България остава сред последните в ЕС без система за връщане на бутилки и опаковки

Успешните нови примери на страни като Латвия показват, че депозитната система бързо постига резултати, а всички пречки имат решения

Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • Успешните нови примери на страни като Латвия показват, че системата бързо постига резултати, а всички пречки имат решения
  • Вече 12 държави в Европа имат депозитни системи, още 15 работят по тях, а тази година Румъния пуска своята
  • България най-вероятно ще остане сред последните без такава система и с все по-преливащи депа

"Обсъждаме въвеждането на вендинг машини, в които хората да могат да връщат пластмасови бутилки. Срещу старите бутилки, върнати в машините в супермаркетите, бензиностанциите и т.н. всеки ще получи касова бележка или директно възнаграждение."


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Успешните нови примери на страни като Латвия показват, че системата бързо постига резултати, а всички пречки имат решения
  • Вече 12 държави в Европа имат депозитни системи, още 15 работят по тях, а тази година Румъния пуска своята
  • България най-вероятно ще остане сред последните без такава система и с все по-преливащи депа

"Обсъждаме въвеждането на вендинг машини, в които хората да могат да връщат пластмасови бутилки. Срещу старите бутилки, върнати в машините в супермаркетите, бензиностанциите и т.н. всеки ще получи касова бележка или директно възнаграждение."

Заявката е на бившия екоминистър Борислав Сандов и беше направена в началото на годината. Идеята на депозитната система е проста: в специално инсталираните машини гражданите могат да връщат опаковки и да получат парите, заплатени за тях. Така на сметищата попадат по-малко количество отпадъци, а опаковките се превръщат в суровина, която се използва повторно в духа на кръговата икономика. По думите на Анна Ларсон, директор в платформата Reloop Europe, която работи с правителства за въвеждането на практиките на кръговата икономика, "нито една система за събиране на отпадъци не постига толкова добри резултати".

Европейския съюз поде битка с пластмасата, като през юли миналата година влязоха в сила ново изисквания за ограничаване на определени изделия за еднократна употреба и за увеличаване на задълженията за използване на рециклирана пластмаса в продуктите. Целта е да се обърне растящият тренд на употреба на пластмасата. До 2030 г. България ще трябва да постигне най-малко 30% съдържание на рециклирана пластмаса в PET бутилките (полиетилен терафалат - бутилките за минерална вода например), като изчислението ще е на база средна стойност за всички бутилки от PET, пуснати на пазара. Отделно ще трябва да се повиши и разделното им събиране. Така до 2025 г. 77% от бутилките трябва да бъдат събирани, а до 2029 г. - 90%.

Постигането на тези цели е малко възможно без депозитна система. Тя е и възможност за производителите на PET бутилки да си осигурят рециклиран материал, за да отговорят на европейските изисквания. Или в един по-дългосрочен период може да се очаква все по-голяма нужда от рециклирани бутилки.

Данните за България обаче към момента не са обнадеждаващи. Събираемостта на PET бутилки е едва 22% по данни на PETCORE Europe.

Да бъдеш последен

Въпреки заявките на предходното управление по темата към момента няма много движение. По думите на Анна Ларсон разговорите са замрели със смяната на управлението.

Остават и страховете, че страната иска да върви по-скоро по пътя на изгарянето на отпадъците, като сега действащите организации за оползотворяване на отпадъците не правят много за развиването на системата въпреки все по-засиления интерес на гражданите към отговорното изхвърляне на отпадъците. Последното е видимо и от все по-препълнените контейнери за опаковки. Така България най-вероятно ще остане една от последните без депозитна система за опаковки и с все по-преливащи депа и търкалящи се в природата празни бутилки и кенчета.

По данни на платформата Reloop към момента 12 държави в Европа имат депозитни системи и още 15 са решили да имат такива. Първа е Швеция, където още през 1984 г започват да се събират алуминиеви кенчета, а 10 години по-късно и PET бутилки. Останалите скандинавски държави не изостават много с въвеждането на такива системи. Постигнатите там резултати са впечатляващи, като над 90% от опаковките заминават за рециклиране.

През тази година депозитна системата ще заработи в редица страни, като Малта, Португалия, Словакия и Румъния, а през следващата - в Гърция и Унгария. На опашката се нарежда Чехия, където все пак производители са изказали желание да се въведе такава система. И България, където се намират основно оправдания за невъвеждането й - например усложнения за магазините, съществуващата вече система с шарените кофи за разделно събиране, мотивацията на гражданите, рисковете от измами и т.н. Всички те се оказват безпочвени на базата на многото работещи вече примери.

Примерът на Латвия

Един от успешните примери е Латвия, държава с 1.9 млн. души население, генериращо по 450 - 500 млн. опаковки годишно. Системата там заработва в началото на февруари 2022 г., като разполага с над 1400 пункта за събиране на пластмасови и стъклени бутилки и кенчета от безалкохолни и алкохолни напитки със алкохолно съдържание до 6%. Мрежата обхваща магазините в големите градове с площ над 300 кв. метра и тези в по-малките населени места с площ над 60 кв. метра, като има задължителен характер.

Партньори на системата сега са над 400 ритейлъра. Инсталираните машини са над 1000, още 360 локации са в ресторанти, кафенета и хотели, а останалите точки са по бензиностанции и по-малки магазини.

Специални контейнери се разполагат и при масови ивенти като фестивали например, както и на летището. Там депозит не се получава срещу бутилката, а средствата отиват за поддържане на горите на страната.

Частният генезис

Латвийската система се оперира от Depozita iepakojuma operators - DIO, като е избрана след търг, в който участва още един кандидат. DIO е основана през юни 2020 г. Основен дял в нея имат производителите - 78% - обединявайки балтийски регионални пазарни лидери в производството на напитки и местни малки и средни производители на напитки. AS PET Baltija, най-големият рециклатор на PET в Балтика, който ще поеме отговорността за рециклирането на опаковките, влиза с 12%. Интересите на търговците на дребно в депозитната система се представляват от Латвийската асоциация на търговците на дребно (Latvijas Mazumtirgotāju Biedrība), която участва с 10%.

Доставката на вендинг машините е поверена на TOMRA, която осигурява приблизително 800 автоматизирани пункта за събиране - 625 решения за обратно изкупуване на закрито и 175 павилиона на открито.

Като важен момент изпълнителният директор на DIO Микс Стуритис посочва, че държавни средства не са били инвестирани в системата. Тя се финансира от четирите най-големи участници в оператора. Инвестицията възлиза на около 40 млн. евро, като изчисленията показват, че ще бъде възвърната за 7 години. Инвестицията е в машини за събиране и сортировъчен център, откъдето опаковките след обработка и балиране се изпращат за рециклиране или повторна употреба.

Системата има два основни кръга - на опаковките и на парите.

Пътят на бутилките

Депозитната системата към момента разпознава над 5000 продукта, които са предварително регистрирани. Крайният потребител се ориентира за тях по специфичния знак на опаковката, показващ, че за нея при връщането и в машините ще бъде получен депозит. Машините разчитат баркода, като за целта бутилките трябва да попаднат в машината чисти и несмачкани. Стъклото не се чупи в машината, за да може бутилките за повторна употреба да стигнат обратно при производителите на напитки.

Една от най-важните спирки за опаковките е сортировъчният център близо до Рига. Капацитетът на завода е 3.5 млн. опаковки на ден, като към момента в него постъпват по средно около 1.5 млн. опаковки дневно.

В сортировъчния център се прави броене на опаковките, участващи в системата, като на тази база се изплащат парите за депозитите към търговците. Сортират се и се балират опаковките. Стъклото за повторна употреба (около 23% от опаковките) тръгва цяло обратно към производителите на напитки. Бутилки за многократна употреба използват 15 производителя, като само 5% са бутилки с индивидуален дизайн. Стъклото за еднократна употреба се натрошава, като преди това е разделено по цвят.

PET опаковките се рециклират от партньора PET Baltija, която произвежда гранулат. Алуминиевите кенчета пътуват за Германия към Novelis, а стъклото се рециклира в Литва.

Пътят на десетте цента

Депозитната система съществува на принципа на завъртане на определена сума пари - в латвийския случай 10 евро цента. Подобна е цената и в трите балтийски републики с цел да се избегне туризма с празни бутилки. Производителите плащат въпросната такса на DIO, а бутилките отиват за продажба в магазините, като ритейлърът заплаща въпросната продуктова такса от 10 цента на производителя.

Депозитът от 10 евроцента се калкулира в цената на напитката при покупката й. Срещу предадените в последствие опаковки в машините гражданите получават бележка, подобна на купон за 10 евроцента, които могат да им бъдат приспаднати при следващата им покупка на стоки в магазина.

Тези пари се връщат на търговеца от DIO след преброяването на предадените от него опаковки за рециклиране в сортировъчния център.

Допълнително производителите заплащат към DIO и индустриална такса за функционирането на системата. Тя е нула за кенчетата, 1 цент за пластмасовите бутилки и 2.3 цента за стъклото. Самите търговски обекти пък получават на свой ред по 2.1 евроцента от DIO за предадена опаковка, като те ангажират служители да се грижат за работата на машините по обектите и за сортирането им там.

Ефектите на системата

Проучванията към момента показват, че от началото на работата на системата до момента са събрани над 121 млн. опаковки. От тях 46% са пластмасовите бутилки, 26% - кенчета, 22% стъклени бутилки за повторна употреба и 6% - стъклени за еднократна употреба. Или над 4000 тона опаковки са заминали за рециклиране. Общите данни показват, че 48% от пуснатите на пазара количества опаковки, участващи в системата са събрани обратно, а целта е до края на годината да се достигне до 70%. Плановете за следващата година пък са да се разшири спектърът от опаковки, участващи в системата.

По думите на изпълнителния директор на DIO Микс Стуритис повечето търговци проявяват интерес, тъй като клиентите предпочитат на пазаруват в магазини, които са част от системата, защото там могат първо да предадат бутилките си, а след това да осребрят бележките от депозираните количества под формата на отстъпка при последващо пазаруване. Проучванията показват, че 61% от гражданите са изпробвали системата.

Непредвидените моменти идват от спецификите на настоящата година и големите разходи за електроенергия например, което ще се наложи преразглеждане на индустриалната такса, която плащат производителите. Предложението за промяната й ще дойде от DIO, като таксата се определя в последствие от държавен орган. Въпреки че производителите са нейни членове според Микс Стуритис в това няма противоречие, тъй като те имат интерес системата да продължи да работи устойчиво. Както и да имат нужната суровина, за да отговорят на изискванията за кръгова икономика.

Все още няма коментари
Нов коментар