Пет тренда за икономиките на общините в Русе

Русе е сред по-силните икономики на Северна България, но между различните общини в състава на областта се наблюдават големи разлики в нивата на стопанско развитие. Доколкото основният двигател на местните икономики е преработващата промишленост, ударът на кризата върху тях е относително ограничен, включително от гледна точка на пазара на труда, където ръстът на безработицата от 2020 г. е коригиран бързо след връщането към растеж през следващата година. В същото време обаче областта среща сериозно предизвикателство по отношение на големите неравенства при местните системи на образование, както и заради влошаващите се демографски показатели.

Индустриалните лидери

Икономиките на общините в Русенска област се характеризират с неравномерни равнища на икономическо развитие - няколко от тях са с много над средното за страната ниво на добавена стойност по факторни разходи на човек от населението през 2020 г., но останалите остават далеч назад. Водеща според последните данни е община Сливо поле, с 9800 лева/човек годишно, която за първа година задминава областния център Русе (9306 лева/човек), като причина за това са много големият ръст спрямо предишната година - докато Сливо поле отбелязва повишение на добавената стойност с 14%, то ръстът в община Русе е едва 0.8%. Относително добре развити икономики и ръст с над 10% на годишна база имат и общините Ветово и Бяла, но останалите общини - Иваново, Две могили, Борово и Ценово, остават с по под 3500 лева добавена стойност на човек от населението. Номинално най-голямата местна икономика, с общ обем 1.45 милиарда лева, е тази на община Русе, следвана от тази на Сливо поле с 96 милиона лева и Ветово със 78 милиона лева.

Автор : Капитал Преглед на оригинала