Ръстът на икономиката се ускорява до 4.8% през второто тримесечие

Основните двигатели са потребление и износ, а данните са по-добри от повечето прогнози

Крайното потребление нараства с 5.3% и остава основен двигател на ръста
Крайното потребление нараства с 5.3% и остава основен двигател на ръста
Крайното потребление нараства с 5.3% и остава основен двигател на ръста    ©  Георги Кожухаров
Крайното потребление нараства с 5.3% и остава основен двигател на ръста    ©  Георги Кожухаров
Темата накратко
  • БВП на България расте с 4.8% на годишна и с 1.1% на тримесечна база, показват експресните данни на НСИ.
  • Основният двигател остава потреблението, минусът при инвестициите се увеличава.
  • Икономиката на еврозоната е нараснала през второто тримесечие малко под първоначалните прогнози.

Българската икономика е продължила да расте, но тази на еврозоната отчита малко по-слаб резултат спрямо първоначалните прогнози. Това показват експресните оценки за ръста на БВП през второто тримесечие на годината, които бяха публикувани в сряда.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • БВП на България расте с 4.8% на годишна и с 1.1% на тримесечна база, показват експресните данни на НСИ.
  • Основният двигател остава потреблението, минусът при инвестициите се увеличава.
  • Икономиката на еврозоната е нараснала през второто тримесечие малко под първоначалните прогнози.

Българската икономика е продължила да расте, но тази на еврозоната отчита малко по-слаб резултат спрямо първоначалните прогнози. Това показват експресните оценки за ръста на БВП през второто тримесечие на годината, които бяха публикувани в сряда.

Българската икономика е нараснала с 4.8% през второто тримесечие на годината спрямо същия период на 2021 г. според данните на НСИ. Ръстът е малко по-висок от средния за Европейския съюз, чийто брутен вътрешен продукт се увеличава с 4% на годишна база. Основен двигател отново е крайното потребление, докато инвестициите продължават да са на минус. Резултатът е добър на фона на високата инфлация и очакванията за забавяне на темпа на растеж. Данните обаче обикновено впоследствие търпят ревизии.

На тримесечна база БВП расте с 1.1%. Резултатът надхвърля последните очаквания на Европейската комисия от юли, които бяха за увеличение с 0.3%. В номинално изражение за периода април - юни БВП достига 38.3 млрд. лв.

Потреблението - основният двигател

По-високият резултат не е изненадващ предвид добрите данни за промишленото производството през последните месеци и рекордния ръст на износа. През тримесечието кредитирането също продължи да катери нови върхове. Въпреки това основен двигател на икономиката остава вътрешното потребление, което се ускорява до 5.3% на годишна база въпреки растящите потребителски цени.

Инвестициите обаче продължават да се движат в отрицателна територия и намаляват с над 7% спрямо сравнимия период на 2021 г. Резултатът е донякъде очакван на фона на икономическата и политическата несигурност, която прави компаниите предпазливи, както и ниското ниво на публични инвестиции в страната.

Вносът нараства по-бързо от износа на годишна база, затова нетно има отрицателен принос. Експресните данни на НСИ целят да представят най-ранната картина на икономиката и впоследствие те често биват коригирани. Ръстът през първото тримесечие например се оказа 4%, след като беше ревизиран с половин процентен пункт надолу.

Еврозоната - първи сигнали за охлаждане

Големите европейски икономики също продължават да растат, но се забавят, показват последните данни на Евростат. БВП на основния ни търговски партньор Германия практически е в застой спрямо предходното тримесечие, но засега успява да избегне спад въпреки опасенията.

Икономиката на еврозоната е нараснала през второто тримесечие малко под първоначалните прогнози, тъй като продължават да се появяват признаци, че инерцията се забавя. Брутният вътрешен продукт (БВП) се е покачил с 0.6% на тримесечна база в периода между април и юни, като предварителните данни бяха за ръст с 0.7%, съобщи Евростат в сряда. На годишна база покачването е 3.9% при първи оценки за 4%. В същото време заетостта за периода се е повишила.

Ще се сбъднат ли негативните прогнози

Със започналото увеличение на лихвите от страна на големите централни банки и риска от недостиг на газ в Европа дойдоха и предупрежденията на икономистите, че предстои нова глобална икономическа криза.

Повечето институции ревизираха надолу и прогнозите си за България, която е малка и отворена икономика и бързо ще усети евентуални сътресения в САЩ и еврозоната. А в допълнение - опасенията са, че високата инфлация (17.3% през юли) ще намали разполагаемия доход на домакинствата и потреблението ще се свие. Така повечето институции залагат, че годишният ръст на българската икономика няма да надхвърли 3% през 2022 г. Резултатите дотук обаче са по-високи и дават надежда за по-добро представяне от очакваното. Дали опасенията на експертите ще се сбъднат обаче ще стане ясно през идващите зимни месеци. Перспективите за еврозоната остават мрачни, като глобалната икономика се насочва към стагфлационен сценарий, който би бил по-тежък в случай на остър недостиг на газ.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар