EIU: Рецесия в еврозоната през зимата, България е сред най-уязвимите в ЕС за инфлацията

Германия и Централна Европа ще бъдат най-тежко засегнати от енергийната криза

Промишеленото производство в Западна Европа, особено металургията, химичната промишелност, производството на стъкло и хартия и др, ще бъдат най-силно ударени в задаващата се тежка енергийна криза през зимата
Промишеленото производство в Западна Европа, особено металургията, химичната промишелност, производството на стъкло и хартия и др, ще бъдат най-силно ударени в задаващата се тежка енергийна криза през зимата
Промишеленото производство в Западна Европа, особено металургията, химичната промишелност, производството на стъкло и хартия и др, ще бъдат най-силно ударени в задаващата се тежка енергийна криза през зимата
Промишеленото производство в Западна Европа, особено металургията, химичната промишелност, производството на стъкло и хартия и др, ще бъдат най-силно ударени в задаващата се тежка енергийна криза през зимата
Темата накратко
  • Очакванията са Русия в идните месеци дори да свие още доставките на газ по "Северен поток 1", които сега са на 20%.
  • Някои държави със сигурност няма да успеят да покрият нуждите си от газ тази зима, дори при пълни хранилища
  • Германия и Централна Европа ще бъдат най-тежко засегнати от енергийната криза

Икономистите на Economist Intelligence Unit очакват рецесия в еврозоната тази зима, причинена от недостига на газ, след като Русия реши да използва синьото гориво като оръжие срещу Европа и ограничи доставките. Най-голямото икономическо въздействие от енергийната криза ще се усети през четвъртото тримесечие на 2022 г. и първото тримесечие на 2023 г. - в не благоприятен глобален контекст, като се има предвид затягането на паричната политика на Федералния резерв на САЩ, забавянето на растежа на Китай и нарастващата нервност на инвеститорите. Това стана ясно от уебинар на звеното за икономически анализи на авторитетната медиа в сряда.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Очакванията са Русия в идните месеци дори да свие още доставките на газ по "Северен поток 1", които сега са на 20%.
  • Някои държави със сигурност няма да успеят да покрият нуждите си от газ тази зима, дори при пълни хранилища
  • Германия и Централна Европа ще бъдат най-тежко засегнати от енергийната криза

Икономистите на Economist Intelligence Unit очакват рецесия в еврозоната тази зима, причинена от недостига на газ, след като Русия реши да използва синьото гориво като оръжие срещу Европа и ограничи доставките. Най-голямото икономическо въздействие от енергийната криза ще се усети през четвъртото тримесечие на 2022 г. и първото тримесечие на 2023 г. - в не благоприятен глобален контекст, като се има предвид затягането на паричната политика на Федералния резерв на САЩ, забавянето на растежа на Китай и нарастващата нервност на инвеститорите. Това стана ясно от уебинар на звеното за икономически анализи на авторитетната медиа в сряда.

Според анализаторите спадът на икономиката ще започне очаквано от Германия, Австрия и донякъде Италия, чиито икономики (а и домакинства) са силно зависими от газа, но особено засегнати ще бъдат и централноевропейските страни - Чехия, Словакия, Унгария. Причината е историческата им зависимост от руския газ и силната им свързаност с германската икономика. България и балтийските страни ще продължат да страдат особено от висока инфлация по ред причини - лошата енергийна ефективност и високия дял на енергията в потребителската кошница.

В средносрочен план EIU очаква труден и времеемък европейски преход към алтернативни доставки на втечнен газ и ВЕИ. Хранилищата тази зима ще бъдат напълно изпразнени, а следващата вероятно също ще е предизвикателна. В дългосрочен план обаче енергийният сектор на ЕС ще бъдепо-екологичен и по-устойчив, а геополитическият лост на Русия над блока ще бъде отслабен. Този преход все пак ще отнеме няколко години и ще бъде съпътстван с известна икономическа болка и политическа турбуленция.

Без добри новини за газа

След нахлуването в Украйна цел на Русия е да направи доставките на газ за Европа възможно най-непредвидими и така да подкопае икономическото доверие и решимостта на ЕС за санкциите срещу нея. Според икономистите на EIU Русия няма да увеличи газовите потоци за Европа над сегашните 20% и дори може да намали количествата още в следващите месеци.

Европа прави всичко възможно да противодейства. Планът на ЕС за намаляване на потреблението с 15% и ефектът на високите енергийни цени върху поведението на потребителите със сигурност ще свият търсенето. Усилията за замяна на руския газ с алтернативни доставки по тръби и море също дават известни резултати, но не могат да са решение в краткосрочен план предвид ограничените глобални доставки на LNG и ограничения брой регионални терминали.

Така от EIU очакват някои страни да не успеят да задоволят нуждите си от газ тази зима, като Германия ще бъде принудена да приложи промишлено нормиране при ползването на газ, а това ще има ред верижни ефекти. Потенциална студена зима и изтощена солидарност в ЕС могат да влошат нещата (виж карето).

Факторите, които могат да влошат ситуацията

Размерът на икономическите щети, причинени от енергийната криза, ще са различни в различните страни и ще зависят и от други променливи фактори.

