Минималната заплата би стигнала около 780 лв. догодина според формула на управляващите

Социалното министерство предлага минималното възнаграждение да се изчислява като 50% от средното в страната

Прозрачен и автоматичен механизъм за определяне на МРЗ е необходим, за да има предвидимост и за работодателите, и за синдикатите, заяви министър Гьоков при представянето на предложенията
Прозрачен и автоматичен механизъм за определяне на МРЗ е необходим, за да има предвидимост и за работодателите, и за синдикатите, заяви министър Гьоков при представянето на предложенията
Прозрачен и автоматичен механизъм за определяне на МРЗ е необходим, за да има предвидимост и за работодателите, и за синдикатите, заяви министър Гьоков при представянето на предложенията    ©  Цветелина Белутова
Прозрачен и автоматичен механизъм за определяне на МРЗ е необходим, за да има предвидимост и за работодателите, и за синдикатите, заяви министър Гьоков при представянето на предложенията    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Социалното министерство предлага три варианта за определяне на минималната заплата.
  • Въвеждането на автоматичен механизъм носи предвидимост, но не отчита спецификите по икономически сектори.
  • От АИКБ изразиха резерви към идеите.

Откакто е въведена в България, минималната работна заплата на практика всяка година се определя от правителството, а размерът й никога не е бил плод на икономическа аргументация. За въвеждането на обективен механизъм за изчислението й се говори от много време, но такъв досега така и не беше приет.

Обещание да предложи формула за минималното възнаграждение даде още в началото на мандата си и вече отиващият си кабинет. Така преди дни социалното министерство предложи автоматичен механизъм, който да обвърже минималното възнаграждение със средното за страната. И ако се вземе предвид базовият вариант за изчислението му, догодина то би било около 780 лв.

Според ведомството приемането на механизъм ще донесе предвидимост за служителите и работодателите и ще гарантира, че минималната заплата се определя адекватно и справедливо. Предложението беше мотивирано и с все още неприетата европейска директива за минимална работна заплата, чийто предварителен вариант препоръчва подобен механизъм.

Предложенията на министерството бяха представени пред работодателските и синдикалните организации с идея след това те да върнат свои становища и колелото да се завърти. По всичко личи обаче, че този процес няма да се вмести в живота на настоящото правителство и дебатът ще остане за след поредните избори.

Темата пряко засяга голяма част от заетите, които работят на минимална заплата - малко под един милион души. Но тя е важна и за компаниите, тъй като всяко увеличение на минималната заплата влияе на разходите им за труд. А една от работодателските организации вече даде сигнал, че няма да подкрепи предложенията на социалния министър в оставка. Според Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) е по-добре да има минимални заплати по икономически дейности вместо една за цялата страна.

По формулата минималната заплата сега щеше да е по-ниска

Социалното министерство представи три сходни варианта на формула за определяне на минималното възнаграждение. Основната идея на практика предвижда най-ниската заплата да се фиксира на ниво, което е около половината от средното бруто възнаграждение за страната отпреди две години. Ако този метод вече беше в сила, минимално възнаграждение през 2022 г. трябваше да е малко над 695 лв., което е под сегашните 710 лв., въведени от 1 април.

Вторият вариант оставя малко по-голяма гъвкавост на социалното министерство да определи точната сума в даден интервал, който отново се определя като за база се вземе средната заплата преди две години. В този случай минималната заплата тази година би се установила в диапазон между 681 лв. и 709 лв. Така за крайното си решение министерството може да вземе предвид и други икономически показатели като производителност на труда и медианна заплата.

Третото предложение пък гарантира, че минималната заплата няма да продължи да нараства механично, ако икономическите условия се влошават. За разлика от първия вариант третият предвижда при спад на БВП и ръст на безработицата минималната заплата за текущата година да е 45% от средната преди две години, но не по-ниска от миналогодишната. Ако икономиката расте, съотношението се запазва на 50%.

Приблизителни изчисления за 2023 г. на база данните за 2021 г. показват, че догодина минималната заплата би трябвало да е около 780 лв. Ако се приеме вторият вариант - между 767 и 798 лв. А ако междувременно има рецесия и се използва третата формула, минималната заплата би останала на същото ниво като тази година.

През последните над 5 години определената от държавата минимална заплата всъщност надхвърля 50% от стойността на средната две години по-рано. Съотношението между най-ниската и средната заплата в рамките на една и съща година обаче е се движи около 44% през последните години.

Аргументи има както за, така и против предложената от социалното ведомство мярка. От една страна, използването на формула за определяне на минималната заплата оставя твърде малка гъвкавост за реакция при промени в условията на пазара на труда. Но от друга, когато възнагражденията се определят от правителството, а не чрез определени обективни критерии, съществува риск решението да е повече политическо обосновано, отколкото икономически. Според Международната организация на труда (ILO), aко се използват математически формули, те не бива да заместват социалния диалог и нивата на минималните възнаграждения отново трябва да бъдат консултирани със социалните партньори.

Франция например е една от страните, която от години използва формула, макар и по-сложна, като база за определяне на минималната заплата. Важен компонент в нея е инфлацията, а резултатът не се прилага механично, а се разглежда от експертен съвет, който по преценка може да предложи по-високо увеличение.

База за разногласия

Синдикатите виждат формулата като основа, върху която може да се договаря по-висока минимална заплата. Работодателите също изразяват принципна подкрепа за създаването на предвидим механизъм, но гледат скептично на настоящите предложения на министерството.

Асоциацията на индустриалния капитал в България засега е единствената, която излезе със свое официално становище. В него изрази принципна подкрепа за изработване на механизъм, който да донесе предвидимост и стабилност, но не одобрява предложените от министерството варианти. От работодателската организация смятат, че по-добра опция е определянето на минимум поотделно за всеки икономически сектор, а общият да е най-ниският сред тях, като определящи трябва да бъдат преговорите. От АИКБ смятат още, че не бива да се прибързва с изпълнението на европейската директива, тъй като тя все още не е приета и може да претърпи изменения.

Според работодателската организация по-приемливо е механизмът за определяне на минималната заплата да се базира на медианната, а не на средната заплата, тъй като последната се измества несъразмерно нагоре от най-високодоходните групи, а освен това всяко повишение на минималната заплата повишава и средната.

България е страната с най-ниска минимална заплата в ЕС

Минималната заплата в България традиционно е най-ниската от страните в Европейския съюз, които определят такава. Но през последните 10 години тя постоянно нараства - с между 6.6% до над 11% на година, показват данни на Евростат. От 27-те страни в блока само 6 не са регламентирали минимално възнаграждение, а то е най-високо в Люксембург, Белгия и Ирландия, които са водачи и по средни заплати.

Миналия месец Съветът на ЕС и Европейският парламент постигнаха предварително споразумение за Директива за адекватни минимални работни заплати в съюза. Според нея държавите членки, които имат регламентирано минимално възнаграждение, следва да го определят чрез "набор от стабилни и ясни критерии". Те трябва да се актуализират редовно чрез механизми за автоматично индексиране.
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал