Бюджет 2023: Лампичките вече светят в ярко червено

След изборите правителството ще трябва да избира между увеличение на данъците, ръст на дефицита и дълга или реформиране на разходите

Преди да стане служебен финансов министър Росица Велкова беше заместник, отговарящ именно за бюджета
Преди да стане служебен финансов министър Росица Велкова беше заместник, отговарящ именно за бюджета
Преди да стане служебен финансов министър Росица Велкова беше заместник, отговарящ именно за бюджета    ©  Цветелина Белутова
Преди да стане служебен финансов министър Росица Велкова беше заместник, отговарящ именно за бюджета    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • Следващата година връзването на държавните финанси ще е трудно - с много нови разходи и с риск от по-малко приходи при евентуална криза
  • Само за пенсиите през 2023 г. ще са нужни допълнителни почти 4.3 млрд. лв.
  • Първите експертни сметки по Бюджет 2023 са показали огромен дефицит, който надхвърля тазгодишния от над 6 млрд. лв.

Значително увеличение на пенсиите, ръст на заплати в публичния сектор, нови данъчни облекчения... Щедростта, която се изля с актуализацията на бюджета за тази година с дейното съучастие на всички партии в парламента, си има цена. И тя няма да се плаща само през 2022 г., а ще се пренесе и в около 6-6.5 млрд. лв. нови разходи за държавата догодина.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Следващата година връзването на държавните финанси ще е трудно - с много нови разходи и с риск от по-малко приходи при евентуална криза
  • Само за пенсиите през 2023 г. ще са нужни допълнителни почти 4.3 млрд. лв.
  • Първите експертни сметки по Бюджет 2023 са показали огромен дефицит, който надхвърля тазгодишния от над 6 млрд. лв.

Значително увеличение на пенсиите, ръст на заплати в публичния сектор, нови данъчни облекчения... Щедростта, която се изля с актуализацията на бюджета за тази година с дейното съучастие на всички партии в парламента, си има цена. И тя няма да се плаща само през 2022 г., а ще се пренесе и в около 6-6.5 млрд. лв. нови разходи за държавата догодина.

В момента все още растящата икономика и високата инфлация държат нещата в публичните финанси под контрол. Но ако се сбъднат очакванията за задаващо се забавяне или дори криза, разходите едва ли ще могат да се компенсират с толкова голям ръст на приходите през 2023 г. И ако следващото правителство бързо не измисли как да се посвие и да преструктурира някои системи, ще трябва или да вдига данъци, или да увеличи с още дефицита и дълга. Последното обаче означава да се нарушат критериите на ЕК и това на практика ще унищожи шансовете на страната да приеме еврото от 2024 г., каквато все още е официалната цел.

Предупредителната червената лампа беше светната преди седмица от служебния финансов министър Росица Велкова. Преди да поеме този пост, тя беше заместник финансов министър, отговарящ именно за бюджета. "Като експерт не бих препоръчала да се вдигат данъци. Препоръчвам оптимизиране на разходната част на бюджета", заяви Велкова в интервю за БТА.

Думите й означават и още нещо - че следващият редовен кабинет ще има много по-малко поле за маневри и за популистки обещания, включително за реверанси към различни бизнеси. Защото и преди актуализацията сметките показваха, че държавните финанси ще продължат да са на минус от по 5 млрд. лв. всяка от следващите три години. Новите изчисления вероятно ще покажат още по-големи дефицити.

Все още на плюс

Към юли приходите все още надвишават разходите с 1.5 млрд. лв. Бюджет 2022 обаче е планиран на касов дефицит от рекордните 6.2 млрд. лв., или 4.1% от очаквания БВП. И въпреки инфлацията и растящото потребление, Велкова вече намекна, че още през август преизпълнението ще започне да се стопява. "Следва да се знае, че в отчета за юли не са влезли ефективно намалените данъчни ставки, които бяха приети с актуализацията на бюджета. Ефектът от това намаление ще се усети през август. Имаме също и увеличени разходи за персонал от актуализацията на бюджета от юли. А те в двоен размер ще бъдат изплатени през август", отбеляза тя.

До края на август България трябва да подаде и заявление за първото плащане от 2.6 млрд. лв. по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Тези пари са разчетени като приход за годината, а в момента основното препъникамъче за получаването им се оказа забавеният търг на МВР за системата "Тетра". Представители на служебния кабинет вече заявиха, че се надяват средствата да бъдат изплатени до началото на ноември. Но ако това не се случи, ще има проблем и с бюджета за тази година. (Виж още по темата тук.)