  • Колко студена ще е зимата? Зимното потребление на газ в ЕС варира между 130 и 148 млрд. куб. метра. В момента ЕС има около 80 млрд. куб. м в хранилища, като това е малко над две трети от общия им капацитет. В случай на дълга и студена зима повечето страни ще се сблъскат с недостиг на газ.
  • Ще надделее ли солидарността на ЕС? Въпросът засяга най-вече споделянето на газ между държавите членки. То би облекчило икономическата болка на най-уязвимите, но при вътрешен недостиг на газ подпомагането на друга страна би било трудно политическо решение.
  • Колко широко използвани са заместителите? Има данни, че германски индустриални фирми успешно заменят руските доставки с алтернативни или заменят газа с други енергийни източници. Степента и ефективността на тези усилия могат да окажат значително въздействие върху общото търсене на газ в ЕС.
  • Кои сектори ще бъдат засегнати? Някои страни ще са изправени пред трудни политически решения за допълнително намаляване на търсенето на газ. Те могат да включват и спиране на промишленото производство в различни сектори или по-сериозни ограничения за домакинствата вместо за компаниите.


Германия, Италия и Австрия: недостиг на газ и косвени щети

Германия е двигателят на икономиката на ЕС, като индустриалният й сектор прави почти 30% от БВП на страната, а зависимостта му от руския газ е висока - около 35% (при 55% преди войната). Страната взима мерки, като повишаване на цените на газа за домакинствата, за да ограничи потреблението, връщане към въглищната енергетика и потенциално - към ядрената, пускането на нови LNG терминали в края на годината и държавни помощи. Но дори с напълно запълнени газови хранилища, Германия не може да изкара повече от 3 месеца на резерви. Страната освен това изпитва ефектите от бавното постковид възстановяване и тежките суши от лятото.

Анализаторите на EIU очакват основните щети за икономиката да дойдат от енергоемките индустрии - химикали, стомана, стъкло и торове, които първи ще се сблъскат с недостига на газ. Но високите цени и сривът на доверието вече засягат и други сектори - на машините и автомобилите, а страничните ефекти се усещат в Италия, Австрия и Централна Европа.

Италия също има голям промишлен сектор (24% от БВП) и голяма зависимост от руския газ (40%). Продуктивният, но енергоемък машинен и металургичен сектор в северната част на страната е най-изложен на риск, макар че изгодното географско местоположение с достъп до алтернативни тръбопроводи и LNG инфраструктура прави Италия по-малко уязвима от Германия.

Очакванията на EIU са за спад на растежа в тези страни с 2-3% през 2023 г.

Най-рисковите икономики: Унгария, Чехия и Словакия

Страните от Централна Европа също ще бъдат от най-засегнатите - те, от една страна, ще се сблъскат с недостиг на газ зимата, а от друга, ще усетят и силни последици от трусовете в германския индустриален сектор, тъй като са интегрална част от веригата за доставки в Германия, посочват от EIU.

Унгария, Чехия и Словакия исторически винаги са разчитали почти изцяло на руския газ (както и България) и нямат достъп до LNG терминали. Алтернативните доставки ще трябва да минат през страни, които също ще изпитват недостиг - като Германия, Италия и Австрия, така че диверсификацията на доставките за тях ще бъде ограничена, особено ако солидарността на ЕС бъде нарушена. Запълняемостта на хранилищата е сравнително висока в Чехия (79%) и Словакия (70%) и по-ниска в Унгария (51%), но така или иначе обемът им не е достатъчен за покриване на всички нужди.

Отрицателното икономическо въздействие в тези страни ще се усети най-силно в индустриалния сектор заради по-ниската енергийна ефективност в тези страни от средната за ЕС, смятат анализаторите на EIU. Секторите, които ще пострадат най-много, ще бъдат металургията и химическата промишленост. Доставчиците на германските промишлени компании ще се сблъскат допълнително с рязък спад на търсенето, тъй като високите цени и недостигът на газ задушават и германското производство.

Високи цени и вторични ефекти: България и балтийските страни

Изключително високите цени на енергията ще уязвят икономическата активност тази зима дори в страни, които няма да изпитат толкова тежък недостиг на газ. България например се отличава с особено ниска енергийна ефективност на производството си - 2.5 пъти над средното за ЕС. В Балтика страните също имат лош резултат по този показател, а енергията има голяма тежест в потребителската кошница. Тези страни изпитват и ще продължат да изпитват неприятните ефекти на високата инфлация.

Някои големи европейски икономики като Испания и Обединеното кралство, които не са зависими от руски газ, но използват много газ в домакинствата и индустрията си, също са силно засегнати от високите цени на суровината и съответно - от висока инфлация. Очакванията на EIU са за спад на растежа в тях от 0.5-1.5% догодина.

Въпросителната Франция

Франция остава непредвидим фактор, който може да повлияе на много процеси. Заради проблеми с корозия и планирана поддръжка половината от 56-те ядрени реактора на страната не работят. Новонационализираната енергийна компания EDF планира да отвори отново достатъчно капацитет, за да има достатъчно енергия за зимата, но несигурността е голяма и засега Франция внася повече енергия от обикновено, включително от Обединеното кралство. Ако това продължи, може да задълбочи още недостига дори в страни, които са иначе добре снабдени.