по 2.9 хиляди лева на човек). Сходно е и разпределението в област Габрово, където икономическата активност е концентрирана основно в общините Габрово и Севлиево. Индустриалният център Севлиево се отличава с 13.7 хиляди лева добавена стойност на човек, докато в областния център Габрово индикаторът достига 8 хиляди лева на човек от населението през 2020 г.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

В сравнение с голяма част от останалите икономически центрове местните икономики на Габрово и Велико Търново понасят относително по-малко икономически щети от ковид кризата и ограничителните мерки в резултат най-вече на доброто представяне на преработващата промишленост. Габрово и Велико Търново предлагат качествено училищно образование, а част от общините, и особено индустриалният център Севлиево, са средоточие на значителна инвестиционна дейност. Демографските процеси обаче създават сериозни предизвикателства пред бъдещото стопанско развитие на региона.

Равномерното развитие

Северна България често бива описвана като територия на несвързани помежду си острови на относително добро икономическо развитие, заобиколени от по-слаборазвити райони, а икономическите центрове са с относително малък обхват. Габрово и Велико Търново обаче са изключения от това правило - повечето общини в състава на двете области са с относително високи нива на икономическо развитие, а разликите между тях са по-малки. Икономиката на Велико Търново е доминирана от областния център, със 7.8 хиляди лева добавена стойност на човек от населението през 2020 г., но най-развитата според този показател е община Лясковец, с 11 хиляди лева на човек от населението. Основна роля за това има дейността на оръжейния завод в общината, който осигурява заетост на над 1800 души. Обратно, с по-ниско равнище на икономическа активност са Златарица (1.1 хиляди лева/човек), Елена и Трявна (по 2.9 хиляди лева на човек). Сходно е и разпределението в област Габрово, където икономическата активност е концентрирана основно в общините Габрово и Севлиево. Индустриалният център Севлиево се отличава с 13.7 хиляди лева добавена стойност на човек, докато в областния център Габрово индикаторът достига 8 хиляди лева на човек от населението през 2020 г.

За разлика от голяма част от страната, където се наблюдаваше забавяне на ръста или дори спад на добавената стойност, почти всички общини в Габрово и Велико Търново отбелязват положителни тенденции. Това важи с особена сила за Севлиево, където добавената стойност по факторни разходи расте с 11% през 2020 г. спрямо предишната година, а някои по-малки общини бележат дори по-голям ръст - в Полски Тръмбеш той е 19%, в Сухиндол - 18%.

Основна причина за това е водещата роля на преработващата промишленост в местната икономика и на двете области, която претърпя по-ограничен шок в хода на ковид кризата, но бързо се върна към растеж след премахването на основните ограничения и отварянето на границите.

Съсредоточените инвестиции

Както в повечето други области, и в Габрово и Велико Търново преките чуждестранни инвестиции се съсредоточават в няколко от водещите общини и практически отсъстват в останалите. В двете области лидерът е индустриалният център Севлиево, където към края на 2020 г. общият обем на преките чуждестранни инвестиции с натрупване достига 275 милиона евро. Значително присъствие на чужди капитали има и в Габрово (71 милиона евро) и Велико Търново (43 милиона евро). В относително изражение Севлиево е един от лидерите по ПЧИ в страната - 8.6 хиляди евро на човек от населението, като по-добре се представят единствено няколко малки общини от индустриалните периферии на София, Пловдив и Варна. Двата областни центъра пък са сред примерите за успешни местни инвестиции.

От гледна точка на текущите инвестиции водеща отново е община Севлиево, където разходите за придобиване на дълготрайни активи през 2020 г. възлизат на 2,9 хиляди лева на човек от населението на фона на 2.1 хиляди лева на човек в Лясковец и 1,9 хиляди лева на човек в Павликени. Спрямо 2019 г. обаче нефинансовите предприятия в почти всички общини в двете области са свили инвестиционните си разходи, в повечето случаи с по между 15 и 20%.

Като абсолютен обем най-високите разходи - 153 милиона лева - са били направени във Велико Търново.

Двете области се характеризират и с много висока степен на утилизация на средства от европейските фондове, като до средата на 2021 г. по тях в община Габрово са били изплатени 4.4 хиляди лева на човек от населението, в Троян - 2.7 хиляди лева на човек.

Свиването на пазара на труда

Въпреки относително ограничения ефект на кризата върху местните икономики на Велико Търново и Габрово през 2020 г. се наблюдава контракция на пазара на труда. Делът на наетите по трудово и служебно правоотношение сред населението на 15 и повече години намалява в почти всички общини с изключение на Дряново и Полски Тръмбеш, които регистрират минимален ръст от по 0.1 пр.п. Обратно, най-голям спад в дела на наетите се наблюдава във Велико Търново и Лясковец, с по над 3 пункта. Най-активен сред местните пазари на труда е този на Севлиево, където наети са 49% от населението над 15, следван от този на Лясковец (45%) и Велико Търново (40%), а най-слабо се представя Полски Тръмбеш, с едва 12% от населението. Въпреки това заплатите в повечето общини остават високи и отбелязват умерен ръст през 2020, като лидер е Севлиево (1314 лева/месец), следвана от Велико Търново (1149 лева/месец).

Ако съдим по по-новите данни за безработицата, публикувани от Агенцията по заетостта, влошаването на условията на пазара на труда в двете области е ограничено през 2020 г. и е последвано от бързо възстановяване през 2021 г. Във всички общини в Габрово и Велико Търново коефициентът на безработица спада, в повечето от тях с между 1 и 2 пр.п. Равнищата на безработица в тях обаче остават много различни, като варират между 3.3% в Севлиево до 15% в Стражица и 18% в Златарица.

Доброто образование

Възстановяването на пазара на труда в Габрово и Велико Търново е подкрепено и от относително високото качество на училищното образование в тях. Прави впечатление, че за разлика от много други области, където постиженията на учениците са високи в областните центрове, но се влошават много извън тях, в Габрово и Велико Търново дори малките общини постигат относително високи резултати на външните оценявания и зрелостните изпити в хода на училищното образование.

И тук се запазва характерната за практически всички части на страната голяма ножица между резултатите на учениците по математика и по български език, което може да се окаже пречка пред амбициите за развитие на високотехничния сектор в региона. Областните центрове Габрово и Велико Търново постигат и едни от най-високите резултати на зрелостните изпити - по 4.58 и 4.59 по български език и литература и 5.32 и 4.59 по математика. Прави впечатление, че някои от по-малките общини в региона имат видими проблеми с напускането на учениците, като в Стражица, Лясковец и Трявна делът на напусналите ученици достига 7%.

Демографската заплаха

Подобно на всички области на север с изключение на Варна, Габрово и Велико Търново са изправени пред сериозни демографски предизвикателства - населението им се свива и застарява бързо. Но през 2020 г. се наблюдава обръщане на тенденцията в миграцията, като повечето общини отбелязват значителен механичен прираст, най-видим в Дряново (5%) и Полски Тръмбеш (3,3%). За разлика от много други области тук центровете не губят население за сметка на периферията в пандемичната година. Не можем обаче да говорим за трайна тенденция, тъй като през 2021 г. вътрешната миграция отново е негативна в почти всички общини в двете области.

Повод за по-голямо притеснение е много високият отрицателен естествен прираст в Габрово и Велико Търново. Покачването на смъртността в годините на пандемията доведе до бързо влошаване на коефициента на естествен прираст, като през 2021 г. той е най-благоприятен във Велико Търново (-11,2‰), но в повечето от останалите общини, в това число другия областен център - Габрово, той надхвърля -20‰.