Вероятно някакъв буфер са парите за инвестиции - от планираните общо 8.2 млрд. лв. капиталови разходи за годината към юли са изплатени едва под 20%. От тези пари обаче половината са европейски средства. От националния бюджет 2 млрд. лв. са на Агенция "Пътна инфраструктура" и от говоренето дотук стана ясно, че те ще бъдат изразходвани. Голяма част от другите 2 млрд. лв. са свързани с плащания по военни проекти, а натискът за реализирането им от страната на северноатлантическите ни партньори - по думите на правителствени източници - е огромен.

Проблемът ще е догодина

Проблемите в държавните финанси обаче ще са по-скоро догодина. От една страна - новите разходи на база ангажименти, поети през тази година, по предварителни изчисления на финансовото министерство са за над 6 млрд. лв. От друга - при продължаваща война в Украйна евентуална криза в еврозоната и недостиг на газ, вероятно приходите няма да растат с темп, който да компенсира новите разходи. Както припомня и Петър Ганев от Института за пазарна икономика - ако има криза, подобно на 2009 г. приходите в бюджета ще замръзнат, а разходите се свиват трудно. Така дефицитът ще се отвори още повече.

С актуализацията на бюджет 2022 бяха направени и куп данъчни отстъпки (виж карето), които също ще се отразят на постъпленията. И макар да са временни и спорни, за премахването им ще е нужна силна политическа воля, а към момента не се очертава поредните предсрочни избори да произведат твърдо и реформистки настроено мнозинство. Така както уж противоковидно намалената на 9% ДДС ставка за заведенията стана постоянна, е много вероятно по същия път да поемат и други отстъпки.

Само за увеличение и преизчисляване на пенсиите догодина ще са нужни допълнителни почти 4.3 млрд. лв, според работни изчисления на НОИ (които не са публични). Така трансферът от държавата за покриване на недостига от средства за бюджета на Държавното обществено осигуряване догодина ще надхвърли 10 млрд. лв.

Отделно с актуализацията бяха увеличени заплати на куп ведомства като МВР, отбрана, част от съдебната система, бяха увеличени и стандартите за издръжка в общините, които засягат и заплатите в администрацията. Сметката тук е общо за около 1.5 млрд. лв. допълнителен разход за 2023 г. според експерти от финансовото ведомство. Те допълват, че има и още куп допълнителни ангажименти за разходи от най-различно естество. Служебният финансов министър вече заяви, че за да се спази бюджетната процедура, ведомството ще изготви базов бюджет, т.е. експертна сметка, която да отрази приходи и разходи на база взетите решения от страна на Народното събрание през тази година и спрямо новите прогнози за икономиката. Подобен бюджет не залага каквито и да било политики, като например нови инвестиции, увеличение на минимална заплата и т.н.

"По груби оценки за поетите ангажименти за следващата година се вижда значителен ръст на разходите в рамките на 6-6.5 млрд. лв. Ръст в приходите в този размер едва ли ще можем да очакваме. Това поставя въпроса да се търси решение за преструктуриране на разходите, за да не се отиде на промяна на данъчната политика", заяви Велкова.

"Това изказване ни връща към традицията на Министерството на финансите от последните 20 години, която е по-консервативна и по-скоро пази бюджетното салдо", казва Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Той допълва, че заради ковид кризата и особено по времето на Асен Василев, е имало промяна в говоренето на министъра на финансите, която се усети и във водената от него политика. "Дори и преди актуализацията от това лято беше ясно, че дефицитът в следващите бюджети ще е твърде голям и ще надхвърля ограничението от 3% от БВП. Отделно имаме много еднократни политики, които трябва да не преминат в постоянни. Като това разглобяване, което направихме на ДДС. За да има дискусия, трябва да се говори отрано", допълва икономистът.

Според близки до финансовото министерство първите експертни сметки по Бюджет 2023 са показали огромен дефицит, който надхвърля тазгодишния от над 6 млрд. лв. Но тук е ролята на следващия редовно избран кабинет, който да реши дали ще преструктурира разходи и ще прави реформи, или ще поеме в посока увеличение на данъци. Има и трети вариант - големи дефицити, повече дълг и на практика край на водената почти две десетилетия политика на финансова стабилност. България е с ниско съотношение на дълг към БВП и има пространство за това, макар че финансирането й със сигурност ще се оскъпи и това ще тежи и на следващите бюджети. А освен това вероятно ще отложи за неопределено време и усилията за приемане на еврото.

"Единият въпрос е технически - ако просто напишем всичко гласувано като разход, какво ще излезе като сметка за 2023 г., а другият е чисто политически - дали тези числа могат да се управляват, и според мен може", убеден е Ганев.

Данъчните отстъпки

- Нулев ДДС за доставките на хляб и брашно. Ще се прилага до 1 юли 2023 г.

- 9% ДДС за парно и природен газ от 1 юли. Промяната е в сила от сила от 09.07.2022 г. и ще се прилага до 1 юли 2023 г.

- 9% ДДС за доставките на храна в заведенията, на детски пюрета и памперси, книги, за ползването на спортни съоръжения.

- Нулева ставка при акциз на електрическата енергия, втечнения нефтен газ и природния газ в срок до 30 юни 2025 г.

- Увеличава се данъчното облекчение за едно дете - от 4500 на 6000 лв.

- Нормативно признати разходи на адвокатите се увеличават от 25% на 40% от началото на 2023 г.
5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • Rational
    • + 2

    Бюджетните дефиците са директен ефект от политическата криза. Няма нито една партия, която да има изгода от отговорно поведение към обществените финанси. Мисли се краткосрочно и популистки - от всички, без изключения.

    Затова най-лесно е да се спестят пари от капиталовите разходи. Там ефектите ще се видят, когато управляващи вероятно няма да са същите. Но това е доста недалновидна стратегия.

    Много ме е яд, че заведенията получават щедри отстъпки, макар самите те да си спестяват данъци и осигуровки и като цяло да предлагат некачествен продукт и ниска добавена стойност. Но от доста време у нас печели, този който може да вика по-силно, без значение реалните аргументи.

    Нередност?
  • 2
    western_ avatar :-|
    western_

    До 1: само че прекият ефект от намалените капиталови разходи го виждаме вече над година: потрошена к липсваща инфраструктура и умиращи хора по пътищата. Напомпаха пенсиите и всякакви други разходи, източиха като за последно и зимата ще се чудим кой ще плаща масрафа

    Нередност?
  • 3
    quandt avatar :-|
    Quandt

    Не съм съгласен с едно - коментарът за дейното участие на всички партии. В крайна сметка министър на финансите беше Асен Василев, който можеше да парира тези опити, но когато сътвориш коалиция от толкова разнородни политически субекти, с толкова различни виждания по важни теми и се получи тази какафония. Но балансиращата и водеща роля в тази коалиция трябваше да е именно на Кироасен, около които се поставиха основите на това пагубно управление.

    Но така става, когато за министър на финансите сложим сламено човече, чиято експертиза опира до стартъп за ценообразуване на самолетни билети, чийто "код" (квото и да се има предвид) е продал зад гърба на съдружниците си.

    Нередност?
  • 4
    drkskwlkr avatar :-|
    Иван Арнаудов

    До коментар [#3] от "Quandt":

    Не разбирам как точно всичката вина може да се вмени на финансовия министър, сякаш от него зависи характерът и съставът на управляващата коалиция. Както се видя, именно опитът да се ограничи харченето за инфраструктура (прословутите 2 млрд. за нови пътища) разби управлението.

    Нередност?
  • 5
    quandt avatar :-|
    Quandt

    До коментар [#4] от "Иван Арнаудов":

    Не се вменява, а се посочва там, където трябва да е. Основна задача на финансовия министър е да балансира потоците и да изготвя реалистични бюджети на база реални възможности, а не пожелания.

    Това, че тези идиоти сътвориха коалиция на принципа за всеки по нещо е огромен проблем що се отнася до държавните финанси. Ако не ме лъже паметта три бюджета правиха тази година, всеки с по-набъбващи социални разходи. Да, прекрасна мантра тип "За 12 години това и онова не беше направено", но въпросът не е само как да увеличим социалните разходи, но и приходите. При положение, че вече се коментира, че темпът на ръст на разходната част е силно възходящ(а за нещастие не е съпътстван от сходни очаквания за ръст), може да се окаже, че дефицитът няма да е 6 млрд, а доста повече. Други журналисти пишат за някаква ревизирана прогноза на МинФин за над 10 млрд дефицит, която аз обаче не можах да открия.

    Тоест отговорността следва да е точно насочена към тези, които трябваше да играят ролята на глас на разума. Само че Кироасен се насочиха към лесния плод с увеличението на пенсиите и социалните разходи(можеш да проследиш колко пъти младото острие Искрен Арабаджиев обикаляше с едни и същи аргументи по телевизиите, но така и не каза как точно смята да финансира тази дупка). Инфраструктурата и по-конкретно стратегията им за отлагане на капиталови разходи точно в момент, когато това трябва да се прави е всъщност черешката на тортата в идиотизма на бившите управляващи.

    Нека да не забравяме кое министерство от кого се оглавяваше и ерго следваше да бъде и негова отговорност. Некадърността на Асен си е негов проблем и не е свързана с полит-бизнес окраските на другаря Трифонов.

    Нередност?
Нов коментар